Не се очакват катастрофални земетресения у нас

Прогнозите ни за катастрофални земетресения в близко  бъдеще у нас не са достатъчно големи. До сега нямаме данни за аномалии в други геофизични параметри или в самата микросеизмична активност, които да говорят за очаквана висока сеизмичност. Това заяви за Факти.бг сеизмологът проф. Емил Ботев, който обясни и някои от спецификите на земетресението разлюляло съседна Румъния.

Факти.бг припомня, че трус с магнитуд от 5.6 по скалата на Рихтер разтърси Румъния на 24 септември. Епицентърът на труса беше на 7 км.  от Нережи в окръг Вранча с дълбочина на труса от 94 км. Земетресението беше усетено в Молдова и България, като у нас най-сериозно в Добрич.

Проф. Ботев може ли да сме спокойни след трусовете в Румъния и има ли опасност и нас да ни сполети същото?

Няма нищо общо между земетръсната активност в района на Вранча в Румъния и тази у нас. Тоест, това са Източните Карпати, където земетресенията се случват дълбоко в земните недра и мантията, а при нас – при повърхността, в горната част на земната кора. България се намира в съвсем друг сеизмичен район и нямаме нищо общо с активизацията на Вранча.

По принцип, сеизмичното огнище в района на Вранча е  характерно със значително по-висока честота на силните земетресения и доколкото те се реализират не в твърдата част на земната кора, а дълбоко надолу в омекотената мантийна среда. Там нямаме реализация на следтрусова активност, такава каквато е характерна за земекорните сеизмични зони, каквито са на територията на нашата страна.

Няма връзка и не може да се говори, че пряко можем да бъдем засегнати. Дори може да кажем, че е много малко вероятно и не се очаква тази активност да продължи и в момента. Извода е категоричен, че земетресението не може да има връзка с нашата страна.

Не може да се каже на 100 %, че и у нас, по някаква случайност, днес или утре, няма да се реализира някое земетресение. Ние обаче отдавна сме разтоварили големите напрежения, които водят до големи земетресения. Натрупването на нови напрежения на територията на България става много по-бавно поради голямата разлика в генезиса и придвижването на отделните блокчета в  нашите сеизмични зони. Не се виждат основания за опасност за нашата страна.

Едно земетресение обаче, с магнитуд 7.5 по Рихтер или 8, което е допустимо за мантийните земетресения във Вранча е възможно да доведе до някои сериозни повреди и дори разрушения в североизточните покрайнини  на нашата страна – Русе, Силистра, Тутракан, както и Никопол и Свищов. Подобен случай имаше през 1977 година – земетресение във Вранча с магнитуд 7.4 по Рихтер.

Подготвени ли сме за подобни големи трусове?

Може да се каже, че това е друга част непряко свързана с изучаването на генезиса на земетръсната активност. Става дума за така наречената застраховка или осигуряване на сеизмична безопасност на жилищните сгради, инфраструктурата и други големи обекти, които са национално значение, например атомните електроцентрали. Те се осигуряват на много по-висока степен от прогнозната. От 1987 година имаме един достатъчно консервативен правилник, който ако е бил спазван, сградите, строени след този период, категорично ще издържат на подобна активност, та дори и по-силна. От 2009 година пък имаме нов, хармонизиран с европейските изисквания правилник, който е още по-консервативен и до колкото знам, от 2014 година, строителната гилдия най-после го прие и го прилага едновременно със стария правилник. По-новите сгради, строени след влизането ни в ЕС са подложени на още по-голям контрол и категорично са осигурени против сериозна земетръсна активност.

Тази година имаше няколко по-големи земетресения в света - в Италия, в Еквадор и т.н. може ли да се каже, че има сеизмичната активност се е повишила?

Не бихме могли да кажем точно това. Просто конкретни, специфични сеизмични зони действително се активизират едновременно на няколко места и причиняват не много силни земетресения, например 6 по Рихтер в Централна Италия, както и преди около седмица, земетресението до Скопие от 5.8 по Рихтер. Въпреки, че не бяха много кой знае колко силни те доведоха до сериозни повреди и въздействие на повърхността, защото бяха много плитки и непосредствено под населените места. Разкъсванията на земните платове при тях започваха от 1-2 км дълбочина, а не както при Вранча на близо 100 км.  дълбочина. Това въздействие вече води до дислокации и деформации на самата повърхност. Представете си например ако се организира такава дислокация в основите на една сграда то тя много трудно ще може да издържи. Затова се използва така нареченото сеизмично райониране и както вече споменах, при по-новите правилници за строителство резултатите от него се отчитат.

Такива земетресения, като тези в Централна Италия, които започнаха още от 2009 година и доведоха до много жертви, разрушения на многовековни сгради, забележителности и т.н., тук при нас не би трябвало да се случват. Имаме достатъчно стари сгради в центровете на градовете, но в тях живеят относително малко хора. Освен всичко това, прогнозите ни за катастрофални земетресения в близко  бъдеще у нас не са достатъчно големи. До сега нямаме данни за аномалии в други геофизични параметри или в самата микросеизмична активност, които да говорят за очаквана висока сеизмичност.