"След нас и потоп!..."

Денят 31 март 1923 г. може да бъде записан като паметна дата на входа на Съдебната палата в София. В този ден Третият Държавен съд произнася присъди на министрите от кабинета на Васил Радославов за участието на България в Първата световна война, шестима са осъдени на доживотен затвор, а останалите — от 10 до 15 години лишаване от свобода.

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913) Васил Радославов оглавява коалиционно правителство, което остава на власт до 1918 г. и управлява страната по време на Първата световна война. Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа именно правителството на Радославов. Но всички българи знаят, че най- голяма е била вината на Фердинанд Сакскобурготски.

След сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Васил Радославов заминава за Германия. Въпреки това на 31 март 1923 г. е осъден от Третия държавен съд задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. През лятото на 1929 г. е амнистиран. Всъщност по време на политическата си кариера Васил Радославов попада в затвора и като министър на вътрешните работи в двете правителства на Димитър Греков и това на Тодор Иванчов (1899 - 1900). Васил Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година някой си софийски съдия Георги Иванов Капчев има смелостта и го осъжда на 8 месеца затвор за нарушаване на Конституцията.

45 години комунистическата върхушка ни убеждаваше колко лошо и прогнило било българското буржоазно общество, а се оказва, че тогава съдът и прокуратурата са били наистина независими и са вкарвали в затвора министри, премиери и държавни чиновници за най-малки провинения. Историческа справка показва, че след Освобождението до 1944 г. пет премиери са лишавани от свобода и една дузина министри за престъпления срещу държавата.

След това 45 години комунистическата „справедливост” на Тодор Живков се изразяваше в това - сваления от един пост големец да го назначи на по-висок, или в най-лошия случай - да го направят посланик. Но осъдени, макар и малко, все пак, имаше, докато днес просто такива изобщо няма. Да не ги изброяваме провинилите си, те са толкова много, а и всички ги знаят.

Ако сега погледнем отвъд Дунава, в северната ни съседка, с която заедно влязохме в Евросъюза, ще видим, че само през последните пет години там бяха осъдени повече от 100 висши държавни служители, включително 18 министри и заместник- министри , 39 депутати, 14 сенатори и дори един евродепутат. Сред обвинените имаше и действащ премиер, както и бивш министър-председател. Средно 1000 души са изпращани на съд всяка година, а 900 са получавали осъдителни присъди.

А у нас? За 30 години лъжедемокрация българите се нагледаха на какви ли не извращения от управниците си, но няма нито един осъден за корупция и накърняване интересите на народа - министър, премиер или политик. Всъщност, ние сме отличниците по корупция в ЕС. За нашите „избраници” пребиваването във властта се оказа начин за забогатяване и ограбване, а Темида не успя да издаде дори и една ефективна присъда. У нас се съдят, при това не винаги дребни риби, като кметове на някои градчета и села, но не и депутати, министри, банкери, олигарси. А те грабят ли грабят като за последно и дори сега, по време на чума, пак решиха, че е редно да си вдигнат заплатите! И вече ще вземат по 8000 на месец! Според двете хубавици Цецка и Цвета депутатите не били като обикновените хора, а имали специални нужди. Та Цецка от Драгана, Плевенско, ходеше на море в Евксиноград с шофьор, камериерка и личен готвач – същинска аристократка, нали?! „За народа нямало хляб?!”, учудила се Мария Антоанета. „Тогава да яде пасти!”...„След нас и потоп!” Нали?!

Колко прав е бил Еврипид: Властта и богатството раждат глупост и алчност...