Луната се свива, това може да застраши бъдещите мисии на НАСА

Регион на Луната, който е в центъра на новата международна космическа надпревара, тъй като може да съдържа воден лед, може да се окаже по-малко гостоприемен, отколкото се смяташе по-рано. Това показват нови изследвания, финансирани от НАСА.

Привлекателността на Южния полюс и ефектът на стафидите

Интересът към Южния полюс на Луната нарасна миналата година, когато индийската мисия Chandrayaan-3 направи първото успешно меко кацане в района, само дни след като руският космически кораб Luna-25 се разби по пътя си, преследвайки същата цел.

НАСА избра региона като място за кацане на своята мисия Artemis III, която може да отбележи завръщането на астронавтите на Луната в следващите години, а Китай също изрази планове да създаде бъдещи местообитания там.

Новото проучване обаче отправя предупреждения - ядрото на Луната постепенно се охлажда и свива, на повърхността ѝ се образуват форми, които подобно на грозде, се свиват като стафиди. Това създава "лунни трусове", които могат да продължат с часове, както и свлачища, предава Си Ен Ен, предава bTV.

Подобно на останалата част от повърхността на естествения спътник, областта на Южния полюс, която е обект на толкова голям интерес, също е предразположена към тези сеизмични явления. А това представлява потенциална заплаха както за бъдещите човешки заселници, така и за изпращаните техника и оборудване.

The moon is SHRINKING, creating thousands of cracks on the lunar surface that could be disastrous for NASA https://t.co/l0fvtMVBWY pic.twitter.com/UE4kIrGlqx

— Daily Mail Online (@MailOnline) January 31, 2024

„Тези данни нямат за цел да предизвикат тревога и със сигурност чрез тях не искаме да обезсърчим изследванията на Южния полюс на Луната“, коментира водещият автор на изследването Томас Р. Уотърс, старши почетен учен в Центъра за Земята на Националния въздушен и космически музей.

„С тях обаче искаме да обърнете внимание, че Луната вече не е онова добро място, на което нищо не се случва. Бъдете предпазливи“, посочва той.

Намиране на източника на лунните трусове

Луната се е свила с около 4,5 метра в обиколката си през последните няколко милиона години - значителен брой от геоложка гледна точка, но твърде малък, за да предизвика ефект на вълни на Земята или различни цикли на приливи и отливи, смятат изследователите.

На лунната повърхност обаче това е различно. Луната все още има гореща вътрешност, което я прави сеизмично активна.

„Има външно ядро, което е разтопено и се охлажда. Когато се охлажда, луната се свива, вътрешният обем се променя и кората трябва да се приспособи към тази промяна – това е глобално свиване, за което допринасят и приливните сили на Земята“, посочва Томас Р. Уотърс.

Тъй като повърхността на Луната е крехка, това генерира пукнатини, които геолозите наричат разломи.

„Луната се смята за геологично мъртъв обект, където нищо не се е случвало от милиарди години. Ние обаче открихме свлачища, които са възникнали по времето, когато Lunar Reconnaissance Orbiter е бил в орбита около Луната.

The moon is shrinking, study shows: How it could impact NASA missions https://t.co/dCR4Ondp2q

— FOX 5 San Diego (@fox5sandiego) February 1, 2024

Lunar Reconnaissance Orbiter или LRO на НАСА стартира през 2009 г. и картографира повърхността на Луната с различни инструменти. В новото проучване, публикувано на 25 януари в The Planetary Science Journal, Уотърс и колегите му са използвали данни, събрани от LRO. Те проследяват мощно лунно земетресение - открито с инструменти, оставени от астронавтите на „Аполо“ преди повече от 50 години.

Трус с магнитуд 5

„Знаехме от сеизмичния експеримент на „Аполо“, че има плитки лунни трусове, но не знаехме какъв е източникът. Знаехме също, че най-голямото от плитките лунни трусове, открити от сеизмометрите на “Аполо“, се намира близо до Южния полюс. Това се превърна в нещо като детективска история“, посочва Томас Уотърс.

„Най-силният регистриран трус е бил с еквивалент на магнитуд 5,0. На Земята това би се считало за умерено, но по-ниската гравитация на Луната би направила усещането по-лошо“, посочва още той.

„На Земята имаме много по-силна гравитация, която ни държи прикрепени към повърхността. На Луната е много по-малка, така че дори слабо земно ускорение, може да ви извади от стабилността, ако се движите“, обяснява ученията.

Резултатите от проучването няма да повлияят на процеса по избор на регион за кацане на Artemis III и това се дължи на обхвата и продължителността на мисията, посочва съавторът на изследването и планетарния учен от НАСА Рене Вебер.

НАСА е идентифицирала 13 възможни района за кацане на Artemis III, които се намират близо до Южния полюс на Луната. Като част от мисията двама астронавти ще прекарат няколко дни на лунната повърхност.

Дългосрочно човешко присъствие на Луната обаче трябва да бъде добре преценено и да се вземат предвид географски характеристики като близост до тектонични движения.

The moon is shrinking—and it could affect future NASA missions https://t.co/9G3r33DYoe pic.twitter.com/TTn9Tdh23G

— Newsweek (@Newsweek) January 27, 2024

Като фенерчета на луната

Лунните земетресения наистина могат да бъдат проблем за бъдещи пилотирани мисии за кацане, смята Йосио Накамура, почетен професор по геофизика в Тексаския университет в Остин.

Той не е участвал в проучването и не е съгласен в посочваната причина за земетресенията. Според него данните от „Аполо“ показват, че феноменът възниква на десетки километри под повърхността.

„Независимо какво причинява тези земетресения, те представляват потенциална заплаха за бъдещи мисии за кацане и се нуждаем от повече данни“, посочва Накамура.

„Потенциалната опасност от лунните земетресения за астронавтите е ограничена от факта, че поне в близко бъдеще тя ще бъдат на Луната за кратки периоди от време - най-много няколко дни“, смята Алън Хъскър , професор по геофизика в Калифорнийския технологичен институт.

„Много е малко вероятно да се случи голямо лунно земетресение, докато те са там. Въпреки това е добре да знаете, че източниците, причиняващи земетресенията, съществуват“, посочва той.

„Лунните земетресения са невероятен инструмент за науката. Те са като фенерчета в лунната вътрешност, които осветяват нейната структура, за да я видим“, коментира Джефри Андрюс-Хана, доцент по планетарни науки в Университета на Аризона.