Руски анализатор: Путин няма да участва в антикитайската коалиция на САЩ

Руският президент Владимир Путин няма да се отзове на поканата на Доналд Тръмп да участва в среща на върха на Групата на най-развитите в света икономики Г-7. За това е категоричен политическият анализатор на радио „Комерсант“ Максим Юсин, цитиран от БНР.

В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ той коментира опита на американския президент с разширяването на участниците в отложения за септември форум да постави основите на антикитайска коалиция.

„Все пак, разбира се, трябва да се има предвид, че в момента Китай ни е по-близък по много причини, но най-важната от тях е, че самите Съединени щати отблъснаха Русия. Не я възприемат не само като потенциален съюзник, но и като партньор и дори като някаква неутрална държава, с която може да се води диалог при взаимно уважение. Американците и част от европейците сами подтикват Русия към все по-тесен съюз с Китай“.

„Най-накрая и на Русия ѝ провървя, че за първи път от повече от сто години глобалната схватка е без наше участие“, посочи още Юсин.

Преди повече от четири десетилетия тогавашният американски държавен секретар Хенри Кисинджър успява да убеди Китай, че големият враг на страната му е Съветският съюз. Днес Белият дом се опитва да спечели Кремъл за антикитайска коалиция на Запада. Както пролича от поканата на Доналд Тръмп към Владимир Путин за несъстоялата се среща на върха на Г-7 този месец.

Погледът от Москва е на политически коментатор на радио „Комерсант“ Максим Юсин, с когото разговаря Ангел Григоров.

- Ще замине ли Владимир Путин за Съединените щати, за да участва в срещата на Г-7 по покана на Доналд Тръмп?

- Няма да замине и не трябва да заминава. Най-малкото по две причини. Първата е, че за Путин няма смисъл да бъде сред поканените гости, при положение, че Русия вече е била пълноправен член на Г-8. Това не съответства на статута нито на Путин, нито на Русия. Но не това е най-важното.

Най-важното е, Тръмп не го крие, а представители на неговата администрация го заявиха в прав текст, че тази среща във формат „7+4“ се замисля като опит за създаване на някаква антикитайска коалиция. Да се съберат потенциалните съюзници, които могат да бъдат обединени в борбата срещу Китай. А това изобщо не е нужно ва Русия.

- Може ли Тръмп да предложи нещо на Путин, за да го привлече на своя страна в тази, както я нарекохте, антикитайска коалиция?

- Краткият отговор на този въпрос е нищо. Даже ако Тръмп предложи нещо, много добре знаем в какво положение се намира той. Доколко зависи от волята на Конгреса, доколко се съобразяваше на антируската вълна в Съединените щати през последните три години и половина, как в крайна сметка подписваше всички строги антируски резолюции, законопроекти и санкции, които се разглеждаха в Конгреса и се предлагаха включително от неговите съпартийци републиканци. В този смисъл никой в Москва не храни никакви илюзии.

- Все повече политици, анализатори и журналисти твърдят, че форматът Г-7 е изчерпан. Съгласен ли сте с тях?

- Изчерпан е докато начело на Съединените щати е Тръмп. Ако на негово място застане някой по-системен като Обама например, вероятно форматът не би бил изчерпан, защото в рамките на тази коалиция седемте най-влиятелни държави биха могли да се договарят за обща стратегия.

От гледна точка на човечеството като цяло разбира се, това вече не е неговият мозъчен център. Появиха се нови полюси. Само най-недалновидните политолози и експерти не говорят за новата Студена война - противопоставянето между Америка и Китай. От всички съществуващи полюси в Г-7 се събира само един. От тази гледна точка вероятно той има право на съществуване и някакъв смисъл.

Но съвсем не този смисъл, който се е влагал изначално. Особено на фона на тази лудница и в Съединените щати, и в много европейски страни със събарянето на паметниците, с демонстрациите, с капитулацията на здравия разум пред това агресивно малцинство, което чувства себе си като господар на живота. Тепърва ни предстои да оценим и да осъзнаем колко сериозна криза преживява това, което сме свикнали да наричаме западни ценности. Едва в началото на пътя сме. Трудно е да се прогнозира до какво ще доведе това. Настанаха много интересни и непредсказуеми времена.

- Какво е мястото на Русия в глобалния сблъсък между Съединените щати и Китай, на който сме свидетели?

- Най-накрая и на Русия ѝ провървя, че за първи път от повече от сто години глобалната схватка е без наше участие. Слава Богу! В никакъв случай не трябва да заставаме нито на едната, нито на другата страна.

Все пак трябва да се има предвид, че в момента Китай ни е по-близък. По много причини, но най-важната от тях е, че самите Съединени щати отблъснаха Русия. Не я възприемат не само като потенциален съюзник, но и като партньор и дори като някаква неутрална държава, с която може да се води диалог при взаимно уважение. Американците и част от европейците сами подтикват Русия към все по-тесен съюз с Китай.

Друг е въпросът, че този съюз не трябва да е прекалено тесен. Не може обаче да съществува пълен неутралитет. Симпатиите на руския елит в тази схватка са на страната на Китай.

- Възможно ли е стратегическото партньорство между Русия и Китай, за което често говори президентът Путин да се превърне в стратегическа заплаха за Русия?

- Мисля, че не, благодарение на Съединените щати. Когато Китай има такъв мощен противник като Съединените щати, който ще им е много трудно да победят, със сигурност не им е до Русия. Изобщо не съм сигурен, че ще могат да го победят. Трябва да се радват и на равен резултат. Даже ако теоретично някой има някакви планове за премахване на историческата несправедливост, за връщане на сибирските територии, които руската империя е отнела от китайската империя, тези планове се отлагат за дълго време. Мисля, завинаги. Китайците ще водят такава политика не от любов към нас, а от чист прагматизъм.

Иначе не са ни никакви приятели и съюзници, защото когато Западът наложи санкции на Русия много китайски банки фактически се присъединиха към тях. Нашите бизнесмени добре знаят колко трудно стана да се правят транзакции през китайските финансови институции. Има проблеми и отворени въпроси. Но всички те се превръщат във второстепенни, когато си представим мащаба на глобалния сблъсък между Съединените щати и Китай, който ни очаква. На Китай със сигурност няма да му е до Русия. Дълбоко в себе си се надявам, че в някакъв момент и на Съединените щати няма да им е до Русия.