2 913 18

Миглена Ангелова: Учим младите да шофират с методика от миналия век

Пътищата ни не са оазиси, казва тя

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

За втора поредна година журналистката Миглена Ангелова организира Auto Ovacia. Ето какво разказа тя пред ФАКТИ за мисията на събитието:

Какво Ви свърза с каузата за безопасното шофиране?

Никога не съм била безразличен гражданин. Като журналист имам позиция, при това обоснована, мотивирана и - твърдя: формирана след проучване на фактите, доколкото съм можела да ги събера. Преди време говорихме с приятели за жертвите, които даваме по пътищата, за недостатъчната подготовка на съвременните шофьори, за психологията на младия водач и т.н. Аз съм шофьор, децата ми карат коли. Знам моите мъки и като шофьор в началото, и като постоянен ужас децата пристигнали ли са. Също, като много хора у нас, съм скучала, докато слушам специалисти, които от години говорят едно и също за това какво “трябва”, а то с годините става все по-зле… И така. Пробвахме дали ще има интерес към подобно събитие и, крачка по крачка, то се случи, проходи, сега го учим да говори и се надявам да видя как ще тръгне да се развива само…

Как се роди идеята мисията на ''Национално движение Овация за отговорни млади шофьори'' да се представя така атрактивно?

Моята твърда позиция по въпроса за младите хора и техните знания е, че неумните възрастни много обичат да разсъждават колко са неуки “тези сега” и колко “уки” са били някога те самите. Разбира се, това са глупости. Ние живеем в епохата на драстични, високоскоростни технологични промени. Последните три поколения получават знанията си по различен начин. Нашите родители - предимно от книгите (до които са можели да стигнат), ние - от книгите, до които сме стигали и от телевизията (някогашната, не сегашната), нашите деца - от телевизията и от мрежата, а техните деца - предимно от образи, чувства и т.н. пресъздадени от допълнената и виртуалната реалности. Ако възрастните спешно не се научат да говорят езика на младите - винаги има разрив. Да учиш младите хора да карат кола с методиката на началото и средата на 20 век, е като всичко останало в образованието, с тази разлика, че там вредата не личи толкова бързо. Затова ние експериментираме - кое как се възприема. В наши дни има симулатори, които могат да ти спестят години в трупането на опит зад волана. Едно единствено спускане със симулатора за челен удар при 7 км/ч спестява над 100 дуднения как трябва да си слагаш колана. Симулацията за шофиране в градски условия, съвместена с писането на СМС-и зад волана, спасява живот, защото във виртуалната симулация ти виждаш с очите си колко лесно можеш да пречупиш нечий живот, докато пишеш СМС-а, който със сигурност може да почака.

Чрез “Авто Овация” ние поставяме актуалните въпроси, които трябва да стигнат до младите хора, както и техните решения. И отново подчертавам - ние не констатираме като повечето “специалисти” колко е зле, ние предлагаме решенията.

Може ли българинът да стане по-търпелив и толерантен на пътя без глоби и наказания?

Пътищата не са оазиси. В държава, в която няма търпение и толерантност на нито едно ниво в йерархията, няма как по пътищата да има разбиране, мило отношение, внимание и грижа. Глобите и наказанията никога не решават въпросите, свързани с психологията на хората, те по-скоро вредят. Знам, че робският ни манталитет много обича строгите закони и наказанията, всеизвестно е, че най-твърди закони създават робите. Ако това вършеше работа, ние още щяхме да си режем един на друг ръцете при кражба. Мисля, че в момента сме оплетени в какви ли не закони, но от това животът ни не е станал нито по-лек, нито по-радостен, нито по-богат. Истината е, че разбирането, милото отношение, вниманието и грижата единствено вършат работа и са заразни, също като злото. Затова аз си мисля, че колкото повече деца в България усетят нашата истинска грижа, нашето истинско внимание, усетят, че на възрастния, подготвен за живота човек не му е безразлично какво се случва с тях, те ще са други хора, различни от нас.

Какво е сбъркано в отношението ни към движението на пътя (родители дават автомобилите си на неправоспособните си деца, други правят избора да шофират под влиянието на алкохол и/или наркотици)?

Първо, искам да подчертая, че България не е изключение. Това са световни проблеми, проблеми на демокрацията, така да се каже - родителите не разполагат с кой знае колко възможности да въздействат върху детето си, особено когато то е вече на 18 години. Второ, родителите не дават колата, много често децата просто я вземат, и с течение на времето слабохарактерните родители просто се примиряват, снижават изискванията си до “поне ми казвай, когато...”. А под въздействието на алкохол и опиати, никой не избира нищо, а прави това, което му скимне. Ако около него има нормални хора в по-добро състояние, няма да му разрешат да тръгне, ако няма - се случват беди. Има една възраст, в която може да се работи по превенция на подобни желания, при нас, в България, това не се прави или се прави недостатъчно. Ние с ''Национално движение Овация за отговорни млади шофьори'' работим и в тази посока. Ще видим какво ще се получи.

