701 0

Притча: Какво можеш да задържиш

Събина Андреева

Жилището на Санди е толкова тясно, че когато се върне от супермаркета, трябва да реши какво да извади навън, за да направи място за покупките си. Всеки ден тя полага неимоверни усилия, за да се нахрани и облече, както и четиригодишната си дъщеричка, като припечелва оттук оттам като журналистка на свободна практика.

Бившият ѝ съпруг отдавна се е запилял нанякъде и едва ли ще се появи отново. Колата ѝ често решава, че има нужда от почивка и отказва да се помръдне. Което пък означава да яхне колелото (ако времето позволява), да ходи пеша или да се моли на приятели да я закарат.

Вещите, които според американците стоят в основата на човешкото оцеляване - телевизор, микровълнова печка, стерео уредба и маркови маратонки - са твърде назад в списъка ѝ на нещата, които „може би някой ден" ще има.

Питателна храна, топли дрехи, обитаемо жилище, вноски за изплащане на студентския заем, книжки за дъщеричката, най-необходимите лекарства и по някое сутрешно кино - тези неща поглъщат всичките ѝ оскъдни доходи.

Санди вече не си спомня на колко врати е тропала, за да си намери прилична работа, но все има нещо, което не е наред - липсва ѝ стаж или не е подходяща за мястото, или пък е невъзможно да се грижи за детето си.

Историята на Санди не е нещо необикновено. Много самотни родители и по-възрастни хора едва се преборват с икономическата криза и изпадат в цепнатината между тези, които действително могат да се издържат, и тези, които живеят в достатъчно дълбока мизерия, за да получават социална помощ от държавата.

Това, което отличава Санди от всички останали, са възгледите ѝ.

- Аз нямам много под формата на вещи или на американската мечта - сподели тя пред мен с искрена усмивка.

- Това не те ли притеснява? - попитах аз.

- Понякога, когато видя някое момиченце на възрастта на дъщеря ми, облечено в хубави дрешки и с хубави играчки, или което се вози в хубава кола и живее в хубава къща, тогава се чувствам зле. Всеки иска децата му да бъдат добре - отвърна тя.

- Не им ли завиждаш?

- На какво да им завиждам? Не умираме от глад, облечени сме и въобще имаме най-важното в живота - обясни тя.

- И кое е то? - попитах.

- Според мен, независимо колко неща можеш да си купиш, независимо колко пари имаш, в живота си можеш да задържиш само три неща - рече тя.

- Какво значи да „задържиш"?

- Искам да кажа, че тези неща никой не може да ти ги отнеме.

- И кои са те? - попитах.

- Първо, преживяванията ти; второ, истинските приятели; и трето, това, което отглеждаш вътре в себе си - отвърна тя без колебание.

За Санди „преживявания" не означава нещо грандиозно. Те са така наречените обикновени моменти с дъщеря ѝ - разходки в гората, дрямка под сянката на някое дърво, малко музика, топла вана или прясно изпечен хляб.

Определението ѝ за приятели е по-обширно.

- Истинските приятели са тези, които никога не напускат сърцето ти, дори когато известно време изчезнат от живота ти. Дори след много години продължаваш с тях оттам, откъдето сте прекъснали и дори ако умрат, те остават да живеят в сърцето ти - обясни ми тя.

А по въпроса за това, което отглеждаш вътре в себе си, Санди рече:

- Това зависи от човека, нали така? Аз не отглеждам завист или тъга. Мога, ако искам, но предпочитам да не го правя.

- И какво отглеждаш ти? - попитах.

Санди погледна с любов дъщеричката си и после отново обърна поглед към мен. После посочи очите си, които преливаха от нежност и признателност и искряха от радост,

- Аз си отглеждам това.

Филип Чард



Напиши коментар:


Публикувай