Меркел: С Русия и срещу САЩ

След пресконференция на Владимир Путин и Ангела Меркел редакцията на Die Welt излезе с тезата, че канцлерът на Германия се е обединила с Русия срещу САЩ по значими въпроси.

Въпреки това, дори преди конференцията, самият факт на присъствието на Меркел в Москва стана до известна степен проблем за администрацията на Доналд Тръмп. Като минимум този проблем беше с имиджов характер, но след пресконференцията той придоби и дипломатически отенъци. Не напразно, в навечерието на посещението, дори британският Financial Times отбеляза значението на посещението на канцлера в Москва точно в контраст с онова, което се очакваше от нея: "Фактът, че Меркел не се качва на самолета за Вашингтон, е забележителен."

Но фрау Канцлер отиде по-далеч и след продължителни преговори реши словесно да настъпи няколко мазола на Америка, демонстрирайки, че дискусията с Владимир Путин се проведе по най-конструктивен начин.

Първо, Ангела Меркел отново заяви, че отхвърля американските екстериториални санкции и подчерта, че „Северен поток 2“ е икономически проект, който трябва да бъде завършен „въпреки тези санкции“.

"Руският президент посочи крайните срокове: има известно забавяне, но проектът наистина може да бъде завършен. Искам да повторя, че ние не смятаме екстериториалните санкции за правилни и затова подкрепяме този проект както преди", заяви Меркел.

Руският президент потвърди, че Русия ще завърши газопровода: "Със сигурност ще можем да го завършим самостоятелно. Без да привличаме чуждестранни партньори. Въпросът е сроковете. Завършването на строителството ще бъде отложено за няколко месеца, но се надявам, че работата ще приключи до края на тази година или през първото тримесечие на следващата година и газопроводът ще заработи."

Ангела Меркел подчерта своята ангажираност да поддържа т. нар. Иранска ядрена сделка и го направи въпреки исканията на Вашингтон, който настоява да се организира максимален международен натиск върху Иран и иранската икономика. И по този въпрос имаше очевидна синергия с позицията на руския лидер, който подчерта:

„Необходимо е институцията за търговски разплащания INSTEX най-накрая да започне да работи“, така той говори в подкрепа на европейската схема за заобикаляне на американските санкции, за използването на която Вашингтон обеща да накаже участниците ѝ.

Отговаряйки на въпрос на германски журналист за сближаване с Русия в ущърб на САЩ, Ангела Меркел формулира смела теза, че Германия и Европа преследват преди всичко своите интереси и че сега е възможно да се намерят общи интереси по някои въпроси, въпреки продължаващите разногласия по други. Интересите на Вашингтон, които Меркел нарече "съюзник", предизвикателно са "извън скоби" в това уравнение на интересите.

Провокативен въпрос от германски журналист беше зададен почти случайно. Факт е, че посещението на германския канцлер в Русия предизвика интересна реакция сред американците. Ако това не бяха преговори на най-високото международно ниво, а в типичен американски ситком, тогава бихме могли да кажем, че е имало истинска сцена на ревност, а на фона на тази сцена стои горящата кола на ирански генерал, убит от американски дрон.

Струва си да се опитаме да погледнем на ситуацията през очите на Белия дом и част от американската медийна общност, ако само да разберем защо посещението на германския канцлер в Кремъл предизвика такава бурна реакция.

Припомнете си, че от гледна точка на значителна част от задграничните експерти Владимир Путин лично е спечелил от иранската изцепка на Доналд Тръмп и печалбата се крие не само в укрепването на ролята на Москва в Близкия изток, но и във факта, че Белият дом всъщност тласка Еманюел Макрон и Ангела Меркел за сближаване с Русия.

Като доказателствена база за тази теория, например, “Асошиейтед прес” посочи следното наблюдение на действията на европейските лидери веднага след новината за убийството на Сюлеймани. "Путин беше първият световен лидер, с когото френският президент Емануел Макрон разговаря, когато в петък се разбра за американска атака. Междувременно канцлерът на Германия Ангела Меркел пътува до Кремъл, за да обсъди кризата в Близкия изток."

Всички опити на Кремъл да обясни, че посещението на канцлера е отделна от ескалацията между САЩ и Иран е малко вероятно да бъдат чути. Прессекретарятна президента Дмитрий Песков заяви, че "няма връзка" между убийството на Сюлеймани и причините за посещението на Ангела Меркел, но вероятно самият факт на обсъждане на кризата в Близкия изток във формат ще бъде достатъчен за журналистите от Вашингтон да интерпретират цялото посещение като антиамерикански жест в контекста на иранския дневен ред на четири очи между Меркел и Путин.

