Защо 2020 г. постави „рекорд за последните 70 години“ по смъртност - д-р Лъчезар Томов пред ФАКТИ

Преди няколко дни математикът д-р Лъчезар Томов публикува свой анализ върху смъртността в България през 2020 година. От ФАКТИ се свързахме с него, за да говорим за високата смъртност през изминалата година, за неговото обяснение за тази висока смъртност и за това какво според него предстои да се случи през идните месеци.

Д-р Томов прави изчисленията си по данните за смъртност на НСИ и по официални данни за новите случаи на COVID-19, които се събират от института „Джонс Хопкинс“. Той изчислява, че коефициентът на смъртност през 2020 година е бил 17.3815 на хиляда, което означава, че приблизително 17.4 души от 1000 са починали. Този коефициент, д-р Томов казва, че поставя „рекорд за последните 70 години“.

Томов проследява коефициентите на смъртност от 1950 година до 2020 година. „Тези коефициенти се движат постоянно нагоре заради застаряването на населението – постепенно, но гладко. Изведнъж от 15 скача рязко на 17. Иначе промяната досега е била ниска – 15.1, 15.15, 15.20, 15.25. Гладка промяна. Сега изведнъж скача рязко на 17.4. Това е единствената година от всички тези години, в която има такъв скок. Имало е Хонконгски грип, свински грип, други епидемии, при които са умирали хиляди хора. Нито една година с епидемия или със студена зима – защото е имало доста студени зими през 60-те години, няма подобен коефициент на смъртност“, каза Томов.

„Този коефициент на смъртност, макар и постепенно да се увеличава, достига максимално до 15.3-4 на хиляда. Коефициент в порядъка на 17.3-4 на хиляда не се очаква преди 2060 година. Ако този коефициент на реализирана смъртност беше малко по-висок, щеше да бъде непостижим дори за следващите 100 години и според прогнозата на ООН. Има доста сериозна, рязка разлика между всички предишни години и 2020 г. Години, в които е имало най-различни грипове, имало е студени години като 2017 г. и по-студени години преди това. И въпреки това подобна рязка разлика не се наблюдава никъде“, смята Томов.

На въпроса дали тази разлика се дължи на COVID-19, д-р Томов отговори: „Дължи се на пандемията – пряко и косвено. Моят анализ показва, че смъртността е предимно от вируса, защото другите причини за смъртност нямат възможността да нараснат експоненциално, тъй като те не са заразни. Имат ограничена възможност в рамките на два месеца, не може да се имитира епидемия. Друго съображение е една статия от ‘The Lanced’, която показва колко души на милион умират от некачествена здравна система. Там България е в тъмно синьо. В Европа в тъмно синьо е само България. Други държави с подобно ниво на смъртност са Африка – 50 до 200 души на милион, което е 5 до 20 души на 100 хиляди“.

„Базовата смъртност в България на човек от населението е двойно по-висока от тази в Швеция например. Ако се приведе към относително едно и също население, ние имаме починали 300 души на ден, тоест двойно повече от Швеция. Това се дължи до голяма степен на некачествената здравна услуга, която включва и превенция, не само лечение“, каза още той.

„Имаме и косвени смъртности. Има косвени причини за смъртност, тръгващи от вируса. Когато се излекува човек от COVID-19, той не се излекува от болестта, той се изчиства от вируса. Пораженията върху всички малки кръвоносни съдове, върху мозъка, бъбреци, сърце и други остават. Затова се случва човек да получи инсулт например, след като е изчистен от вируса. Това е вследствие на COVID”, допълни Томов.

