Хаос вместо реформа

Хаос. Това е най-точното описание на безобразията, случващи се в Министерството на правосъдието. Явно е, че лявата ръка не знае какво прави дясната в това ведомство. Как иначе ще си обясним, че на 16 март 2015 г. зам.-министър на правосъдието подписва Програма за структурни и функционални реформи в сектор "Правосъдие", която говори за фактическото ликвидиране на Агенцията по вписванията и Централния регистър на особените залози, а вчера министър Христо Иванов обикаля из медиите да се обяснява как това не било вярно? Това коментира Петър Кичашки, изпълнителен директор на Института за модерна политика.

При всички положения управленските действия в Министерството на правосъдието изглеждат най-малкото неадекватни. На Христо Иванов, който казва, че няма да закриваме тези ведомства, ли да вярваме или на неговия екип, който казва обратното? Няма сигурност, няма яснота и прозрачност и не знаем дали няма утре да ни сервират отново притоплена манджата за „преструктуриране“ на Агенцията по вписванията, както ни я сервираха вчера и както днес отричат въобще да сме помирисвали такава развалена гозба. Именно заради неяснотата смятам, че е необходимо да кажем ясно – едно бъдещо закриване на тези държавни структури е абсолютно недопустимо!

Ликвидирането на Агенцията по вписванията и Централния регистър на особените залози не е реформа, а безобразие. Едно такова „преобразуване“ е всъщност точно унищожаване. Агенцията по вписванията и Регистърът на особените залози имат своята функция като независими органи, които гарантират равноотдалеченост от всички субекти в правния мир. Когато се  вкарат под шапката на Министерството на правосъдието, ще се  превърнат в инструменти за правене на държавно оторизиран рекет.

Ако в крайна сметка решат да проведат такава „реформа“, това ще значи ясно, че министърът ще решава кой, как и дали ще си може да си регистрира фирма. Агенцията по вписванията, макар и с доста проблеми, като независим държавен орган осигурява сериозна прозрачност и дава сигурност на хората. След едно нейно евентуално ликвидиране, никой не може да ви гарантира, че в работата на търговските дружества в страната няма да има политическа намеса. Искаш да регистрираш акционерно дружество? Хубаво, а член ли си на управляващата партия? Не? Ще чакаш за акционерното дружество тогава.

А щом към това ликвидиране искат да прибавят и Централния регистър на особените залози, то става кристално ясна мотивацията – управляващите просто искат да правят бизнес на наш гръб. Който знае защо функционира този регистър, със сигурност е наясно, че политическата намеса в него ще гарантира изкарването на едни пари от едни хора, които временно обитават министерски кресла.

Освен всички тези опасности от ликвидирането на независими органи и превръщането им в инструменти за консумация и злоупотреба с власт има и друг важен въпрос – има ли капацитет правосъдното министерство да организира безпроблемно работата на тези ведомства? Съдейки по работата на Регистъра на неправителствените организации, който към момента е под шапката на Министерство на правосъдието, отговорът е еднозначен -  не. Всеки, който е имал вземане-даване с този регистър, знае как регистрации се бавят с месеци, работата му е тромава, неугледна и често – политически мотивирана. Съдейки по този опит, ако се обезкости независимостта на Агенцията по вписванията и Централния регистър на особените залози, с тях ще се случи същото.

Хубаво би било, ако министър Иванов продължи да поддържа мнението, което заявява пак вчера, а именно, че няма да се унищожават тези жизнено важни държавни ведомства. Но кое ни гарантира една устойчивост на министерските позиции? Явно поведението на Борисов се оказва изключително заразно. Знаем, че именно той е първопроходецът на този публичен маниер – ставаш сутрин и казваш едно, по обед се отричаш от всичко казано сутринта, следобед смяташ, че темата не е важна, а привечер започва да прозират истинските ти намерения. С действията си Министерството на правосъдието демонстрира заучаването на стар учебникарски трик – пускаш някаква теза в обръщение и като видиш, че среща съпротива обръщаш палачинката и казваш, че никога не си искал предложеното от теб да се случва. В този смисъл Министерството е като онзи сервитьор, който към сметката писал и съкращение „А.М.“. След въпрос на гостите каквото е това „А.М.“ той отговорил – „Ако мине“, а след това добавил „Ама не мина“ и го задраскал.

Вече можем да кажем на висок глас с оглед на многомилиардните заеми, безпардонното поведение, безпринципните рокади, „реформаторското“ трудоустрояване и най-вече ликвидациите, маскирани като „реформи“, че това правителство е най-лошото, което ни е управлявало в последните 25 години. Много сме видели, но такова чудо не сме виждали никога. Зловонната некомпетентност, която лъха от всеки управленски ход, категорично дърпа държавата към дъното. Имаме нужда от друг прочит на действителността ни, прочит, който днешната управляваща олигархия не може да даде. В най-бедната държава в Европа правителство, което се чуди само как да изкара едни пари на гърба на народа, е не просто ненужно. То е вредно.