Какво би станало, ако няма допълнителен ден във високосната година?

Високосна година. Тя може да бъде интригуваща, но и мистериозна за някои от нас.

И така, как са се появили високосните години и защо?

Тук ще разгледаме някои от числата, историята и легендите, които стоят зад явлението на всеки четири години, когато към февруари се добавя 29-и ден. От време на време дори има високосна секунда, но когато това се случи, не се вдига шум.

Необходимо е да се знае, че високосната година съществува до голяма степен, за да се синхронизират месеците с годишните събития, включително равноденствията и слънцестоенията, според Лабораторията за реактивно движение към Калифорнийския технологичен институт.

Това е поправка, която противодейства на факта, че Земята не пътува точно 365 дни около Слънцето. Пътуването отнема около шест часа повече от това, казват от НАСА.

Противно на това, което някои може да смятат, обаче, не на всеки четири години има излишен ден. Добавянето на допълнителен ден на всеки четири години би направило календара по-дълъг с повече от 44 минути, според Националния музей на авиацията и космонавтиката.

По-късно, в един календар, който ще споменем по-подробно по-късно, е постановено годините, делящи се на 100, да не следват правилото за периода от четири години, освен ако не се делят и на 400, отбелязва JPL. През последните 500 години през 1700, 1800 и 1900 г. не е имало високосен ден, но през 2000 г. е имало такъв. През следващите 500 години, ако се спазва тази практика, няма да има допълнителен ден през 2100, 2200, 2300 и 2500 г.

Следващите високосни години са 2028, 2032 и 2036 г.

Какво ще се случи без допълнителен ден във високосната година?

“Без високосните години, след няколкостотин години ще имаме лято през ноември,” казва Юнас Хан, преподавател по физика в Университета на Алабама в Бирмингам. “Коледа ще бъде през лятото. Няма да има сняг. Няма да има усещане за Коледа."

Как са се появили високосните години?

Древните цивилизации са използвали космоса, за да планират живота си, и има календари, датиращи от бронзовата епоха. Те са се основавали или на фазите на Луната, или на Слънцето, каквито са различните календари днес. Обикновено те са били “лунно-слънчеви", използващи и двете небесни тела.

Нека прескочим до Римската империя и Юлий Цезар. Той се е сблъсквал с големи сезонни отклонения на календарите, използвани в неговата област. По онова време се справяли с отклоненията, като добавяли месеци към годините. Имали са огромен брой календари, които са започвали по огромен брой начини в огромната Римска империя.

В 46 г. пр.н.е. той въвежда своя Юлиански календар. Той бил единствено слънчев и отчитал годината на 365,25 дни, така че веднъж на всеки четири години се добавял допълнителен ден. Преди това римляните са смятали, че годината се състои от 355 дни, поне за известно време.

Но все пак при Юлий Цезар имало отклонение. Имало твърде много високосни години! Слънчевата година не е точно 365,25 дни! Тя е 365,242 дни - казва Ник Икс, преподавател по астрономия в Планетариума и научния център "Морхед" към Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил.

Томас Палайма, професор по класическа литература в Тексаския университет в Остин, казва, че добавянето на периоди от време към годината, за да се отразят вариациите в лунния и слънчевия цикъл, е правено от древността. По думите му през четвърти, пети и шести век се е използвал Атинският календар с 12 лунни месеца.

Това не вършело работа за сезонните религиозни обреди. Наложило се добавянето на допълнителен месец периодично, за да се съгласува с лунните и слънчевите цикли, каза Палаима.

Юлианският календар е бил с 0,0078 дни (11 минути и 14 секунди) по-дълъг от тропическата година, така че грешките в отчитането на времето все пак постепенно се натрупвали, според НАСА. Но стабилността се е увеличила, каза Палайма.

Юлианският календар е моделът, използван от западния свят в продължение на стотици години.

Появата на Григорианския календар

Появява се папа Григорий XIII, който "калибрира" времената допълнително. Неговият Григориански календар влиза в сила в края на XVI век. Той продължава да се използва и днес и очевидно не е съвършен, иначе нямаше да има нужда от високосна година. Но това е голямо подобрение, което намалява отклонението до едва няколко секунди.

Защо се е намесил? Ами, заради Великден. С течение на времето той настъпвал все по-късно в годината и той се притеснявал, че събития, свързани с Великден, като Петдесетница, могат да се сблъскат с езически празници. Папата искал Великден да остане през пролетта.

Той премахнал някои допълнителни дни, натрупани по Юлианския календар, и променил правилата за високосните дни. Именно папа Григорий и неговите съветници измислили наистина стряскащата математика за това кога трябва или не трябва да има високосна година.

“Ако слънчевата година се състоеше от идеалните 365,25 дни, тогава нямаше да се налага да се притесняваме за сложните математически изчисления, свързани с нея,” каза Ник Икс.

Какво общо има високосната година с брака?

Странно е, че високосният ден е свързан с легенди за жени, които поемат инициативата и предлагат брак на мъжете.

Интересната традиция възниква още в древна Европа. Според една от историите идеята за женско предложение за брак се появява в Ирландия през V в., когато Света Бриджит се обръща към Свети Патрик с молба да даде на жените възможността да поискат от мъжете да се оженят за тях, пише историкът Катрин Паркин в статия от 2012 г. в Journal of Family History.

Но никой всъщност не знае откъде точно е започнало всичко това.

През 1904 г. синдикалната колумнистка Елизабет Мериуедър Гилмър, известна още като Дороти Дикс, обобщава традицията по следния начин: “Разбира се, че хората ще кажат, че ролята на жената във високосна година, както и повечето от нейните своеволия, е просто една шега.”

Вместо да даде възможност на жените да направят важна крачка, тази традиция има обратния ефект - затвърждава стереотипите. Предложенията трябвало да стават чрез пощенска картичка, но много такива картички всъщност предизвиквали подигравки към жените.

Една реклама от 1916 г. на American Industrial Bank and Trust Co. увековечила древната традиция. Тя гласяла следното: “В този допълнителен ден на високосната година ние предлагаме на всяко момиче да предложи на баща си да открие спестовна сметка на нейно име в нашата собствена банка.”

Жените през онези времена така и не се сдобили с така желаното усещане за независимост.

А какво правят родените на 29 февруари?

Да се родиш във високосна година на допълнителния ден със сигурност е повод за разговори. Рожденият ден на 29 февруари обаче може да бъде истинско бюрократично предизвикателство. Някои правителства и администрации, при които е необходимо посочване на рождени дни във формуляри, спорят по въпроса коя дата се използва за документи за самоличност, за да се отчита правилно възрастта на хората - 28 февруари или 1 март.

Технологиите значително улесняват високосните бебета да отбелязват рождените си дни на 29 февруари, въпреки че може да има проблеми по отношение на здравните системи, застрахователните полици и с други фирми и организации, които нямат вградена тази дата.

По света има около 5 милиона души, които са родени във високосния ден, от общо около 8 милиарда души на планетата.