Разгадаха календарната система в камъните на Стоунхендж

Британски археолог изследва конструкцията на Стоунхендж и стига до извода, че древните жители на Англия преди около 4500 години са го използвали като слънчев календар, основан на слънчевата година (известна още като тропическа година) от 365 и четвърт дни, което отдавна е предполагано от изследователите, но никога не е било напълно потвърдено, пише сайтът ScienceAlert.

Новите открития, публикувани в списание Antiquity, се основават на внимателен анализ на броя и разположението на камъните, които изграждат обекта, както и сравнения с други древни календарни системи, които може да са повлияли на строителите на Стоунхендж.

Изследванията на Стоунхендж като начин за проследяване на времето и сезоните се простират от векове, но досега остава неясно как точно това може да работи.

Новото изследване е изградено върху предишно проучване, разкриващо, че гигантските камъни, известни като сарсени, които съставляват по-голямата част от Стоунхендж, идват от един и същи източник. Това означава, че вероятно са били поставени по едно и също време и вероятно са били предназначени да работят заедно.

Снимка: shutterstock

От тази отправна точка археологът Тимъти Дарвил (Timothy Darvill) от Университета в Борнмут в Обединеното кралство продължава да изследва позиционирането на различните пръстени, от които се състои паметникът, и как те може да са свързани с календар.

Археолозите отдавна подозират, че Стоунхендж е своеобразен календар, поради разположението на камъните и подравняването им със слънцестоенето, а новото изследване добавя още тежест към това тълкуване.

Според Дарвил гигантските камъни, наречени сарсени, обозначават месец от 30 дни, който е разделен на три десетдневки.

„Предложеният календар работи по много ясен начин“, разказва Дарвил. „Всеки от 30-те камъка в кръга от сарсенови камъни представлява ден в рамките на един месец, разделен на три части, всяка от 10 дни."

След като умножим 30-те камъка в кръга по дванадесет месеца стават 360 дни, твърде малко за слънчевата година. Ето защо според Дарвил е имало още един „допълнителен месец“, който е продължавал пет дни, плюс високосен ден, който се е случвал веднъж на всеки четири години. Тези допълнителни пет дни са представени от петте „трилитона“ (тройка камъни, "арки" от два вертикални и един щурц - свързващ ги отгоре), гигантски камъни с тегло 50 тона всеки, поставени във формата на подкова във външния кръг, само един от които е изправен сега. Четирите „станционни камъка“ (Station Stones на схемата горе вдясно) извън сарсеновия кръг е трябвало да показват този високосен ден веднъж на всеки четири години.

„Допълният [коригиращ високосните дни] месец, вероятно посветен на божествата на обекта, е представен от петте трилитонав центъра на обекта. Четирите станционни камъка извън сарсеновия кръг осигуряват маркери, отбелязвайки високосния ден."

Служейки като слънчев календар, зимното и лятното слънцестоене могат да се разглеждат през едни и същи двойки камъни всяка година.

Това може би е било начин за проверка за грешки, предполага Дарвил. Ако Слънцето някога е било на грешното място по време на слънцестоенето, тогава древните хора от Уилтшир са знаели, че са се объркали някъде при изчисляването на годината.

Нищо в Стоунхендж изглежда не съответства на 12-те месеца, които съставят една година, отбелязва новото проучване, но е възможно някои от липсващите или преместени камъни на обекта да са такива. Това, което е ясно, е, че архитектурата на Стоунхендж е била разделена на две половини, за да съответства на двете слънцестоения.

Седмици с продължителност 10 дни може да изглеждат необичайни сега, но може би не е било така по времето, когато е бил построен Стоунхендж за първи път. Подобни слънчеви календари са записани в Египет по време на Старото царство, а 10-дневните седмици се появяват и в други региони.

„Подобен слънчев календар е разработен в източното Средиземноморие през вековете след 3000 г. пр. н. е. и е приет в Египет като граждански календар около 2700 г. пр. н. е. и е бил широко използван в началото на Старото царство около 2600 г. пр. н. е.“, разказва Дарвил.

Това, което не е ясно, е дали това знание е могло да стигне чак до Южна Англия по това време. В крайна сметка Стоунхендж е доста уникален по своя дизайн и конструкция и може да е разработен изцяло от местното население.

Графика: Timothy Darvill; Antiquity (2022)

В епохата на неолита и халколита (каменно-медната епоха) традицията за издигане на мегалитни структури се разпространява в Европа. Може би най-известният от тях е Стоунхендж, разположен в южната част на Англия. Археологическите проучвания показват, че този комплекс е построен на няколко етапа. И така, около 3020-2910 г. пр. н. е. са построени главният ров и валовете. Тогава се появяват ямите Обри и канавката е напълнена отново. Основните каменни конструкции вече са издигнати около 2500 г. пр.н.е.

В центъра на Стоунхендж се намира олтарен камък, който е заобиколен от пет двойки камъни с щурцове – така наречените трилити. В момента те са заобиколени от 17 вертикални сарсенови блока, въпреки че проучванията показват, че първоначално са били 30. Върху тези блокове са положени щурцове, което придава на конструкцията форма на кръг, чийто диаметър е около 33 метра. Вътре в сарсеновия кръг има и т. нар. сини камъни, а извън него са опорни камъни и могили.

Дарвил смята, че началото на годината в такъв календар се е броило от зимното слънцестоене. Такава традиция в предхристиянските общества, по-специално, е записана в ранносредновековните английски писмени източници, където се описва, че годината е разделена на две части и включва празник в средата на зимата и в средата на лятото.

Дарвил смята, че общностите, живели в Северозападна Европа в края на 4-то - началото на 3-то хилядолетие, биха могли сами да разработят такъв календар.

На някои от тези въпроси може да се отговори чрез бъдещ анализ на артефакти и ДНК работа, предполага изследването. Засега признаването на Стоунхендж като напълно работещ календар ни дава по-добра представа за това как са живели и празнували хората от онова време.

„Намирането на слънчев календар, представен в архитектурата на Стоунхендж, отваря изцяло нов начин да се види паметникът като място за живот“, коментира Дарвил .

„Място, където времето на церемониите и фестивалите е свързано със самата тъкан на Вселената и космичните движения в небесата.“

Снимка: shutterstock