Вижте кое е първото българско пристанище на Дунав и най-северното селище в България

Първото българско пристанище по течението на река Дунав е село Връв. То е и най-северното селище в България. Намира се на 12 км от общинския център Брегово и на 30 км от Видин.

Реката тук е най-дълбока в непосредствена близост до българския бряг и корабоплаването става именно тук. В миналото имало идея за възстановяване на пристанището, на което в по-далечни времена са акостирали гръцки и други търговски кораби, товарили зърнени култури, както и пътнически параходи по линията Връв - Видин. Това не се е случило, информира БНР.

Най-старите сведения за заселване около Връв датират от началото на Бронзовата епоха, около 3 век пр.н.е. Около 1-ви век, когато територията на днешна България е била част от Римската империя, в района на село Връв и град Брегово е бил разположен римски легион, защитаващ северозападната граница на империята от набезите на племената на север от река Дунав. За целта е била построена малка крепост (кастел) и селище (викус), известни като Дортикум, и местното тракийско население било романизирано...

Дортикум, който изпълнявал функцията и на важен митнически център за хора и стоки, минаващи по Дунава, а впоследствие и център за производство и търговия с керамични съдове, е бил многократно нападан и опустошаван от различни племена - даки, готи, хуни, славяни, авари. Бил е и многократно възстановяван и укрепван от римляните, но със западането на Западната Римска империя престава да съществува. През VIII - X век се появяват сведения за малко славяно-българско селище.

Във Връв живеят т.нар. власи - население, което говори стар румънски диалект с редица български думи и изрази. Българските власи са православни християни.

Днес жителите на селото са на границата на изчезването - тук са останали предимно възрастни хора, които едва смогват да поддържат имотите си.

Кметът на селото Нина Удроева, е от новоизбраните кметове и има ясна представа за това, което се изисква за подобряване живота на хората тук:

"Трудно може да се говори за развитие на малките населени места, при условие, че са толкова много обезлюдени. Заварвам една много лоша инфраструктура- ние нямаме нито една асфалтирана улица, отделно пък, те са и в ужасно състояние. Това ще бъде първото нещо, което ще опитам да оправя, когато времето позволи. После има едни дългосрочни планове да запазим сградите на училището и детската градина, защото имаме обещанието на Община Брегово, че ще започнат проект за изграждане на дом за възрастни хора тук.

Засега се стараем с подръчни средства да се оправяме сами, но не е това начинът. Трябва да се ремонтира покривът. Ако това успеем да направим, както и да ремонтираме малко улиците, Връв ще придобие друга визия. Имаме и планове, свързани с чудесното разположение на селото, като първо населено място по течението на Дунав от българска страна. Реката е нашето богатство и затова имаме намерение да направим една алея край реката.

В селото имаме пощенски клон, който е пред закриване. Ще трябва да се преборим това да не се случи, защото ако и поща нямаме, не знам как ще се справят възрастните хора. Тук нямаме банкомат и единственият начин те да получат пенсиите си е чрез този пощенски клан. А той работи по два часа два пъти седмично...

С транспорта също сме ограничени. Имаме един микробус до общинския център Брегово, който минава само два пъти седмично- сутрин в 8:30 тръгва и се връща в 12:30 часа...

Що се отнася до медицинската помощ, имаме няколко лични лекари, които обслужват селото, но кабинет тук има само един от тях- д-р Кирилова от Брегово. Кабинетът ѝ е в бившата здравна служба, но и тя идва само веднъж месечно. Здравното обслужване тук е повечето по телефона. Имаме и една подвижна аптека, която ни е много удобна, защото иначе хората трябва да ходят до Брегово или до Видин за един аналгин. Като нямаме транспорт, нямаме друг изход.

Голям проблем имаме и с мобилните оператори. Ние тук сме между две граници и понеже сръбските и румънските оператори имат много силни антени, нашето покритие се губи. Обикновено ни свързват с румънски оператор и получаваме съобщение за добре дошли в Румъния. Ситуацията е трагична, защото често нямаме никакво покритие, а ни се налага да търсим бърза помощ, лекар, пожарна и т.н.

Селото има 191 жители по последните избирателни списъци. Средната им възраст е около 70 години. 80% от тях са социално слаби, като се имат предвид пенсиите им. А нашият основен доход тук идва именно от пенсиите...

Млади хора почти няма, защото няма работа. Имаме една земеделска фирма, в която работят трима души. И това е цялата икономика на село Връв..."

Един от интересните обекти във Връв е църквата "Свети Николай", в която е рисувал дебърският зограф Кръсто Янков. Той се установява да работи в Северозападна България, като рисува из Видин, Видинско и Кулско.

Друг интересен обект е римският кастел Дортикум, намиращ се на 3 км от селото по посока Брегово и на 1,5 км от устието на река Тимок. Предполага се, че в него е била настанена Първа критска стрелкова кохорта. Тя е сформирана от жители на остров Крит и пристига на това място в началото на управлението на император Клавдий.

Кохортата участва в състава на римския контингент във водените от император Траян през 101-102 и 105-106 г. Дакийски войни. Участва и в строежа на моста над река Дунав при днешните селища Връв и Турну Северин. При управлението на император Аврелиан-Диоклециан Дортикум влиза в състава на провинция Крайбрежна Дакия.

Най-голямото богатство обаче на Връв е река Дунав. В района на селото тя предлага не само отлични условия за риболов, но и за почивка. През горещите дни на лятото по средата ѝ се появяват островчета. Плажът на село Връв макар и малък, привлича туристи, които искат да се усамотят сред природата. Тук те се наслаждават на страхотните гледки и тишината, така дефицитна в съвремието ни.

Въпреки че селото постепенно запада, както и други населени места от Северозапада, заслужава си да бъде посетено. Тук могат да се видят красиви, нетипични за останалата част от страната къщи, характерни само за влашкия край. Местните хора пък са гостоприемни и любезни. Село Връв си има и традиционен събор, който се провежда в края на третата седмица на месец юни.