Какво е „синята зона“ и защо хората там живеят по-дълго?

Остаряването е неизбежна част от живота, което може да обясни силното ни очарование от търсенето на дълголетие. Привлекателността на вечната младост движи индустрии за милиарди , варираща от продукти против стареене, добавки и диети за тези, които се надяват да удължат живота си.

Ако погледнете назад към началото на 20-ти век, средната продължителност на живота в Обединеното кралство е била около 46 години. Днес е по-близо до 82 години. Всъщност живеем по-дълго от всякога, вероятно поради напредъка в медицината и подобрените условия на живот и работа.

Но по-дългият живот също си има цена. Сега сме свидетели на по-висок процент на хронични и дегенеративни заболявания – със сърдечни заболявания постоянно оглавяващи списъка. Така че, докато трескаво търсим това, което може да ни помогне да живеем по-дълго, може би трябва да сме по-заинтересовани да бъдем по-здрави за по-дълго време.

Подобряването на нашата "здравословна продължителност на живота" остава глобално предизвикателство.

Какво е "Синята зона"?

Интересно е, че са открити определени места по света, където има голям дял столетници, които показват забележително физическо и психическо здраве.

Проучването на AKEA за Сардиния, Италия, например, идентифицира "синя зона" (наречена така, защото е била маркирана със син химикал), където има по-голям брой местни жители, живеещи в централно-източните планински райони и достигнали своята 100-годишнина в сравнение с по-широката общност на Сардиния, предава изданието "The Conversation".

Тази гореща точка за дълголетие оттогава бива разширена и сега включва няколко други области по света, които също имат по-голям брой дълголетни и здрави хора. Наред със Сардиния, тези сини зони сега са широко разпознати като: Икария, Гърция; Окинава, Япония; Никоя, Коста Рика; и Лома Линда, Калифорния.

Освен дългия си живот, хората, живеещи в тези зони, изглежда споделят и някои други общи черти, които се съсредоточават около това да са част от общност, да имат цел в живота, да се хранят с питателна и здравословна храна, да поддържат ниски нива на стрес и да включват в ежедневието си редовно упражнения или физически задачи.

Дълголетието им може също така да е свързано с тяхната среда, тъй като са от предимно селски (или по-малко замърсени) райони, или поради специфични гени за дълголетие.

Добри гени или добър начин на живот?

Проучванията обаче показват, че генетиката може да допринесе само за около 20-25 процента от дълголетието – което означава, че продължителността на живота на човек е сложно взаимодействие между начина на живот и генетичните фактори, които допринасят за дълъг и здравословен живот.

Когато става въпрос за диета, всяка синя зона има свой собствен подход – така че една специфична храна или хранително вещество не обяснява наблюдаваното забележително дълголетие. Но интересното е, че диета, богата на растителни храни (като местно отгледани зеленчуци, плодове и бобови растения), наистина изглежда широко разпространена и следвана в тези зони.

Например, адвентистите от седмия ден на Лома Линда са предимно вегетарианци. За столетниците в Окинава високият прием на флавоноиди (химично съединение, което обикновено се среща в растенията) от лилавите сладки картофи, соята и зеленчуците се свързва с по-добро сърдечно-съдово здраве – включително по-ниски нива на холестерол и по-ниски случаи на инсулт и сърдечни заболявания.

В Никоя консумацията на местно произведен ориз и боб се свързва с по-голяма дължина на теломерите. Теломерите са структурната част в края на нашите хромозоми, които защитават нашия генетичен материал. Теломерите ни стават по-къси всеки път, когато клетката се дели – затова и ставаме прогресивно по-ниски с напредване на възрастта.

Някои фактори на начина на живот (като тютюнопушене и лоша диета) също могат да скъсят дължината на теломерите. Смята се, че дължината на теломерите действа като биомаркер за стареене – така че наличието на по-дълги теломери може отчасти да бъде свързано с дълголетието.

Но растителната диета не е единствената тайна. В Сардиния, например, месото и рибата се консумират умерено в допълнение към местните зеленчуци и традиционните храни като хляб с жълъди, пане карасау (плосък хляб с квас), мед и меки сирена.

Също така се наблюдава в няколко области на синя зона включването на зехтин, вино (в умерени количества – около 1-2 чаши на ден), както и чай. Всички те съдържат мощни антиоксиданти, които могат да предпазят клетките ни от увреждане с напредването на възрастта. В такъв случай може би това е комбинация от защитните ефекти на различни хранителни вещества в диетите на тези столетници, което обяснява изключителното им дълголетие.

Друго поразително наблюдение от тези горещи точки за дълголетие е, че ястията обикновено са прясно приготвени у дома. Традиционните диети в синя зона също не изглежда да съдържат ултра-преработени храни, бързи храни или сладки напитки, които могат да ускорят стареенето. Така че може би е също толкова важно да обмислим какво не правят тези по-дълго живеещи популации, колкото и какво правят.

Изглежда, че има и модел на хранене до 80 процента засищане (с други думи частично намаляване на калориите). Това може да бъде важно и в подкрепа на начина, по който клетките ни се справят с уврежданията с напредване на възрастта, което може да означава по-дълъг живот.

Много от факторите, съставляващи тези диети в синята зона – предимно растителни и естествени цели храни – са свързани с по-нисък риск от хронични заболявания като сърдечни заболявания и рак. Такива диети не само биха могли да допринесат за по-дълъг и по-здравословен живот, но биха могли да поддържат по-разнообразен чревен микробиом, който също е свързан със здравословното остаряване.

Можем да научим много от тези забележителни столетници. Докато диетата е само една част от по-голямата картина, когато става въпрос за дълголетие, това е област, в която можем да направим нещо. Промяна на диетата ще повлияе значително не само на качеството на нашето здраве, но и на качеството на начина, по който остаряваме.