Аржентина - страната на щастливите хора

Всеки квартал в Буенос Айрес носи свои цветове и форми

Градът на "добрите ветрове" - Буенос Айрес - столицата на Аржентина с население от почти 2.9 милиона души. В превод от испански Buenos Aires буквално означава "добри ветрове". И наистина, бризът там е благ и нежен, галещ в магичен ритъм всеки, който се е докоснал до забележителната страна Аржентина. Всъщност пълното име на града на испански е Ciudad de la Santisima Trinidad y Puerto de Nuestra Senora de Santa Maria de los Buenos Aires - в буквален превод означава "град на Св. Троица и пристанище на Св. Богородица Дева Мария на Буенос Айрес". Колко очарователно и романтично! Какъвто е и самият град, в който се влюбих.

Пристигнах в Буенос Айрес след почти 17-часов полет с едно прекачване. Таксито ме караше към хотела, а таксиметровият шофьор не млъкваше през целият път - нещо много типично за латиноамериканците. Хотел "Urban" беше уютен и приветлив, персоналът - много учтив. Без да губя време тръгнах на проучвателна обиколка. Буенос Айрес винаги ми е бил интересен със своята култура, история и архитектура. Всеизвестен факт е, че много от сградите са построени в европейски стил. Но това, което видях, ме впечатли трайно и завинаги. В квартала Реколета, където отседнах, сградите бяха подредени, средно високи, много спретнати и чисти, със стегната ненатрапчива архитектура, овални балкони с колони, украсени със статуи, с магазини под всяка кооперация. Тротоарите - с масивни дървета, предимно дъбове и палми, под чиято гъста сянка се приютяват стотици кафенета. Всеки от 50-те квартала в Буенос Айрес е абсолютно различен, и ако запомните архитектурата на своя, няма начин да се загубите. В "Палермо" например, блоковете са високи, с резки геометрични форми, предимно равнобедрени триъгълници, ярко оцветени в различни цветове. В "Сан Телмо" ще видите високи небостъргачи с огледални блестящи стъкла, овални, квадратни и във формата на полукръг. В центъра на столицата ще ви направи впечатление "моливът" - обелиск на свободата, който е важен исторически обект за аржентинците. Внушителната църквата Сан Игнасио, ботаническата и зоологическа градина, както и множеството квартали с тесни улички също са сред забележителностите на града. Изумих се от булевардите в Буенос Айрес - широки улици с няколко платна във всяка посока и с перфектна настилка. Интересен факт е, че булевардът "9-ти юли" е един от най- широките в света с общо 18 ленти - по 9 във всяка посока. Сред основните туристически забележителности е главният площад Plaza de Mayo, където се намира президентският дворец Casa Rosada. Важно място не само за правителството и президента, но и за стотици разглезени гълъби, които минувачи и туристи щедро хранят. Прекрасните фонтани и просторната градина на площада ви карат да се чувствате не като пред президентския дворец, а на място за отмора.

По обед всички минават на червено вино

Аржентина е прекрасно място за забавления

Многобройните кафенета по тротоарите денонощно са пълни с хора. Животът кипи в истинския смисъл на думата. Приятно е, когато виждаш сутрин дами на преклонна възраст с бели рокли или панталони, с къси прически, червило на устните, стилни обеци и гердани и малки чантички, а джентълмените - с костюми, фишута и вестник под мишница. Сядат в кафенетата и с изискан маниер пият сутрешното си кафе, учтиво поздравявайки се един друг и разговаряйки със съседите по маса. Мъжете детайлно обсъждат новините във вестника и говорят за политика, дамите сърбат кафенцето и коментират магазините, след което по двойки се уговарят кой концерт ще посетят през уикенда. А сервитьорите тичат напред и назад, носейки кафе след кафе с чаша вода и малък сладкиш. По обед всички минават на червено вино. Тогава улиците оживяват и се превръщат в дансинг. Във всяко кафене, в парковете, в градинките, пред паметниците, на пазарчетата зазвучава ритъмът на тангото! Музиканти свирят на живо или пускат музика от преносимите уредби. Млади и стари, бедни и богати, малки и големи, можещи и не можещи, гъвкави и сковани, чужденци и местни - всички танцуват! Във всяка агитка в парковете и кафенетата има по един професионалист, който ви повежда в правилната стъпка - само се отпуснете и ще се слеете с ритъма.
Невероятно преживяване!

