Българка проби на New York Fashion Week

Тя се казва Катя Райкова и по професия е маникюрист. Много хора, още след първото изречение, ще си кажат: „Защо изобщо ни занимавате с това на фона на целия хаос, който цари около нас, в домовете ни и изобщо в цялата държава?”. Ще ви кажа защо. Тук поуката е много проста, та дори и малко банална. Но поуката си е поука и е винаги полезна. Когато правиш нещо с удоволствие и страст, успехът рано или късно ще потропа на вратата ти. Звучи като някое клише, извадено от книга на Хорхе Букай или от някоя от онези книги, които ни учат на десетте стъпки към успеха, нали? Дори и да е така, това си е неоспорим  факт - обичаш ли това което правиш, то безспорно ще вървиш напред.

И много други изводи могат да се направят, но ние не сме учители по философия с показалка в ръка. Затова, от Факти.бг, просто помолихме Катя да ни разкаже, как едно хоби се превръща в професия и как се прави „овчарски скок” от стола на маникюрист в България, до шоу като New York Fashion Week.

Как попадна на New York Fashion Week ?

Отидох на обучение в Лос Анджелис. Всеки път когато имам възможност гледам да си подновявам знанията. На около две години максимум, трябва да се ресертифицирам, за да мога да преподавам ноктопластика и всички други неща свързани с тази професия. За да обучавам, трябва да се усъвършенствам всяка година. Непрекъснато излизат нови тенденции, които трябва да познаваш, за да си в крак с актуалното – дизайн, материали, форма. Всичко това непрекъснато се променя. Формата която е модерна днес, утре вече не е. Един път е по заоблена, друг път е по-заострена и т.н. Това ми е необходимо, за да се развивам като професионалист.

Обучението, на което бях, се организира веднъж в годината от фирмата с която работя. В него участваха няколко българки, в това число и аз, както и хора от цял свят. Бяхме 58 човека от 17 държави. От всички участници избраха 8 човека, които да работят на New York Fashion Week ( Седмица на модата в Ню Йорк), за 2014 година. Сред тях аз бях единствената българка.

На какъв принцип ви избираха, имаше ли някакви критерии?

Решаващо бе как сме се представили на обучението. За подобна работа се иска бързина и добри умения. Всичките качества трябва да са събрани на едно. Трябва да можеш първо да издържиш на ритъма на работа и второ да изпълниш добре това, което се изисква за много кратко време.

Това са неща, които се правят за 10 минути, но работата ти след това проличава по снимките на фотографите. Ако си се издънил, дъниш всички. Ако лакът е малко размазан, детайлите, кожичките, или самата ръка не изглежда добре, това не говори зле само за теб. Говори зле за цялата фирма, на която си представител, както и за цялото модно събитие. Всичко трябва да е направено без забележки.

Как премина обучението и тази една седмица в света на модата?

По време на обучението постоянно ни повтаряха, че ще изберат най-добрите и те ще вземат участие на шоутата на New York Fashion Week. Искам да уточня, че ги наричат шоута, но всъщност става въпрос за ревюта. Работихме с дизайнери като Adam Lippes, Betsey Johnson, Carmen Marc Volvo, Kenneth Cole и други.

Беше доста натоварена програма. Сутрин ставахме и отивахме да работим бекстейдж - това което всъщност сме гледали по Fashion TV. Eмоцията е много голяма, тъй като до момента си го гледал само по модния канал, а в следващият момент си вече част от него. Гримьори, фризьори, цари пълна лудница. Докато ти работиш приклекнал до манекена, още трима човека работят над теб по останалата част от визията.

По колко ревюта работехте на ден?

Ревютата бяха общо 18, като на ден се падаха по две или три. Общо взето, на човек се падаха по две ревюта на ден.

Всеки един дизайнер имаше конкретно изискване, как точно трябва да изглеждат ноктите, като форма, цвят и т.н. Повечето от тях предпочитаха по-натурален вид на ноктите, в бежовата гама. Имаше няколко дизайнера, които заложиха на ярко червените нокти и един, при който трябваше да са зелени.

Вечер, след шоутата, трябваше да правим заготовки на изкуствени нокти в различни дизайни, за ревютата на по-екстравагантните дизайнери. За тях се изискваше по-специална подготовка.

Дизайнерските нокти бяха много интересни. Особено за ревюто на Betsey Johnson. Трябваше да са зелени на цвят, със златно фолио, топчета, капси и камъни. Самата тя е доста екстравагантна като визия  – жена на около 70 години, която прилича много на Лили Иванова.