„Самото блокиране на здравната система не е допринесло много за смъртността, защото тя е все още блокирана и претоварена, а има доста рязък спад на смъртността, който отговаря на динамиката на случаите. Под преки и косвени причини (за смъртност, причинена от COVID-19) имам предвид хора, които са починали, докато са се лекували от COVID и хора, които след това са били изписани и после са починали. Както предупреди Кристиан Дростен в Германия, много се подценява смъртността от COVID, тъй като има доста хора, които са боледували, биват изписани и след това почиват. При първата вълна в Англия е имало 20 хиляди души с отказали бъбреци след хоспитализиране с COVID. Има хора, които получават микроинфаркти, миокардити, неврологични поражения. Навсякъде, където имате слабо място, при такова съсирване на кръвта, можете да се получи емболия. Има и закъснели ефекти. При хора, особено такива, които са прекарали много тежко COVID, има по-голяма вероятност да получат подобно нещо, особено възрастни хора или хора с уязвимости като диабет или предходни сърдечни проблеми“, обясни Томов.

Kак ще се развие ситуацията оттук насетне, д-р Лъчезар Томов коментира: „Зависи от действията на Правителството. Сега отвориха училищата до 4. клас, включително и то по време на повишаване, което започва от празниците. Самите празници увеличиха разпространението. Ако бяха запазили мерките, идентични на тези в началото, това увеличаване щеше да е преходно и щеше да изчезне после. Очаквам отварянето на училищата до 4. клас да доведе до нов множител R, който означава колко души средно един човек заразява - от 0 да го направи над 1. Може да е много малко над 1, но колкото и малко да е, това означава експоненциално нарастване. Макар и доста по-бавно от преди се очаква нов скок заразените хора и на смъртните случаи пропорционално“.

„Това, което показва моят анализ е, че смъртните случаи ни показват истинския наклон, истинската скорост, с която растяха реално заразените. Бях направил преизчисления за реалния брой заразени спрямо официалните случаи. Този наклон на нарастване и спадане отговаря на нарастването и спадането и на смъртните случаи. Това е една индикация колко реално се разпространява болестта, с каква скорост“, каза той.

Според неговите изчисления реално заразените с коронавирус са сходни с числата на НОЩ. Получава около половин милион реално заразени хора. Уточнява обаче, че изчисленията се отнасят за хора, които са на 19 или повече години. „Децата предполагам, че може да са и 10 пъти повече от официалните данни. Няма как да се каже, докато не се тества, за да се каже после, че не разпространяват. Там, където се тества – Германия, Англия, САЩ, хората в училищна възраст са с най-висок процент позитивни. Където не се тества, няма как да са с висок. Излязоха доклади, че децата в училищна възраст са до 70% асимптомни преносители и затова се получава тази тиха вълна, която може да се проследи по учителите. Учителите в Англия имат до три пъти по-голяма честота на заразяване от другите професии“, допълни Томов.

Д-р Лъчезар Томов каза още, че е доста оптимистично настроен. „Смятам, че сега ще има трета вълна, най-накрая всички илюзии, всички различни хипотези, които се твърдяха ще са изчерпани. Пак ще се затворим, но за сметка на това, смятам, че европейските органи ще одобрят ваксини в милиони дози, които се администрират много лесно и се съхраняват много лесно. Смятам, че ще наберем доста сериозна инерция в края на юни с ваксинирането. Ваксинирането в комбинация със спазване на мерки – носене на маски, ограничаване на масови събития и подобни, и неприсъствено училище. Или поне не присъствено, както се прави в България.

В България имаше репортажи как се отварят училищата за ученици до 4. клас с учителка, която казва: „Аз съм без маска понеже само в един клас влизам“. Тази учителка ако се зарази от някое асимптомно дете, тя от тези 25 деца ще зарази 25%, може и 30% да зарази, защото толкова дълго време са заедно. Това са 8-9 деца. Тези 8-9 деца отиват е 8-9 семейства, от тях 2 семейства ще се заразят, ще отидат на работа, от тях два други клъстера – 3 по 10-20 души. Има хиляди такива учителки. Много от тях няма да заразяват, обаче някои ще направят голямо заразяване. Средно се получава едно голямо заразяване. Това, че учител влиза само в един клас нищо не означава. Те са по цял ден заедно в затворено помещение“, каза Томов в края на разговора.