Маратонец оцеля 10 дни в пустинята на диета от сурови прилепи и урина (СНИМКИ)

"Бях изгубен в пустинята в продължение на девет дни и половина – и се поддържах жив със сурови прилепи и урина." Това сподели наскоро маратонецът Мауро Проспери пред The Guardian. Участието му в екстремен маратон през пустинята Сахара вървеше добре, докато той не губи пътя си.

Marathon des Sables е известно пешеходно състезание – 250 км при екстремни горещини през терен, който варира от триетажни дюни до каменисти участъци.

Проспери, който е бивш олимпиец, е сред най-бързите състезатели. Но когато започва да минава през част от състезанието, която е съставена от малки дюни, пясъкът около него започнал да се повдига и да се върти.

„Малките дюни, за разлика от големите, се движат“, разказва той. Вихренето наподобява танц, отначало ритмичен и хипнотизиращ, но ритъмът стана интензивен и преди да разбере какво се случва, Проспери се изправя пред жълта стена. „Не можах да видя нищо. Вятърът духаше толкова силно, че от летенето на пясък болеше.”

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Mauro Prosperi (@mauroprosperi)

Първият инстинкт на Проспери бил да избяга. Той обаче загубил много време и мислите му били съсредоточени върху това да завърши състезанието. „Надявах се поне да вляза във времето за медалите“, спомня си той. Тогава му се сторило странно, че не е виждал никого от останалите участници около себе си, но си давал сметката, че през 1994 г., когато това се случило, събитието е малко известно.

На старта организаторите изнесли беседа и посъветвали бегачите да се подслонят в случай на пясъчна буря. Ако се изгубят, трябва да вървят към облаците, които се събират при залез слънце. Но, както казва Проспери, "в пустинята няма много подслони. В средата на дюните е трудно да намериш място, което да те защити".

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Mauro Prosperi (@mauroprosperi)

Затова той продължил да се движи. Няколко пъти се опитaл да се подслони, но пясъкът винаги го покривал. Отново се движел, отново се укривал. Бурята отминала за седем часа. Когато тя отминала, не останало абсолютно нищо, към което да насочи компаса си. "Пясъчната буря отне всички ориентири", казва той. "Пейзажът беше напълно променен."

След като прекарал една вечер в пустинята на другата сутрин отново започнал да тича. През това време търсенето на Проспери вече започнало. Той дори чул и видял хеликоптер, изпратен за него, но пилотът така и не го забелязал.

По време на битката си за оцеляване той случайно попаднал на малък храм в пустинята, където се подслонил. За негово щастие, по тавана на храма били накацали малки прилепи, които той решил да лови, за да се прехрани някак. "Те смърдяха доста", спомня си Мауро.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Mauro Prosperi (@mauroprosperi)

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Mauro Prosperi (@mauroprosperi)

В акт на отчаяние Проспери също така решил, че ще отнеме собствения си живот, за да свършат мъките. Покрай работата си като полицай, той знаел, че ако не намерят тялото му, семейството му няма да получи парите от застраховката. Затова той решил да пререже вените си, надявайки се че бързо ще умре и скоро някой ще намери останките му. Това обаче не се случило. След като направил прорезите на ръцете си и се унесъл от загубата на кръв, на сутринта той отново се събудил и установил, че е жив. Заради тежката дехидратация кръвта му се сгъстила толкова бързо, че почти нищо не изтекло и тялото му се запазило само.

Тогава той осъзнал, че трябва да живее и направил всичко по силите си, за да го стори. Продължил да върви, да пие дори урината си, за да запази някаква вода в тялото си, докато не съзрял стадо кози в далечината един ден, пастирувани от малко момиче. С вървене Мауро неусетно стигнал до Алжир, където първо го откарали в полицията, но после бил приет в интензивното отделение на болница, в която прекарал седмица.

Въпреки преживяването, което го откарва до ръба на себе си и дори на косъм от смъртта, Мауро се завърнал на Marathon des Sables две години по-късно, като окончателно се отказал от екстремния маратон чак през 2017 година.