Какво пречи да има резултати?

Човешкото равнодушие. Празниците. Изборите. Активността на медиите. Пасивността на медиите. Липсата на свободни средства в частния сектор. Това, че заплатата на сътрудници и чиновници не зависи от активността и резултативността. Всяка добра промяна изисква време и целенасочени усилия в една и съща посока. Една от лошите страни на т.н. демокрация у нас, е липсата на приемственост. Всеки идиот мисли, че светът започва и свършва с него. Дори фирмите, които правят кампании, свързани с безопасността на движението, ги правят, за да се откроят рекламно, а не за да променят реално нещо. Много са факторите, които трябва да се отчетат. Но това те развива като знания, опит и други ценни качества за душата.

Кой е най-интересният момент от подготовката на събитието?

На мен всички моменти от подготовката са ми интересни. Ако трябва да отлича някой от тях, то това е “преводаческия” - когато трябва да измислим как едни проблеми, заедно с решенията да ги трансформираме визуално, да провокираме реакция у участниците и максимално точно да я предвидим. В “Авто Овация” няма как да има репетиции - всичко се случва в реално време, пред камери, стриймва се в канала ни и и приключва. Ние можем само да гадаем как ще премине един или друг етап. Дори какво ще е времето не знаем. Време, в което можем да коригираме нещо, няма. Ако някой нещо не е разбрал, не е доизпипал, пропуснал е в общата си натовареност, край, няма кога да се коригира. Това е зверски стрес. “Авто Овация” е събитие с висок организационен риск и съм убедена, че не става за копи-пейст - това е събитие, което коства много нерви.

Кой е най-приятният момент от събитието?

За мен това е моментът на почистването. Сериозно. Почистването на терена. Когато всичко е свършило. Направил си всичко, което си могъл, и още не си се зарекъл: “Никога повече няма да си причиня това.” Приятно е, когато се намират знаещи хора, организирали не малко събития през кариерата си, и ти кажат: справи се, браво. Ти обясняваш колко неща не са били такива, каквито си ги искал, но те те гледат в очите и ти казват: беше страхотно, забавлявахме се. А иначе, тъкмо се заотказваш да си причиняваш това, и поредната катастрофа те връща обратно...


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • боцмана
    Отговор
    1 20:22  20.04.19
    Хубаво , че си шофьорка , били ни осветила как си със задния ход , добре ли даваш назад?
  • Жан Клод Ван Дан
    Отговор
    2 20:41  20.04.19
    Тая да не се е омъжила отново?
  • 3 20:48  20.04.19
    Този коментар е премахнат от модератор

  • Пешо
    Отговор
    4 21:06  20.04.19
    Жена да дава акъл за шофиране? Боже, и тази гавра доживях. Смях.
  • Bzzzzz
    Отговор
    5 21:13  20.04.19
    Правило!!! Видиш ли жена или циганин мустаклия зад волана... Бегай или спри и чекай да мине...
  • 6 21:26  20.04.19
    Този коментар е премахнат от модератор
  • Гост
    Отговор
    7 22:44  20.04.19
    Колко глупости може да напише един журналист
  • 8 22:52  20.04.19
    Този коментар е премахнат от модератор
  • Методите за шофиране били от 20 век
    Отговор
    9 00:13  21.04.19
    И,какво като са от 20 век? Нима шофьорите на 20 век, да не са добри, или не са се учили по добри методи. Точно методите от тогава са създавали отлични професионални и любители шофьори.Госпожо Ангелова,това не ви е най-силната страна за изява,намерете си нещо друго да правите и оставете на истинските специалисти да си вършат работата.Вземете да се ожените още веднъж,това със сигурност го можете.Не ни учете по какви методи да се учим.
  • МАК
    Отговор
    10 01:18  21.04.19
    Тая газ ли е пила?? Какво ие на старата школа??много сие добра!!
  • Голям прос
    Отговор
    11 07:15  21.04.19
    Всичко можеше да го каже и по-кратко. Не че съм съгласен обаче. 54 годишна, точно 20 век е взела книжка. Ами да я хвърли и да се яви днес отниво, щом смята че не се е научила. Според мвн е просто - трябва да се учи етика на шофиране и тия с мощните коли да преминават още един курс практика специално как се кара мощна кола с голяма дясна обувка. А наказания трябва да има, иначе е анархия
  • 12 09:58  21.04.19
    Този коментар е премахнат от модератор
  • незнайко
    Отговор
    13 10:19  21.04.19
    Миглена Ангелова се обясни в любов на новия си мъж !!! Бившите мъже на Миглена Ангелова не могат да я понасят!!! Миглена Ангелова: 4 деца, 4 брака, 4 развода !!! НЯМА СМИСЪЛ ДА ПОСТВАМ ПОВЕЧЕ ЗАГЛАВИЯ ЗА ТАЗИ ЖЕНА.