Не може да не забележите известен медиен тролинг от германската държавна пропаганда. Например, Deutsche Welle, държавната телевизионна медия, пише, че „докато САЩ и Иран бяха на ръба на войната, лидерите на Германия и Русия съставиха план за среща в Москва. Промяната в баланса в Близкия изток може да накара Берлин да се довери на Москва в търсене на решения."

Човек лесно може да си представи острите емоции, изпитвани в този контекст от администрацията на Доналд Тръмп, чиито представители шумно се оплакват от липсата на солидарност и подкрепа от европейските членове на НАТО (с изключение на американските сателити, представени от Полша и балтийските държави) и които искаха да видят общоевропейски ентусиазъм за за такава успешна демонстрация на американска военна сила и способност за решаване на сложни дипломатически проблеми с управлявани ракети.

Американски медии като MSNBC и Wall Street Journal вече съобщават, че "администрацията на Тръмп се чуди защо Европа не “помага на САЩ в иранския въпрос." Дилемата е, че ако вместо да се зарадва Макрон звъни на Путин, а Меркел лети за Москва, има само две обяснения: или американците са направили нещо нередно, или европейските лидери грешат и не оценяват всички добри неща, които правят Пентагонът и Държавният департамент за планетата. Тъй като признаването на грешки не е най-силното умение на Вашингтон (и това важи особено за администрацията на Тръмп), може да се обзаложим, че действията на лидерите на Франция и Германия ще се възприемат точно като черна неблагодарност.

Самата мисъл, че Германия (и Европейският съюз като цяло) работи в свои интереси и дори изводът, че в някои аспекти тези интереси съвпадат с интересите на Русия, е основателна причина за добра трансатлантическа кавга, защото във Вашингтон сега е особено остър недостигът на политици и експерти, които са готови да се примирят с факта, че интересите на САЩ може да не са основната и единствена насока за външната и вътрешната политика за някои хора.

Въпреки това, дори ако администрацията на Тръмп устрои дипломатическа истерия, малко вероятно е това да промени нещо. Отношенията между Съединените щати и Европейския съюз, усложнени от заплахите за взаимни санкции, от вече наложените санкции, митническите войни, исканията на Тръмп да му се изплащат астрономически суми като "почит" за издръжката на НАТО, както и военните изцепки на Тръмп в Близкия изток, вече са съсипани. Не са толкова много лостовете на влиянието на Вашингтон върху Берлин и е малко вероятно използването им да повлияе на желанието, заявено от Ангела Меркел да защитава предимно германските интереси. А пътят към осъществяването на германските икономически и дипломатически планове за бъдещето неизбежно минава през задълбочаване и подобряване на отношенията с Русия, което днешните преговори демонстрираха по най-решителния начин.

Германският канцлер Ангела Меркел обяви международна среща в Берлин с оглед мирно уреждане на ситуацията в Либия, където от април командирът на Либийската национална армия Халифа Хафтар атакува Триполи. Съответната декларация направи шефът на германското правителство в събота, 11 януари, на съвместна пресконференция с руския президент Владимир Путин.

Според канцлера обсъждането на ситуацията в Либия ще се проведе във формата на конференцията. Президентът Путин от своя страна отбеляза, че "подкрепя инициативата на федералния канцлер" за провеждане на събитие под егидата на ООН. Руският лидер добави, че очаква примирие в Либия в 00.00 местно време, в нощта на 12 януари. Той също така заяви готовността си да проведе „допълнителни консултации“ с либийските враждуващ страни след началото на примирието.

Меркел подчерта, че се надява на успех в установяването на примирие. Тя добави, че Берлинската конференция може да послужи като „пролог към по-дълъг процес“ към мира. Германският канцлер изрази увереност, че на първо място трябва да се вземат предвид интересите на самите либийци.

Национална конференция за междулибийския диалог с участието на всички политически сили беше планирана на 14-16 април 2019 г. в либийския град Гадамес, но беше отложена поради настъплението в Триполи. През декември специалният представител на генералния секретар на ООН за Либия Хасан Саламе изрази надежда, че въпреки това кръгът от предварителните срещи ще приключи с мирен форум, в който ще вземат участие членове на Съвета за сигурност на ООН, както и представители на Турция, Италия, ОАЕ, Египет и други страни.

Превод: В. Сергеев