Божидар Димитров: Господ възнаграждава упоритите

Господ възнаграждава упоритите. Три са черешките на тортата при археологическите разкопки в Созопол. Те парите се търкалят по улиците, човек трябва да се наведе и да ги вземе, това коментира в интервю директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров по повод на новите археологически открития в Созопол.

Г-н Димитров,  преди дни открихте раннохристиянска базилика в Созопол, но не е ли необичайно да се правят археологически разкопки в късната есен?

Археологическите разкопки в Созопол, може би са забелязали хората, че се правят в необичайно за тях време. Обикновено те са само през летния сезон. Но Созопол е, както виждате, пилотен проект за целогодишен културен туризъм. И затова, много интензивно, първо, разкопаваме паметниците, които ни е оставил Созопол през своето близо 3 хиляди годишно съществуване. А е оставил много, защото градът е бил много богат през всички времена и епохи, включително и през османската епоха. Созопол има нещо уникално – единственият залив в Черно море естествено защитен от бурните ветрове, който може да приеме стотици кораби. От Босфора до устието на Дунав няма друг такъв залив. Варна и Бургас са станали големи пристанища, благодарение на това, че с помощта на огромните там съоръжения са били затворени техните иначе открити заливи. И затова в Созопол  работим целогодишно. И през лятото зарадвахме хората с манастира и крепостта на феодалния господар на  града. Сега в началото на провлака успяхме да намерим най-после, след като премахнахме едни незаконни бараки и ресторанти, които закриваха половината от крепостната стена. Очаквахме да намерим крепостната стена. Господ възнаграждава упоритите. Очаквахме остатъците от нея да бъдат високи два-три метра. Оказа се че стената е запазена на височина 8 метра, а тя е била близо висока 10.

Втората черешка върху тортата беше, че най-сетне открихме търсения 130 години вход на града – Крепостната порта, която се оказа едно сложно хитроумно съоръжение с 4 кули, закрити коридори  и т.н.
И третата черешка – най-неочаквано за всички пред входа на града се показа огромна базилика от раннохристиянската епоха, построена извън чертите на града. Това не е обичайно. Разбира се, разкопките са в началото, но паметниците, които вече се показват на повърхността обещават много приятни разкрития.
Целта обаче, ще бъде този път, не само да направим разкопките и да зарежем паметниците, а светкавично да се извърши проект за пълна реставрация на крепостната стена, да изградим и църквата, която излиза на много хубаво място – в съседство с църквата „Св. Кирил и Методий”, която е много хубава нова църква, от 19 век и в която са мощите на Св. Йоан Предтеча – покровителя на града и региона, както се разбра от новооткрити документи и така да предизвикаме интерес към града не само през летния сезон, но и през зимния. След откриването на мощите на Св. Йоан Предтеча през миналата година за първи път в Созопол имаше туристи и през зимата, а иначе след 10 септември Созопол изглеждаше като град ударен с неутронна бомба. А сега не е така. През зимата имаше туристи. Наистина, те идват за мощите, но остават в града за една вечер, значи хотели работят, ресторанти работят, кафенета работят, магазини работят... А преди затваряха.

Има ли достатъчно осигурени средства, от държавата или от европейски програми за разкопките в Созопол?

Както каза сполучливо и кметът на града на съвещанието миналата неделя: „Дянков ти ще дадеш малко, Божидар ще даде малко /за археологически разкопки говорим/ и аз ще дам малко.” Аз предлагах и норвежката посланичка да даде малко, по Норвежката програма. Парите трябва да се търсят аз ще дам за разкопки, Дянков и кмета за реставрации, Норвежката програма също за реставрация, отделно МРРБ има фондове, трябва да направиш хубав проект, за да ти го одобрят. Те парите се търкалят по улицата, човек трябва само да се наведе и да ги вземе. Не е вярно, че няма пари, пари има. Аз така действам от 20 години. И в най-тежките кризи Националният исторически музей е работил, правел е разкопки, правел е консервации и реставрации. Идеята за историческия туризъм заляга трайно в програмата на правителството.

Защото археологът Николай Овчаров заявява многократно, че за Перперикон средствата не са достатъчни. Той също има идеята да направи възстановка, която да радва туристите...

Бори се човекът. Бори се и ще успее. Досега Овчаров е успявал винаги. Получавал е много повече пари от който и да е негов колега. А нали знаеш, аз не плача, докато Овчаров плаче. По стар български обичай реве: Нямам пари! Ето сега и зърнопроизводителите плачат. Аз ли не знам в какво положение са тези земеделски производители, защото и те са ми били спонсори. Наистина, „Бентли” е най-ниския клас, който имат. Имат самолети. И е прав премиера Бойко Борисов 22 са тези, които гледат по 300 000 декара земя. Знаеш ли за какво плачат? Плачат за 3 лв. И не казват, че получават по 25 лв. от Европа. Това са чисти пари, няма да ги връщат. И те си ги признават. 14 лв. са за да изореш нивите и да си ги засееш. След това печалбата от житото, като го продадат, те го продават светкавично още по време на жътвата– на корабите в Бургас, Варна и в Балчик зърното заминава за Египет, Тунис, Гърция. Бедни били, погледни им тракторите, такива нямат и френските фермери, чисто нови.

Защо точно френски историци ще участват в разкопките на Созопол, разбрахме, че при посещението Ви наскоро в Лувъра това е било договорено от Вас?

През 1904 година, когато сме нямали Закон за старините, той е от 1911 година, са се възползвали консулите на някои държави. Тогава французите са дошли в Созопол. Започнали са разкопки на „Свети Кирик”, тъй като са предполагали, че там е храмът на Аполон, той наистина е там, но не са стигнали до него, ние стигнахме до него преди две години. Французите са намерили над 163 рисувани вази, които са в Лувъра .

Ние у нас  имаме над 10 000 вази, созополския музей е пълен, Националния исторически музей е пълен, в Археологическия музей също има.