НАТО и крайнодесните: Турският опит

От 1952 г. до наши дни Турция на практика е управлявана от тайна натовска армия „Гладио“ с център Германия. Зад всички процеси, в които е била замесена армията и преврати, винаги е стояла „Гладио“

Абдула Йоджалан

Мрежата „Гладио“ (меч) е била създадена в края на четиридесетте години на миналия ХХ в. Основната цел за сформираните групи е била диверсионна и партизанска дейност в случай на нахлуване на Червената армия в Западна Европа. Кадрова основа на „Гладио“ станаха представители на фашистки и антикомунистически движения, сред които бяха и много бивши колаборационисти. Това пише за интернет сп. „ Лива“ Максим Лебский.

Тиловите отряди, които са били формирани с подкрепата на НАТО от крайнодесни елементи,

изиграха важна роля за унищожаването на лявото движение в Европа и Турция.

Работейки в тясно сътрудничество със специалните служби, тези паравоенни формирования водеха политика на „създаване на напрежение“, организирайки терористични актове срещу мирното население с цел да се дискредитира лявото движение.

Един от основните фактори за развитието на следвоенна Турция беше стратегическата й роля, отредена й от САЩ на шахматната дъска на Студената война.

В края на 40-те години на миналия ХХ в. САЩ даде на Турция да играе ролята на южен клин на НАТО в търбуха на СССР. През март 1947 г. американският конгрес одобри отпускането на Гърция и Турция помощ в размер на $400 млн. Освен това беше сключено споразумение за доставката на оръжие и обучение от американски инструктори на войници и офицери от турската армия.

През 1948 г. Турция беше включена в Плана Маршал и стана член на МВФ. 58% от предоставените й по Плана Маршал 655 млн. лири бяха използвани за превъоръжаване на армията й, а други $175 млн. от Доктрината Труман бяха използвани за укрепване на военната й мощ.

Между 1948 г. - 1959 г. САЩ даде на Турция $2,9 млрд. Половината от тази сума Анкара използва за покриване на своите военни разходи.

Турският клон на „Гладио“ е създаден в началото на 50-те години на миналия ХХ в.

при активното участие на Алпарслан Тюркеш. Той е известен като Башбу – вожд на турските ултрадесни бойци.

Роден в Кипър през 1917 г. през 1938 г. получава званието лейтенант и служи в армията. През Втората световна война той води активна националистична и антикомунистическа пропаганда. Той активно симпатизира и на нацистка Германия. Това не пречи след войната Тюркеш да стане член на комисията от турския генерален щаб в САЩ и да работи в различни структури на НАТО.

Щабът на турския клон на „Гладио“ е бил разположен в сградата на представителството на ЦРУ в Турция.

Както и в други страни от НАТО и в Турция „Гладио“ се опираше на крайнодесните бойци. Връзката с тях се осъществявала от полковник Тюркеш. През 1965 г. той оглавява Републиканската селска национална партия, която след четири години е преобразувана в Партия на националистическото движение. Нейно военно крило става младежката организация „Сивите вълци“ (Bozkurtlar). Позната със своя флаг с отомански полумесец и вълк.

Полковник Тюркеш успя да създаде от аморфно националистическо движение съвременна крайнодясна организация.

Идеологията на партията стана войнствения пантюркизъм.

Ние не сме за капитализъм, нито за комунизъм. Ние избрахме третия път, издигнахме социално-икономическа доктрина на основата на исляма и тюрския национализъм, изповядва Тюркеш. Освен това следвоенна Турция преживя демографски бум. За 40 години населението се увеличи от 17 млн. до 46 млн. души. Най-голям израз това намери в увеличаването на градското населението.

Тези демографски процеси предизвикаха увеличаване и популярността на Сивите вълци.

Тяхната социална база стана селската анадолска младеж, която през 60-те години на миналия ХХ в. се пресели в градовете в търсене на по-добър живот. Агитацията се провеждала под формата на летни лагери, организирани от Тюркеш.

Центровете за подготовка на бойните десни отряди се намираха в различни региони на страната

като Анкара, Болу, Измир, Кайсери, Бука, Чанаккале, а след 1974 г. и в Кипър. През 1975 г. турският генерал Талат Турхан преведе на турски американския боен устав FM30-31, който беше разработен от специалисти из секретната служба на Пентагона и Разузнавателното управление на Пентагона. Документът разглежда механизмите на внедряване на агенти в опозиционни и леви формации.

