Войните на императора

През 2004г. се  навършиха два века от коронацията на Наполеон. На бляскавата церемония  на 2 декември 1804 г. той взел короната от ръцете на папата и сам се  коронясал, коментира в блога си Огнян Дъскарев.

А трябвало да бъде обратното.

Преди това го накарал да чака два часа в студената катедрала. Но му подарил тиара обсипана  с 4209 диаманта!  Императорско извинение.

Жак-Луи Давид нарисувал известната картина от коронацията и  верноподанически включил Летиция Рамолино, майката  на Наполеон. Тя, обаче, не присъствала, заради взаимната неприязън с Жозефина, съпругата на императора.

Същият Давид, верноподаник и на революционерите няколко години по-рано, любезно нарисувал и Бонапарт, който геройски преминава Алпите на буен кон. Всъщност яздел  дребно муле - били по-издръжливи.

Два милиона души се събрали  в Париж,

за да ознаменуват коронацията. Един от тях, инвалид от войните, протягал ръка за помощ пред църквата. На излизане императорът го попитал:

“Хареса ли ти церемонията, приятелю?”

 “Да, Сир, но си спомням за десетките  хиляди, които дадоха живота си, за да направят такива събития невъзможни”.

Якобинските водачи сигурно са се обърнали в гроба този ден. Няколко години преди това Наполеон бил ужасен  от “кървавата каша пред църквата Св Рош”, както по-късно описал гледката в столицата.  Това бил един от  многобройните погроми  на революционерите - тогава те избили няколкостотин роялисти. Дали тогава той решил да унищожи Революцията?

Наполеон е идол на поколенията.

За мен  той е най-големият герой  на XIX век. Спомням си с  какъв възторг прочетох  през едно далечно лято първата си книга за този изумителен човек, с необикновена съдба. Той издигна смелостта до нивото на царете.  Винаги рискувал живота си, когато считал за необходимо. Хвърлил се под град от куршуми при  моста в Арколе, направил същото при Лоди. Бил мрачен, рядко се усмихвал, но плакал при смъртта на маршал Лан, който издъхнал в ръцете му. Войниците обожавали "Малкият капрал", защото живеел като тях при походите. Когато трябвало да  измине стотици километри в Египет,  тъй като  англичаните изгорили флотата му, заповядал всички да прекосят пеша пустинята. Камериерът му Маршан, помислил, че това не се отнася  за господаря и му оседлал кон.  Наполеон го ударил през лицето с камшик и извикал:

“Казах, всички!”

Един от най-драматичните мигове в историята е пред Гренобъл,  на  7 март 1815г. Наполеон, който напуснал остров Елба, за да си върне короната, се намирал пред вратите на града с  няколко десетки войници. Срещу него бил артилерийски полк, който можел да унищожи всички, от разстояние, без никакъв риск.

Наполеон се изправил  пред войските и  попитал:

“Познавате ли ме? Кой от вас иска да стреля в мен?”

Самотната фигура в  зелен  редингот чакала. Не последвал изстрел.  Войниците плачели и хвърляли оръжията си. Никой, изобщо не можел дори да си представи, че би стрелял в този човек. С  огромна радост, под звуците на полковия оркестър   те се наредили зад императора.

Маршал Ней обещал на Луи  XVIII  да докара “узурпатора” в желязна клетка. След няколко дни се присъединил към Наполеон с цялата си армия. Ней се разделил с живота, заради това. Бил осъден на смърт от Бурбоните, сам командвал разстрела си. По-късно  Виктор Юго писал: “Разстрелян беше Мишел Ней, разстреляна славата на Франция”.

 Смъртта на Бонапарт е  забулена в тайна.

Дълги години се считаше, че е починал от наследствена болест.  В началото на 60-те, обаче,  един шведски зъболекар доказа, че е бил отровен с арсеник и отровителят е  граф Монтолон, един от малцината последвали Наполеон в изгнанието. Французите дружно отричат тази версия. Обяснимо.

Но Наполеон  е човекът, който хладнокръвно  заявил, че живота и смъртта на милиони хора  за него не значат нищо. По време на първото отричане  от престола казал, че не иска повече да разкъсва гърдите на Франция.  А точно това правил години.  Безмилостно обезкръвил страната си, заради царствения си мираж. Слънцето на Аустерлиц, Маренго и Улм  ослепи  милиони. Всяка година Франция му давала  в дар триста хиляди младежи. Това бил  данъкът плащан на новия Цезар, за да  мине като огнена комета през света и да легне на пуст остров, в малка долина, под плачеща върба. На бойното поле  при  Ватерло, Азраил прелетя над него, докосна го с крилото си и императора рухна. От падането му потреперил целият свят.

На 5 май 1821, точно в деня на смъртта му шест години по-рано,  вдовицата му Франция го посрещнала  сред всенародна гордост и ликуване.

Веднъж в Metropolitan Museum видях няколко души, които се бяха спрели пред картина на Наполеон. Момче и момиче се прозяваха отегчено,  другите с интерес  гледаха масления образ. Едно дете запита майка си:

“ Кой е този човек?”

Сбогом Сир. И почивай в мир. Ако можеш.

Блогът на Огнян Дъскарев