2 001 0

Притча: Как даваме живот

Събина Андреева

Някога в едно малко градче близо до морето живял един мелничар. Заедно с жена си той мелел зърното за жителите на градчето.

Нямало друго място на света, където да съществували толкова радост, здраве и щастие, както в това малко градче. Всички пристигнали на това място се чудели – каква е тайната, какво необичайно нещо се е случило тук, че всички хора са толкова мъдри, здрави и щастливи.0

Самите жители на градчето, които преживявали целия си съзнателен живот там в радост, здраве, щастие и веселие не знаели тайната на това чудо.

Ето къде се корени чудото на безкрайната радост в малкото градче!

То се криело в служенето на мелничаря и неговата жена и в тази любов, която те влагали в брашното! Тази любов, която хората отнасяли със себе си заедно с торбите с брашно, от което после правили хляба си.

Съживяващата сила на любовта на мелничаря и неговата жена прониквала в телата на хората, когато ядяли хляб. По този начин, като радио вълни, тази съзидателна енергия на любовта се разпространявала из цялата околност!

Никой от жителите на градчето не подозирал за причините на своето щастие. Те просто и се наслаждавали.

Понякога хората живеещи дори в непосредствена близост един до друг, не съумяват да разгадаят и разпознаят как простичките малки добри дела дават живот и радост на хората наоколо.



Напиши коментар:


Публикувай