Звукът, който най-силно плаши животните, е... човешкият глас

Със своите лапи с остри нокти, управлявана от пулсираща маса от чисти мускули, остър поглед, ловки рефлекси и смазващи челюсти, лъвовете със сигурност не са хищник, с когото повечето животни имат интерес да си играят. Особено като се има предвид, че те притежават и интелигентността да ловуват на глутници, пише „Science alert”.

"Лъвовете са най-големият групов сухоземен хищник на планетата и затова би трябвало да са най-страшните", заявява природозащитникът Майкъл Клинчи от Западния университет в Канада.

Но в над 10 000 записа на диви животни в африканската савана 95% от наблюдаваните видове реагират с много по-голям ужас на звука на съвсем различен звяр. Това животно дори технически не е върхов хищник. Това сме ние - хората, пише БГНЕС.

"Страхът от хората е вкоренен и широко разпространен", казва Клинчи. "Съществува идеята, че животните ще привикнат към хората, ако не бъдат ловувани. Но ние показахме, че това не е така."

В експериментите си екологът от Западния университет Лиана Занет и колегите ѝ пускат серия от гласове и звуци на животните на водопой в националния парк "Голям Крюгер" в Южна Африка и записват реакцията им.

Тази защитена зона е дом на най-голямата останала популация от лъвове (Panthera leo) в света, така че останалите бозайници са наясно с опасността, която представляват тези хищници. Изследователите излъчват звуци от човешки разговори на местни езици, включително цонга, северно сото, английски и африканс, както и звуци от човешки лов, включително лай на кучета и изстрели. Пускат и звуци на лъвове, които общуват помежду си.

"Ключовото е, че лъвските вокали са с ръмжене, което наподобява "разговор", а не с рев един на друг", обяснява Клинчи. "По този начин лъвските вокализации са пряко сравними с тези на хората."

Все пак не всички от участниците в експеримента оценяват усилията на изследователите.

"Една вечер записът на лъва толкова разгневи един слон, че той се нахвърли и просто разби цялото нещо", спомня си Занет, визирайки настройката на камерата.

Почти всички 19 вида бозайници, наблюдавани по време на експериментите, са били два пъти по-склонни да напуснат водоемите, когато са чули разговор на хора в сравнение с лъвове или дори ловни звуци. Бозайниците включват носорози, слонове, жирафи, леопарди, хиени, зебри и бозайници, някои от които могат да представляват опасност сами по себе си.

"Най-голям страх предизвикваше именно чуването на човешка вокализация", пише екипът в статията си, "което предполага, че дивите животни разпознават хората като истинска опасност, докато свързаните с тях смущения, като лай на кучета, са по-малко заплашителни."

Това не е добре за и без това намаляващите популации на много саванни видове, включително и на жирафите. Както сочат предишните изследвания на екипа, продължаването на страха само по себе си може да намали популациите на хищните животни в продължение на поколения.

Биолозите, занимаващи се с опазване на природата, може би ще успеят да използват това знание, за да помогнат и на тези видове. Чрез възпроизвеждане на човешки разговори в районите с известно бракониерство в Южна Африка те се надяват да държат на безопасно разстояние застрашения южен бял носорог.

"Мисля, че разпространението на страха сред бозайниците в саваната е истинско доказателство за въздействието на човека върху околната среда", казва Занет. "Не само чрез загубата на местообитания, изменението на климата и изчезването на видове, което е важно. Самото ни присъствие в този пейзаж е достатъчен сигнал за опасност, за да реагират те наистина силно. Те се страхуват до смърт от хората, много повече от всеки друг хищник".