"Да благодарим на Диос с радост и веселие"

Преживях го отново и отново, но този път в колоритния квартал "La Boca", известен с цветните си къщурки от тенекия. Това е мястото, където повечето имигранти от Италия и Испания са се установявали след пристигането си в града. Изумителна красота - всяка тенекиена къщичка е боядисана в поне пет цвята, дори вратите и прозорците са в различен цвят. Убедена съм, че тук никой не страда от депресия или носталгия. Тези луди окраски и тази щура шарения ни пренасят в един напълно различен свят, който може да се отъждестви само с една дума - щастие! Истинско щастие е да се разхождаш из кварталчето Ла Бока, където многонационалната тълпа идеално се вписва в шарения пейзаж с мажорно настроение. Художници са пръснали картините си по оградите, на сергии се продават тениски и шапки с лика на революционера Че Гевара, непознати танцуват танго на всеки ъгъл, възрастни жени в красиви шапки продават плетени на една кука дантели, малчугани пробутват лотарийни билети. И навсякъде звучи танго! Имах чувството, че съм на карнавал. Купонът по улиците на Ла Бока не спираше. Попитах един от сервитьорите в най-култовото кафене - Caminitо Havanna, дали не е някакъв празник. Хуан /така пишеше на табелата на гарсона/ ми каза, че "всеки ден от живота ни е празник, защото сме все още тук и затова трябва да благодарим на Диос /Господ/ с веселие, да му покажем, че сме щастливи за неговата щедрост". И така, от кафене на кафене в ритъма на тангото стигнах до родната къща на Диего Марадона и до звездния стадион на култовият футболист. Изобщо не се учудих, когато ги видях боядисани в ярките багри на синьо и жълто. Многобройните туристи се бутаха за сувенири и тениски с -10, но дори и блъсканицата сякаш беше в ритъм.

Love story с жираф и щраус

Уморена от тълпата, реших да си отдъхна във втората по големина зоологическа градина в света. Изключителен ред и дисциплина царят още с влизането в зоопарка. Абсолютно е забранено внасянето на храна отвън, а за да останат доволни и животните, и посетителите, на входа се продават специални разфасовки храна за различните видове животни и птици. Семействата прекарват в огромния зоопарк по цял ден. Тук има десетки кафенета и ресторанти и полянки, на които посетителите могат да си направят пикник сред животните. Видри, зайци, лами, пернати, както и големи, но безобидни игуани, се разхождат на свобода сред хората. Децата им се радват, галят ги и усещат радостта от докосването до природата. Условията, в които се гледат животните в зоопарка на Буенос Айрес, са като в истински резерват - просторни, огромни помещения, поляни, на които дори не се виждат оградите, големи водни пространства, езера и островчета - петзвезден рай за обитателите. Най-респектиращи са гигантските костенурки на 150 години, които пред очите ми изядоха по няколко килограма моркови, ябълки и зелки.

В зоопарка разказват впечатляваща love story. Преди години докарали щраус, но мястото му още не било ремонтирано. Затова временно го сложили при жирафа, който разполагал с огромна площ. Щраусът и жирафът така се привързали един към друг, че когато гигантското пернато трябвало да отиде в новия си дом, жирафът се поболял и престанал да яде. Щраусът пък издавал неописуеми звуци, които нарушавали покоя на всички животни и те започвали да вият. Това продължило няколко седмици - жирафът в гладна стачка, а щраусът - с истерични крясъци. Гледачите се принудили отново да ги съберат. Така обстановката се укротила, а щраусът и жирафът заживели в прекрасен синхрон.

Роза за Евита Перон

От зоопарка взех такси и казах на шофьорът да ме закара до хотел "Urban". Веселякът ме погледна в огледалото и попита до кой от всичките, в града са три. Не знаех, че са верига. Зачудих се какво имаше пред хотела и се сетих, че е пред гробищата. "Така кажи - "чика", всички сме натам!" Хареса ми чувството му за хумор. Но е факт, че гробищата в Буенос Айрес са една от основните забележителности. Там училищата водят децата, посещават ги студенти и туристи, за да видят изумителните скулптори, които са истинско произведение на изкуството. Имате усещането, че сте в музей. Направих дълга обиколка по алеите в търсене на гроба на знаменитата Евита Перон, влязла в историята като "закрилницата на безризите". Намерих я, положих роза и докато вървях към изхода, забелязах, че вече се смрачава. Нямаше други хора, загубих се в лабиринта на алеите между паметниците на ангели, личности и униформени, заобиколена от безброй котки със светещи очи. В далечината отново се чуваха звуците на тангото, които ставаха все по-близки и силни. Следвайки ги се озовах на изхода до магазинчето за сувенири и свещи.

