2 792 2

Притча за глупавия и умния

Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Събина Андреева

В едно кралство имало двама рицари - приятели: единият бил умен, а другият – глупав. Дали си клетва един на друг за вярност: ни единият няма да остави другия нито в беда, нито в щастие и всичко, което натрупат в живота, ще делят по равно.

В кралството имало и два града. И казвали хората, че онези, които стигнат до първия град, ще бъдат дарени с безброй съкровища, а тези, които стигнат до втория град, ги грози смъртта. Към първия град водел труден, опасен път и още в началото на пътя имало много войници, с които трябвало да се биеш, за да си проправиш път към града.

Към вторият град водел прав път, удобен за пътниците и още в началото на пътя трима рицари любезно посрещали пътуващите, предлагайки им храна и вино.

Умният рицар започнал да уговаря своя приятел да тръгнат по тежкия път към първия град с невижданите богатства, но другият приятел, виждайки как започват и двата пътя, казал, че предпочита да вярва на очите си, а не на слухове и ще тръгне по този път по който така любезно ги посрещат рицарите.

Умният рицар си спомнил своите клетви за вярност и казал:

– Аз няма да допусна да ходиш сам и ще продължа с теб.

Срещайки по пътя всякакви наслади за тялото и душата, и двамата рицари стигнали до втория град. Там ги оковали и завели при съдията, който ги осъдил на смърт, но дал на всеки последна дума.

И тогава умният започнал да обвинява своя приятел, който въпреки всичко, което знаел предварително, избрал грешен път, а той – умният, трябвало да следва приятеля си поради дадената клетва за вярност.

Когато дали думата на глупавия, той също започнал да вини своя умен приятел:

– Ако умният ми приятел не ме беше последвал, а си беше останал на пътя, по който първоначално искаше да тръгне, щях със сигурност да се върна и тръгна заедно с него поради клетвата за вярност, която съм му дал.

Осъдили и двамата на смърт. Умният за това, че лесно се поддал на неразумността на глупавия, а глупавият за това, че не повярвал на думите на своя умен приятел.

Италианска притча



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Ulavia
    Отговор
    1 12:01  04.07.17
    И после кво? Е тва ли беше всичко?
  • един
    Отговор
    2 20:31  05.07.17
    Значи умния не е бил умен и си е платил за това. А глупавия като се знае какъв е, къде е тръгнал да взема решения... Извода е, че когато знаеш какъв си и наистина си такъв, няма да имаш проблем. проблема е ако не знаеш, т.е. изгубиш усещане за това кой, какъв си и за какво се бориш, от къде си тръгнал и накъде отиваш. Тогава Съществуването те тласка непрекъснато към това да си отговориш на тези въпроси и да заемеш правилна позиция. Ако не го направиш, плащаш с живота си за това.

Напиши коментар:


Публикувай