  • СтарТИРаджия
    Отговор
    14 10:23  21.04.19
    Г-жо Ангелова трябва всички на глас да си признаем, че човек се ражда с умения на шофьор! Няма какво да учиш тука. Т. е. ЗЗДП 'щото все пак си в споделена среда със скоростни средства. А ние всяка кифла и некадърник и неук ромлянин се опитваме да го "дяламе на свирка" - е няма как! Личен пример: е жена ми не става за 100 % шофьор и това е! Тя, след 20 год. стаж няма и явно няма капацитет да придобие правилен усет и техническо отноление към автомобила, та какво остава да го ползва правилно в споделената пътна среда! А колегиалност? Забрави - дори на акъл не и идва. Френски гараж - нещо тотално непостижимо. За инфо, 17 м комоизиция я залепвам за тротоара на 18-19 м място!!! С една и половина маневра. Най-много. Понеже пътувам непрекъснато и ако искате ми вярвайте ама съм се нагледал на такива простотии, трупове, човешки чаркалъци и карантия... Предотвратил съм многократно яки "търкали" (и имам въпреки всичко на ум, че някой ден може да ме сполети и мен). Най-големият проблем са пътните некадърници, дето не им иде и отръки, а са страшно много - таман се отървеш от един и друг цъфне пред теб! Бе как може да си с кола и да ми се пречкаш пред 35-40 тона камион по Беклемето лятото?! Образуват колони, "изнервят" трафика и става каквото (има да) става. Винаги съм апелирал за повсеместен психологичен тест за всички, но коректен! Под контрола на Пацо Терасата и комисия. Доста плява ще се отсее, която сега зорлем я правим косвена причина за инциденти!
  • Шаран БГ
    Отговор
    15 18:06  21.04.19
    На колко години е въпросната госпожа, че е толкова категорична за обучението на водачите от миналия век. Тя ако се прави на интересна или няма памет, да и припомня. Имаше една организация ГТО - Готов за труд и отбрана, после стана ДОСО - Доброволна организация за съдействие на отбраната със подразделения в цялата страна. Курсовете за мотопедисти, мотоц;иклетисти и любители шофьори ги организираше и провеждаше тя Минал съм и през трите, но ще се спра само на шофьорите. Курсовите групи бяха по 24 - 28 човека, различни по професии и възраст.Таксата бе 24 лева - приблизително 1/5 от месечната заплата. Всяка група имаше по двама инструктори. Единият водеше документацията и теорията в съответните кабинети, другият - практиката. Курсът продължаваше 3 /три/ месеца, всяка седмица по три занятия в извънработно време за теорията. По нея се полагаше изпит.Имаше хора, които по три пъти се явяваха и не можеха да вземат изпита !!?Просто отпадаха - не знам връщаха ли им някакви пари или не от внесената такса. Практиката / тъкмо в началото на 70-ях години започна вноса на "Жигулита-та" / бе два пъти седмично по час и половина. Имаше "градско, извънградско и нощно " кормуване. В началото имахме занятия на полигон..Изпитът се провеждаше от униформен офицер от МВР-КАТ.И при тоя изпит имаше хора, които, отпадаха, дори след повторно явяване. Обучението бе изключително задълбочено и сериозно." Ситото" не бе "рядко".В нашия курс имахме само четири жени - трите станаха шофьори
  • Шаран БГ
    Отговор
    16 18:15  21.04.19
    Това за любителите. Професионалните преминаваха двегодишната тежка школа в БНА. Жени- професионални водачи до 1983 г. не съм виждал . Те как ставаха водачи - не знам ! Г-жа Ангелова търси поле за изява, но ако има полза - нека работи. Само да не си помисли ,че тя е Господа на шофьорското обучение
  • гощо
    Отговор
    17 08:53  23.04.19
    Таз май на всяка манджа .......от всичко разбира и все компетентна бе?!?!? Тцтцтцтцтцт.......И все другите криви тя правата!!!
  • Гост
    Отговор
    18 12:19  23.04.19
    Коментирам само по заглавието - не мога да си губя времето да чета някоя модерна "разбирачка". Книжка съм взел по старата методика. След промените съм бил доста години в чужбина, с много каране в англоезична страна и винаги съм се радвал, че съм си взел книжката в България, защото това на което са ме учили на уроците по кормуване е доста над това, на което учат там. Същото и за знаци, маркировки и други неща от правилника. Учеха ни да караме с разбиране, а не като някоя западна овца само да следваме табелите. Ама днешно време нали "трябва" да сме модерни, "нови методики", та разни кифли ми се хвърлят от съседната лента пред мен без дори да погледнат. Добре че са ми навиците от едно време, та не стават бели.

Напиши коментар:


Публикувай