Изследване показа защо канабисът влияе толкова силно върху апетита

Невробиолози от Университета на щата Вашингтон смятат, че са разбрали защо канабисът е толкова известен с това, че повишава апетита сред потребителите му. Изследванията им върху мишки са първите, които проучват как канабисът влияе в реално време върху активността на мозъчните области, които контролират апетита.

Откритията потвърждават множество анекдоти и строги проучвания върху хора, които категорично сочат, че пушенето, изпаряването или яденето на канабис може да предизвика остър глад и да ви накара да се насочите към килера или хладилника за нула време.

Макар че канабисът се използва за справяне с проблеми с апетита - като тези, които произтичат от хранителни разстройства или химиотерапия - учените знаят изненадващо малко за механизмите, които стоят зад този ефект.

През последните години многобройни проучвания насочиха вниманието към хипоталамуса като област на интерес. Тази част от мозъка се намира дълбоко в тялото и функционира като своеобразен "координационен център" за управление на тялото, като поддържа хормоните и нервната система в равновесие, пише БГНЕС.

В долната част на хипоталамуса, точно преди да се свърже с жлезата с големина на грахово зърно, отговорна за производството на хормони (включително тези, свързани с глада), се намира струпване на неврони, наречено аркуатно ядро (ARC). Смята се, че тази част на хипоталамуса регулира поведението при хранене, както и метаболизма.

По-рано изследователи от Университета на щата Вашингтон използваха гризачи, за да покажат, че употребата на канабис влияе върху генетичната експресия в ARC. Сега те са се приближили още повече и са наблюдавали активността на стрелбата на малка група неврони в ARC, които имат канабиноидни рецептори.

Със сигурност, когато мишките са били изложени на изпарен канабис, тези неврони, наречени AgRP неврони, са били дезинхибирани.

"Когато на мишките се дава канабис, се включват неврони, които обикновено не са активни", обяснява неврологът Джон Дейвис. "Има нещо важно, което се случва в хипоталамуса след изпаряване на канабис."

По-конкретно Дейвис и колегите му установяват, че излагането на канабис активира канабиноидните рецептори тип 1 върху невроните на AgRP и тези рецептори спират невроните да получават съобщения "стоп" от други неврони. Постоянно намиращите се в режим на работа AgRP неврони са свързани с повишеното хранене на лабораторните мишки. Когато обаче учените инхибирали тази група неврони, излагането на канабис вече не стимулирало глада на животните.

"Тук е важно да се отбележи, че индуцираното от канабиса хранене не беше напълно облекчено след инхибирането на AgRP, като по този начин нашите изследвания не изключват приноса на отделни региони на Централната нервна система или допълнителни сигнални механизми... като важни регулатори на индуцираното от канабиса поведение на хранене", твърдят авторите.

Предишни проучвания например установиха, че други неврони, свързани с апетита в хипоталамуса, наречени POMC неврони, също се влияят от канабиса и може да играят роля и в ефекта на похапването.

Изследването на AgRP невроните отива още по-далеч и свидетелства за тези промени в реално време, като използва техники за изобразяване на калций. Резултатите категорично сочат, че тази подгрупа неврони в хипоталамуса играе важна роля за "апетита" - знание, което може да послужи за бъдещи изследвания на лекарства за лечение на анорексия и загуба на тегло.