Изкуството на стека и рисуваните ботуши

Местните казват, че ако си дошъл до Аржентина, трябва да ядеш "карне де бифе" / телешки стек/, да пиеш червено вино и да танцуваш танго. Иначе пътуването ни е било безсмислено. Аржентинският телешки стек е уникален и единствен в света, твърдят познавачите на кулинарното изкуство. Телетата и биволите се отглеждат в луксозни ферми, където са подложени на много грижи и висок контрол. Месото се обработва прецизно по специална технология, има винаги свеж червен цвят. Приготвя се на бавен огън, в пещ или на дървени въглища. Стековете се предлагат добре изпечени или полусурови.

Световно известното аржентинско червено вино "Малбек" задължително върви с крехкото и сочно месце. Цялата крайбрежна ивица на Буенос Айрес е застроена с ресторанти, които вечер се пълнят с посетители. Резервацията е задължителна, иначе сте обречени да чакате на дълга опашка. По трима сервитьори обслужат една маса. Предястията, разядките, хлебните пръчици, хлябът и водата се поднасят без да ги поръчвате. Те са задължителни и лекичко се вписват към сметката. Задоволете апетита си с един хубав телешки стек и бутилка червено вино. Наслаждавайте се на океанския бриз и на факта, че сте в града на "добрите ветрове".

Не може да не споменем и невероятните изделия от телешка кожа, които са запазена марка на страната. Аржентинците са майстори на рисуваните кожени якета и ботуши.

На брега на океана в един от кварталите на Буенос Айрес е разположен най-големият завод за ръчна обработка на телешка кожа. В него работят хиляди работници - от кроячи и шивачи до майстори-художници. В завода се произвеждат ръчно чанти, аксесоари, якета, манта, ботуши, боти и обувки. Уникалното е, че всички модели се шият на ръка, а кожата не просто се оцветява, а се рисува от художници с уникални орнаменти. Дори в един чифт двата ботуша не са еднакви, защото художникът просто си рисува върху кожата, а кроячът и шивачът завършат изделието. След кроенето шарките никога не могат да съвпаднат. Това прави продукта уникален в истинският смисъл на думата. Много от работниците в този завод са сирийци, имигрирали отдавна в Аржентина и утвърдили се в коженият бизнес. Освен бутикови изделия от телешка кожа, на пазара се предлагат и други, по-евтини сувенири - от малки портмоненца и калъфи за очила до кожени шноли за коса и карта на страната.

Ла Бока

Къщурка малка, цветно синя,
В безумната красива Аржентина.
Къщичка от тенекиени мечти,
А вътре в нея сме само аз и ти...

Танго звучеше от къщичката синеока,
Ах, как ми липсва кварталчето Ла Бока!
Живот в палитра аржентинска потопен,
С танго любовно от багри озарен...

Оля Ал-Ахмед

Дойде време за чаша вино преди път

Закъснявах за самолета, бяха сменили времето, а аз не знаех. Тръгвах си с тъга като при раздяла с любим човек. Тангото звучеше и по радиото в таксито, което се движеше с бясна скорост към летището. Тангото звучи и до днес в сърцето ми. Това е Аржентина - цветна и шумна, аристократична и стилна, напоена с червено вино, във вечният ритъм на танца на любовта.

Испанците търсили Сребърните планини

Буенос Айрес е разположен на десния бряг на река Ла Плата (Сребърната река) при нейното вливане в Атлантическия океан. Един особен град, своенравен, величествен и много аристократичен, нетипичен за селищата в Латинска Америка. Около 81% от населението на Аржентина е с европейски произход. За разлика от повечето латиноамерикански страни, там има относително малко метиси. Броят им е нараснал през последните десетилетия в резултат на засилената емиграция от Парагвай и Боливия. Жителите на столицата са главно аржентинци от испански и италиански произход, макар че има общности с арабски корени - предимно сирийци и ливанци, еврейски, арменски, китайски и корейски произход. Местното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес.

Името Аржентина идва от латински: argentum (сребро, плата на испански език). Туземците дават сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци от експедицията на Хуан Диас де Солис. Така възниква легендата за Сребърните планини, широко разпространена сред първите европейски изследователи на Рио де ла Плата.

Историята разказва, че морякът Хуан Диас де Солис, пътуващ под испански флаг, е първият европеец, стигнал до Рио де ла Плата през 1516 г. и обявил земите за испанско владение. Неговата експедиция приключва след като е убит по време на атака от местното племе чаруа, което днес живее в Уругвай. Лека по-лека страната се пълни със заселници от Испания и Италия.

Днес Аржентина е като палава девойка, като пъргава футболна топка - неуловима в ритъма на тангото и замаяна от руйното червено вино.

Автор : Оля Ал-Ахмед

В ритъма на тангото

Кварталчето "Ла Бока"

Стадионът на който е играл Диего Марадона