Кошлуков и Рашидов отдавна трябваше да подадат оставки

Протестиращите искат оставките на премиера и главния прокурор. Към тях трябва да се прибавят и още две, които трябваше да бъдат подадени отдавна - на Емил Кошлуков и Вежди Рашидов, смята Георги Лозанов.

Протестите продължават да настояват за оставките на правителството и на главния прокурор, но извън тях има две оставки, които отдавна трябваше да са подадени – на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков и на председателя на Комисията по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов.

Емил Кошлуков трябваше да си отиде, още когато дойде в обществената медия и я лиши от най-голямото ѝ обществено достижение – достъпа до предаванията ѝ на либерално настроените критични гласове в българската култура. А за да няма съмнение кои точно са те, Вежди Рашидов ги посочи в нарочна статия за в. „Труд“, като превърна имената на някои от най-уважаваните сред тях в пейоративни нарицателни – Гюзелевци, Дичевци, Кьосевци… И за пореден път ги обсипа с квалификации и обиди, все едно че е на маса в кварталната си кръчма. Така и за непросветените стана ясно каква е поръчката, кой я „свежда до знание” и кой е изпълнителят ѝ.

Протестите тогава и сега - прилики и разлики

Протестите също бързо стигнаха пред сградата на БНТ, защото не самозвани политици, съмнителни бизнесмени или кандидати за площадна слава, а именно либерално настроените критични гласове са техните естествени изразители и вдъхновители. Както сега, така и през 2013 година. Между двете протестни вълни несъмнено има разлики – на улицата, за да си търси правата, вече е излязло и следващото поколение. Насочеността на недоволството обаче се е запазила. Тя е срещу задкулисното трупане на материални и властови ресурси, което проваля проекта на либералната демокрация в страната. И в двата случая гневът се отпуши заради претенциите на фигури от ДПС със силно доловимо, но слабо регламентирано влияние.

Протестите, започнали през 2013-а, продължили повече от година и станали известни с хаштага #ДАНСwithme, бяха предизвикани от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. А новата искра се запали от незаконно възпрепятстваните намерения на Христо Иванов и съмишленици да отидат на плаж край сарая на Ахмед Доган. Плажът беше само мостра на „българския модел”, който позволява да узурпираш и браниш с насилие нещо, което не ти принадлежи. В символните си измерения акцията на Христо Иванов постави въпроса: чия е вината за задкулисното разпределение на националните блага? И хората вече десети ден се събират в „триъгълника на властта“, за да чуят отговора. Ако не от друг, то от собствените си скандирания. След като изчака да види дали няма да ѝ се размине от само себе си, и на властта ѝ се наложи да вземе думата – трима министри подадоха оставки. Подборът им трябваше да излъчи посланието: "не сме зависими от Пеевски". Улицата не го прие.

Обществената медия трябва да е близка до гражданите, не до политиците

В момента оставката на Кошлуков обаче е далеч по-належаща (под искането ѝ се трупат хиляди подписи), защото колкото и да са протестиращите, те са незначително малцинство спрямо избирателите, които в крайна сметка ще решат изхода от политическата криза. А те, за да направят своя избор, могат да разчитат само на медиите, чиято роля по време на протести е почти толкова важна, колкото и на самите протестиращи. Вярно, че социалните мрежи дават възможност на хората да заобикалят медийните манипулации и взаимно да се информират, но по-възрастните поколения са слабо активни там. За тях телевизията си остава основен информационен източник с най-голям потенциал да ги направи свидетели на протестите, докато си стоят вкъщи. И особено обществената телевизия, на която по инерция продължават да се доверяват. Неизкушената аудитория трудно прави разлика между ставащото сега в големите градове и екранния му образ.

Преди седем години БНТ не просто представяше обективна картина на протестите, но им съдействаше да излъчат свои публични говорители и демонстрираше гражданска солидарност с тях. Така максимално изпълни мисията на обществената медия да е близка не до политиците (или бизнеса), а до гражданското общество, да е негов своеобразен орган.

БНТ се е присламчила към силните на деня

В отразяването на настоящите протести БНТ се е отказала от гражданската си принадлежност и без особено чувство на неудобство се е присламчила към силните на деня. Журналисти, интелектуалци, творци и духовници пишат в отворено писмо: „спомнете си, как през 2013 г. телевизията беше аплодирана за своя професионализъм, а днес репортерите ѝ са остракирани", и на свой ред искат оставката на генералния директор, защото „това става при и заради управлението на г-н Кошлуков“.

Протестите, разбира се, присъстват в БНТ, но въпросът е как. Гласно и негласно те се представят в подкрепа на Румен Радев. Независимо че заявяват съвсем други идеи, а Радев папагалски ги повтаря за целите на собствения си пиар. През 2013-а имаше стратегия за омаловажаването им чрез организирани от тогавашната власт контрапротести (начело с Мишо Шамара), чиято задачата беше хората „да му изпуснат края“. Сега управляващите, макар и не веднага, благоразумно се отказаха от контрапротести. Омаловажаването на протестите обаче става като към тях се пришиват различни субекти – от президента и БСП през Мая Манолова до Васил Божков, видимо чужди на гражданския им патос и морал. И изпитаният номер с вкарването на провокатори и прояви на насилие явно не е излязъл от мода. Важното е да се обсъжда всичко друго, но не и исканията и доводите на протестиращите, излезли на улицата по своя воля. А и това в БНТ няма как стане, тъй като говорителите им "по условие" попадат във вече прогонения от Кошлуков кръг.

В този смисъл Христо Иванов, поканен от кумова срама в БНТ1, с право поиска от екрана оставката на генералния директор заради липса на плурализъм, задължителен по закон за всяко предаване на политическа и икономическа тема в обществената медиа. Впрочем ангажимент не на Христо Иванов, а на СЕМ е да следи за спазването на плурализма със специално внимание при политическа криза. И да се произнесе дали в програмите на БНТ е постигнат баланс между изявленията на тези, които протестират, и на тези, срещу които протестират.

Кошлуков едва ли лесно ще подаде оставка, но пък как ли си представя мястото си утре, когото обществото със сигурност няма да е същото. Днес тъжната истина за БНТ е, че в отразяването на протестите бТВ е поела обществената ѝ функция.