Иван Кръстев: Идва краят на досегашния ЕС

Последната Ви книга носи шокиращото заглавие: "След Европа". Означава ли това, че Европа вече не съществува?

Иван Кръстев: Книгата изразява несъгласието ми с хората, които приемат Европейския съюз за даденост. Не казвам, че ЕС ще се разпадне. Но Европейският съюз, който познаваме от последните 20 или 30 години, вече няма да съществува. Дали това е песимистично мислене? Не бих казал, защото през последните десетилетия ЕС много се промени. Аз споря с онези, които са убедени, че нищо не може да се случи, че настоящата криза е нещо нормално и Европейският съюз ще оцелее тъй или иначе. Не, тази криза е много по-радикална криза от всяка друга, която сме виждали преди.

Много страни в Източна Европа изглеждат доста недоволни от ЕС. Защо?

Иван Кръстев: Аз принадлежа към източноевропейското поколение от 1989 г. Дотогава "Европа" означаваше "Западна Европа". С други думи, утопията от 1989 г. беше утопия на нормалността: искахме да бъдем нормални, а нормалността означаваше да живеем като западноевропейци. За нас преходът се базираше върху идеята, че трябва да се имитира Западът. Някои от кризите, които виждаме сега в Източна Европа, са всъщност отприщен бунт срещу тази имитация. Част от проблема, който се наблюдава в Унгария или Полша, е завръщането към традицията. Също като у второто поколение мигранти, които изведнъж започват да размишляват за своята идентичност. Точно това се случва в много източноевропейски държави.

От друга страна: източноевропейците са свикнали с политически промени.

Иван Кръстев: Да, това е много важно. Представете си утопията на комунизма през 30-те и 40-те години: вие се опитвате да изградите общество, което никога не е съществувало. Нещо напълно абстрактно, утопия, която съществува единствено на хартия. Но именно по тази причина тя се оказа толкова жилава. Парадоксалното е, че след края на комунизма източноевропейците започнаха да имитират едно западно общество, което обаче много се промени през последните 30 години. Представете си един консервативен поляк: През 1985 г. той е мечтаел за Западна Европа и за това как ние, източноевропейците, трябва да бъдем „нормални“. От негова гледна точка, "нормално" означава - за разлика от комунистическите страни - че църквата се уважава. По-късно обаче той открива, че този "Запад", който имитира, всъщност е скептично настроен към църквата - точно обратното на това, което въпросният поляк смята "нормално". По странен начин Източна Европа стана жертва на една почти шизофренична идея за нормалност. Тоест, пита се: Къде е днешната утопия?

А какво ще кажете за хората в Западна Европа? И те ли търсят утопия?

Иван Кръстев: Помислете си за "Жълтите жилетки" във Франция: Те облякоха жълтите жилетки, за да бъдат видени. Те олицетворят онези многобройни хора, които по принцип не се чувстват представени в обществения живот. Те са убедени, че решенията, взимани в Брюксел, не отразяват реалните им проблеми. В известен смисъл "жълтите жилетки" представляват всички хора извън големите градове, които смятат, че правителствата и Европейската комисия не ги разбират. Тези хора не се страхуват от края на света. Но се страхуват от края на месеца. Друга група са тези, които аз наричам "нечутите". Те са много видими и предимно млади. Вземете, например, протестиращите срещу климатичните изменения. Тяхното послание е: вероятно ние сме малцинство, но искаме да бъдем изслушани, защото се нуждаем от политики за нашето бъдеще след 30 години, не само за три години. Третата група е тази на имигрантите. За разлика от останалите, те не искат да бъдат толкова видими. Докато "жълтите жилетки" страдат, защото никой не ги вижда, имигрантите имат усещането, че всеки ги гледа - а те просто искат да бъдат оставени намира за известно време. Тоест, имаме си работа с три съвсем различни политически изисквания.

Някои европейци изглежда са загубили всякаква надежда - особено в ерата на Брекзита...

Иван Кръстев: И аз не бях никак щастлив, че Великобритания напуска Европейския съюз. Днес обаче се питам: дали Европейският съюз изобщо ще може да оцелее, Обединеното кралство реши да се върне? Това не е риторичен въпрос, защото ако Великобритания наистина реши да се върне, тя вече ще е друга страна, не онази, която искаше да напусне ЕС. Днес това е едно много поляризирано и разгневено общество. Великобритания изпитва едно унижение, което винаги трябва да имаме предвид в анализа. Понастоящем нито една голяма политическа партия в ЕС не се застъпва за напускането на ЕС или на общата валута. Следователно Брекзитът първо дестабилизира Европейския съюз, а след това го стабилизира на определено равнище.

Ами Германия? Може ли да ръководи ЕС?

Иван Кръстев: В Германия най-зле охраняваната граница е границата между традиционните политически партии и радикалните партии. Хората я прекрачват и двете посоки: не само от основните партии към популистките, но и обратното. Това нарастващо объркване, този страх от бъдещето отразява и още нещо: манталитета на едно застаряващо общество. Германският светоглед в момента напомня за мисленето на пенсионерите с техните пенсионни фондове. Влизаме в период, в който Европа вероятно ще поеме някои рискове, за да успее. Германия изглежда много стабилна и успешна, но в същото време сякаш не е склонна да поема тези рискове. Остава да се види дали тази съпротива срещу риска е съвместима с идеята за германско лидерство в Европейския съюз.