Видя ли някоя световно известна личност?

На ревюто на Carmen Marc Volvo забелязах, че присъства Ванеса Уийлямс, беше притисната от журналистите. На всяко едно ревю имаше много световно известни манекенки, които със сигурност не съм разпознала, тъй като това ми е първият допир с модата в този й вид и от този ранг. Все пак това е висша мода, мястото на което тя се сформира и е пълно със световно известни личности, но в процеса на работа нямаш време дори и да се огледаш.

Завърза ли някакви по-специални контакти там? Запозна ли се с някой?

Запознах се с всички, които се водят топ фризьори и гримьори, но в цялата тази динамична среда не успяваш да си комуникираш много извън работният процес.

Много често манекенките идваха точно в последния момент, в последната минута дори и за тази минута ти трябва да успееш да си свършиш работа. Съответно трябва да им се направи и грим, прическа, и да се изпипат всички останали подробности преди да излязат на подиума. Трябва да съумееш да се сработиш добре с екипа.

Разкажи какви тенденции при ноктите се появиха на Седмицата на модата в Ню Йорк и какво е най-модерно в момента?

Повечето бяха в естествени тонове – бяло, бежово, различни нюанси на сивото и естествено класическият тъмно червен лак. Дизайните също вървяха в червената гама. Класическото тъмно и светло червено, а не ярко червено. Все пак това е зимна колекция за 2014 година. През зимата са актуални по-тъмните тонове. Друга модерна комбинация от дизайните е бежово с кафяво, тъмно зелено с преливка към черно. Като се замисля зеленото ще е много актуално. При прическите също ми направи впечатление, че се търси по-естествен вид.

Какво е чувството да си част от подобно събитие?

Гледаш снимки на нокти, коса и грим по модните списанията, които са правени на тези ревюта и в следващият момент се оказваш част от този процес, ти го създаваш, това е нещо уникално като усещане. Ноктите които виждаш по списанията са тези които ние сме направили. Удовлетворението е огромно. Особено след като знаеш какви усилия си положил.

Всяка вечер, след ревютата които си имал през деня, продължаваш да работиш до един или два часа сутринта. Трябва да направиш дизайните и сетовете за всички манекенки за шоутата на другия ден. На едно шоу взимат участие около 20 - 35 манекенки. Всяка вечер правехме заготовки на около 300 нокътя само за едно ревю, за да може да има за всяка манекенка подходящ размер нокти.

На следващия ден имаш обявен час за начало на ревюто и разполагаш с четири часа преди старта му, за да направиш ноктите на всички момичета. Тези 4 часа минават като миг. Имаш около десет минути, за да подготвиш една манекенка. Те идват от шоу на шоу, което означава, че ноктите й вече са правени няколко пъти за деня. Някои от тях, като видеха пилата и се стряскаха, не искаха да я използвам.

Това е един огромен опит, който те кара да видиш на какво ниво се намираш. Какво можеш да направиш и как да го изпълниш. Как можеш да се стегнеш и да работиш с удоволствие. Бих участвала отново на подобно събитие. Харесват ми такива изяви, защото са различни. Видях неща, които не могат да се видят всеки ден.

Какво научи от цялото това преживяване?

Научих се да съм доста бърза и изобретателна. Когато дойде момиче, през чиито ръце са преминали няколко професионалиста преди теб, или не са били толкова големи професионалисти и видиш какво са направили те, трябва с това което разполагаш, да направиш чудеса.

Научаваш много и за работата в екип, защото зависиш страшно много и от човека до теб. Дори и да не се познавате, трябва да станете един екип. Не си само ти този, който работи там. Там са и хората, които отговарят за дрехите, косите, грима и т.н. От теб се иска да влезеш в този ритъм и да се сработиш с всички тях. Колкото е изморително, толкова е и емоционално. Зарежда те с адреналин. Научаваш се само с поглед, да се разбираш с хора, които не си виждал никога преди това.

Как реши да се занимаваш с това изобщо и да го превърнеш в твоя професия?

Желанието ми първоначално беше да замина за Америка, да уча и да се развивам в съвсем различна професионална сфера. Тогава бях на 18 години и не ми дадоха виза, тъй като прецениха, че съм потенциален емигрант. Реших, че все пак трябва да се занимавам с нещо. Много обичах да рисувам по ноктите си и тези на приятелките ми. Просто изкарах един курс за маникюр. И така на майтап, вече от около 13-14 години се занимавам с това. От хоби успях да го превърна в професия, което всъщност е най-добрия вариант за една работа.