Притча: Какво ни причинява страхът от непознатото

Сара била просветлена жена от Новата епоха. Тя разбирала, че трябва да поеме отговорността за живота си и да открие мисията си на тази планета. Затова Сара попитала своите водачи как да открие своето "блажено място" и те ѝ дали нужната информация. Сара разучила процесите и започнала да твори онова, което било нейната страст.

Сара искала да се занимава с екология - да се грижи за Земята и всички нейни жители. Затова чрез една отворила се възможност, която се появила изневиделица, Сара получила шанса да попадне точно там. Възможността дошла под формата на работа във фирма, която работела с високи технологии в областта на екологията - нещо, кое­то силно вълнувало Сара и я карало да вярва, че може да промени много неща. Новата работа изисквала всеки ден тя да пътува до другия край на града, където работела в хубав офис и можела да постигне целта на живота си.

"Точно затова съм тук", казвала си тя. "Тази ра­бота е моята страст." Била въодушевена и спокойна. В новата работа всичко вървяло добре, с изклю­чение на едно нещо.
Сара страдала от клаустрофобия - страх от тесни пространства. За да стигне до службата, тя трябвало да вземе метрото и това преживяване я парализирало по два пъти на ден. Всяка сутрин Сара влизала в метрото и започвала да се пържи на слаб огън в собствения си страх. Треперела от притеснение, придържала се към колоните с потната си ръка, а сърцето ѝ блъскало цели 25 минути, докато пристигнела в хубавия си офис.

След един месец Сара застанала пред водачите си и признала болезнено:

- Нищо не се получава. Тряб­ва да си намеря друга работа."

- Как така?, попитали я нейните водачи. - Нали ти сътвори точната ситуация, която поиска? Нима това не е победа за теб?

- Моят страх от малки пространства не ми позво­лява да ходя на работа, отвърнала Сара. - Пътуването съсипва целия ми ден - по два пъти - на идване и на връщане.

- Сара, посъветвали я водачите ѝ, защо не пробваш да се пребориш със страха, вместо да бягаш от работата си?

- Не знам, отвърнала колебливо Сара. - От 35 години се страхувам от малки пространства, а тази работа я имам едва от един месец.

***

Сара била толкова свикнала със своя страх. Тя го познавала толкова добре и той бил толкова комфортно, старо чувство за нея, че не искала да го променя. Страхът да се отърве от страха си я плашел повече от неудобното, но добре познато чувство. Колко пъти и на нас ни се случва да стоим на познатото, но некомфортно място, само защото ни е страх да пристъпим в неизвестното, което пък е по-добро?