Турските дилеми във външната политика

Юнал Чевикьоз, в. „Радикал”, Турция

Линията, която Турция следва през последните седем години във външната политика, създаде сериозни проблеми в отношенията с Израел, Ирак, Египет, Сирия, Иран, Русия и САЩ. Както се казва - за това чу даже и глухият султан. Доколкото може да се предположи, че има хора с още по-големи нарушения на слуха, за това не е излишно да повторим още един път. Зад неспособността да се разбере всичко, което пишат и говорят и как това се отразява на отношенията на Турция със света, със сигурност стоят други, несвързани с органите на слуха дефекти.

Както е известно свалянето на руския самолет на 24 ноември 2015 г. толкова негативно се отрази на отношенията на Турция с Русия, че почти стана невъзможно те да се възстановят. Етапът, до който ние стигнахме в резултат на акуратно предприетите от 2004 г. крачки,

създаде безпрецедентна в историята атмосфера на двустранните отношения.

Двустранният стокооборот достигна 30 милиарда долара, а броят на руските туристи – четири милиона. Русия стана най-важният икономически партньор на Турция.

Въпреки че нашата зависимост в енергетиката създаваше някаква асиметрия в тези отношения, Турция имаше шанс в най-близко време да изравни този дисбаланс, да диферсифицира източниците за доставка на енергоносители и да направи това без да създава някакво напрежение в отношенията между страните.

Днес всичките тези планове се обърнаха на 180 градуса и се обърнаха от положителния към отрицателния полюс. Кладенецът, изкопан с игла, бе засипан с булдозер. Очевидно, за да се върнат турско - руските отношения на предишното ниво, и двете страни трябва да положат усилия, но загубите, които търпи Турция, са много повече.

Още повече тази ситуация влияе (и ще влияе още дълго) на отношенията на Турция с много страни в Евразийския регион като независимите държави на територията на бившия Съветски съюз. Така както се развиваха събитията в отношенията с Русия, външно приемани като двустранни, доведоха страните до прага на още по-голямо напрежение относно сирийския конфликт.

Сега Русия счита Турция за враг, срещу когото трябва да се предложи резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Русия хвърля на Турция главната вина за хаоса в Сирия и обвинявайки я в ред незаконни действия, се опитва да развенчае имиджа на Турция в очите на международната общност.

Такова развитие зарадва всички тези, които хранят надежда, че отдавна охладнелите отношения на Турция с нейните традиционни партньори ще се затоплят и тя отново ще може да постигне хармония в отношенията с НАТО и ЕС. След като боевете утихнат, създадената ситуация в източното Средиземноморие може да се промени и тя би могла да се смени с нов регионален баланс и да се развие в своего рода регионална Студена война.

Това би могло да сложи Турция в самия център на напрежение,

но и в тази ситуация членството на Турция в НАТО за пореден път би показало колко важно и незаменимо стратегическо положение, което има. Освен това темата за сирийските бежанци би способствала за оживление в отношенията на Турция с ЕС и нещата може би ще тръгнат гладко...

Но думите на външния министър на Люксембург за това, че НАТО не гори от желание да влиза в конфликт с Русия в случай на изостряне на руско - турското напрежение, ни карат да слезем на земята. Вън от всякакви съмнения това е съвременна версия на инцидента с „писмото на Джонсън“ от 1964 г. В него президентът на САЩ изразява безпокойство, че нахлуването на Турция в Кипър може да доведе до турско-гръцка война. Подразбира се, че такава война може да предизвика намесата на СССР, а в такъв случай НАТО може да се колебае по въпроса за зашитата на Турция.

Очевидно своенравната външна политика, която Турция преследва в последните години, предизвика съмнения и в нейните съюзници. Преди всичко в САЩ. Резултат от практически всички двустранни преговори на висше ниво межди Турция и САЩ се свеждаха до следното: страните стигнаха до съгласие за това, че във възгледите по важни международни въпроси има разминаване.

В съюзници има разминаване във възгледите? Разбира се.

 Но от гледна точка на надеждността на отношенията в рамките на един съюз лежи отговорността за опит да се преодолеят тези разминавания. А да се прави вид, че ги няма, значи да се подкопава самото доверие и да се нанесе вреда на надеждността и предсказуемостта на отношенията. Всичко това завършва с изявления, в които страните по различен начин интерпретират съдържанието на едни и същи преговори. Очевидно главната промяна, станала за 50 години от президента Джонсън до президента Обама, са различните начини за израз на едни и същи съмнения.

А това значи, че опитите за по-добри отношения с НАТО заради влошените отношения с Русия ще се развиват не така просто, както се очакваше. И за това има една единствена причина: степента на Турция в рейтинга на надеждността и предсказуемостта не са така високи, както преди.

И ние бихме разбрали това, ако заедно с рейтингите на Moody’s, Fitch, Standard и Poor’s се имаха предвид и рейтингите за надеждност и предсказуемост във външната политика...

А как в периода на напрежение с Русия от една страна, и със западните съюзници от друга, се развива ситуацията с двустранните отношения с нашите съседи в региона? Израел и Египет не се броят доколкото в урегулирането на двустранните отношения с тях най-важни са фактори вън от нормалните външнополитически кодове и действия.

Но ще дойде ден, когато сирийският проблем ще навлезе в нов стадий.

Могат ли отношенията на Турция с новото правителство в нова Сирия да се върнат към стандартите от 2010 г. от гледна точка на надеждността и предсказуемостта? Особено в условия, когато целият свят заявява готовност да работи с правителство, което ще избере самият сирийски народ. До какво ще доведе нашият непреклонен подход в духа: „това не трябва, това също, а това въобще не е мислимо“.

Има още нещо. Връщането на Иран в международната общност с малки, но сигурни крачки, кюрдският въпрос и темата на нашите отношения с кюрдските общности, живеещи в чужбина, добавят нови проблеми на тази маса от дилеми във външната политика на Турция, за които говорихме по-горе. И ние считаме за свой дълг да кажем за това.