В своята борба срещу левицата в Турция НАТО се ръководеше от стратегия „ от дестабилизация към стабилизация“. За втората половина на ХХ в. в Турция станаха четири преврата: през 1960, 1971 1980 и 1997 г. И при всеки от тях активна роля играеха крайнодесните. Те през 1980 г. разполагаха с подкрепата на 200 000 активни свои членове.

Лидерът на преврата от 12 септември 1980 г. Кенан

Еврен вижда потенциала на Сивите вълци за разправяне с левицата в Турция.

По оценка на правозащитни организации по време на преврата са били задържани 650 000 души. От тях 230 000 са изправени пред съд. Произнесени бяха 517 смъртни присъди, а 50 бяха обесени.

След разправата с левицата Кенан Еврен прави опити да се разграничи от Тюркеш като го изправя пред съда заедно с 578 негови сподвижници. Срещу тях са повдигнати обвинения за убийството на 594 души, сред които е и лидерът на профсъюзите Кемал Тюрклер. Право защитници обаче пресмятат, че на съвестта на Сивите вълци тежат 4000 живота.

Няколко години по-късни властта отново се обърна към услугите на Сивите вълци. Този път за справяне с Кюрдската работническа партия (ПКК).

От началото на 80-те години на миналия ХХ в.

бойците на Тюркеш провеждали операции срещу дейци на кюрдското националноосвободително движение.

Действията включваха най-различни прийоми от действия за дискредитиране на ПКК до издаване на пропагандна литература.

Много често дейци на Сивите вълци с униформи на ПКК нападали кюрдски села. Операциите са били водени от създадения разузнавател отдел на турската жандармерия - JİTEM (Jandarma İstihbarat ve Terörle Mücadele).

Един от ключовите ръководители на JİTEM майор Чем Ерсевер плати с живота си за смелостта си да опише в книга дейността на турските ескадрони на смъртта срещу кюрдите.

Кулминационен момент в дейността на турската „Гладио“ беше пленяването на Абдула Йоджалан през 1999 г. До него се стигна с помощта на разузнавателните служби на САЩ, който оказаха натиск над страни като Сирия, Русия, Италия или Гърция, които подкрепяха или бяха предоставили политическо убежище на кюрдския лидер. Именно американските агенти съобщиха на своите турски колеги за пристигането на Йоджалан в Кения.

Гражданската война в Сирия и създаването на автономни тюрски кантони по границата с Турция

поставя нови предизвикателства пред „Гладио“. Това доведе до атентата от 20 юли 2015 г. в граничния Суруч, при който загинаха 32 души, а стотици бяха ранени. Нападението беше извършено срещу проява на Федерацията на социалистическите младежки асоциации. Вицепрезидентът на кемалистката Народнорепубликанска партия (НРП) Вели Агбаба заяви, че спецслужбите стоят зад нападението.

Самите социалистически младежи се бяха събрали, за да наберат средства за възстановяването на разрушения от Ислямска държава кюрдски град в Сирия – Кобане. Атенатът Суруч предизвика ответни нападения от кюрдски милиции, които дадоха основание на Ердоган да хвърли армията срещу тях.

Смазването на кюрдското националноосвободително движение е основна цел на турската върхушка. За изпълнението на поставените цели Анкара се опира Ислямска държава и други джихадисти, които са противници на турската левица.

Ердоган е научил уроците от своите предшественици и успя да си гарантира оставането на власт, прочиствайки армията.

Ако през 90-те години турското разузнаване се състоеше от 35% военни, то в наши дни техният дял е сведен до 5%. По този начин службата е вярна на президента. Съдебният процес „Ергенекон“ допълнително прочисти турския генералитет и висше командване от неудобните на режима дейци, застъпващи идеите на Ататюрк.

Всички военни преврати в Турция се провеждаха под един лозунг: „Назад към Ататюрк“.

Това означава - за светската и републиканска Турция.

"В Турция между исляма и демокрацията е сключен брак. Детето на този съюз е секуларизмът. Понякога детето се разболява, и турската армия е този лекар, който го спасява. В зависимост от тежестта на заболяването, ние даваме на детето правилното лекарство, за да оздравее“. Това посочва заместник-началникът на Генералния щаб на турската армия, генерал Чевик Бир.

Древните римляни като практични хора са се питали Кому е изгодно? (Cui prodest?). В обхваната от терористични актове Турция – отговорът е очевиден. Терористичните нападения са изгодни на управляващата Партия на справедливостта и развитието.

* Със съкращения