Българин или македонец е Гоце Делчев - д-р Георги Георгиев пред ФАКТИ

На 4 февруари 1872 година в Кукуш е роден Гоце Делчев – една от значимите фигури в българската история. Днес, на 149 годишнина от неговото рождение, от ФАКТИ разговаряме с историка гл. ас. д-р Георги Георгиев от БАН. За значението на Гоце Делчев, неговата принадлежност и национална идентичност, Вътрешна македоно-одринска революционна организация и автономията на Македония четете в следващите редове:

- Д-р Георгиев, 149 години от рождениeта на Гоце Делчев се навършват днес – с какво неговата фигура остава в историята ни и не само в българската?

-Въпросът е правилен. Разбира се, преди всичко заради това, че на първо място идва значението на Гоце Делчев за нас, българите, и за българската история. Това е най-автентичният, най-дълбокият, най-фундаменталния пласт в живота и наследството на Гоце Делчев. За нас, българите, Гоце Делчев е едно от основните лица-символи, един от основните образи на българската национална революция в Македония и Одринско, която и като организационен строеж, и като идеология, и като похвати е пряко продължение на българската национална революция от преди 1878 година и в по-конкретен план – продължение на вътрешната организация и на делото на Васил Левски.

Гоце Делчев и от съвременниците си още тогава и до ден днешен е сравняван доста често, и с голяма доза основания и правдивост, с Васил Левски – тоест македонският Васил Левски, македонския Апостол на свободата. Не македонски в някакъв съвременен измислен национален смисъл, а просто като регионално понятие, че това е наследникът на Васил Левски в Македония.

Бюст-паметник на Гоце Делчев в Борисовата градина в София; Снимка: БГНЕС/Архив

- Вашата трактовка на този въпрос българин или македонец е Гоце Делчев каква е?

- От научна гледна точка такъв въпрос не съществува. Това са много манипулативни смесвания на регионален термин с народност. Гоце Делчев по своето самосъзнание, по своята идентичност много ясно декларира на много места – уточнявам, че Гоце Делчев е една от най-документираните личности в българското националнореволюционно движение, че е българин. Гоце Делчев не може да бъде друг освен българин. Той самият се е смятал за такъв. Да не говорим, че неговото дело, делото, на което той служи, е българското национално дело. Безсмислено и глупаво е да смятаме Гоце Делчев за някакъв друг.

По регионална принадлежност, по линия на своя произход, по линия на своята борба Гоце Делчев, разбира се, принадлежи на Македония, но не само на Македония, но и на Одринска Тракия. Да не забравяме това, защото той е също Апостол за Одринска Тракия. Накратко казано това е тази част от българския народ, която след 1878 година остана в границите на Османската империя и не получи политическо освобождение. В регионален смисъл да, Гоце Делчев е македонец, доколкото е роден в границите на историко-географската област Македония, но в историко-национален план няма никакви основания Гоце Делчев да бъде откъсван изкуствено от националната тъкан на българския народ.

Нека да посочим и още нещо – много се спекулира с участието на Гоце Делчев в засилване на автономизма в средите на Македоно-Одринското движение. Нека не забравяме, че автономната програма беше прегърната от цялото българско общество. Става дума от народа, през политическите партии, до самата държава и институции. Това беше общобългарска политическа програма - автономия на Македония и на Одринско. Затова се искаха реформи в Македония, затова се искаше обособяването на Македония като автономна единица в границите на Османската империя, за да бъдат създадени предпоставки за повтарянето на Съединението през 1885 година, когато една друга такава българска автономна област – Източна Румелия, благодарение на това, че имаше самостоятелен статут, успя да се присъедини към Княжество България.

Това беше органична част и от стратегията и тактиката на българското националнореволюционно движение и нещо повече – от политиката на Българската държава. Принципът за автономия на Македония беше свързан с принципа за териториалната целокупност на Македония.

- Докога обаче продължава това?

- До 1911 година нито Българската държава, нито българските партии, нито революционната организация отстъпиха от този принцип – от автономния принцип. Голямото отстъпление, големия пробив и голямата трагедия на българския народ и българската нация през XX век дойде именно от отстъплението от този принцип през 1911-1912 година, когато се подготвяше и се подготви съюза със Сърбия като ядро на Балканския съюз. Тогава се отстъпи от този принцип и от териториалната целокупност, неделимост на Македония като земя, населена с преобладаващо българско население.

В договора се допускаше (бел: Българо-сръбският договор) дележ на Македония. Там бяха измислени някакви „спорни зони“, „безспорни зони“. В същото време автономният принцип, който беше органически свързан с предния принцип за неделимост на Македония, беше заметен и се тръгна към една подялба на Македония. Това отключи Кутията на Пандора не само за българския народ, но и за целия Балкански полуостров. В исторически план обаче си „изпати“ най-много българският народ. Така се оказа.

- Защо се получи това „патене“ според Вас?

- Това е една от тези грешки, които са съдбоносни в историята на един народ. Двете Балкански войни бяха водени безспорно за освобождение на Македония и на Одринско, но доведоха до дележа на Македония заради тези нескопосани договори. В границите на България попадна най-малката част – Пиринския край, около 10 хил. кв. км. Лъвският пай беше разделен между Сърбия и Гърция. Резултатите ги виждаме до ден днешен и ги усещаме, а тогава усещането е било много, много, в неизмеримо много пъти по-болезнено. Като се започне с керваните бежанци, десетки хиляди души, като минем през човешките жертви, разделените семейства, разрушенията. Всичко това доведе едно национално потисничество, каквото българският народ не беше изпитвал и „по турско“, както се казва.

- Да се върнем на Гоце Делчев – как трябва да си спомним за него днес?

- Всеки ден трябва да преоткриваме Гоце Делчев по начина, по който преоткриваме постоянно Васил Левски. Гоце Делчев е напълно съизмерима величина с Васил Левски. Щастието на изследователя е може би в това, че Гоце Делчев е оставил много повече документално наследство от Левски и е много по-проследим. Както Васил Левски има своите биографии, така и Гоце Делчев има. Да не забравяме, че големият български поет Пейо Яворов, който беше не само съратник, но и близък другар, близък приятел на Гоце Делчев, посвети една чудесна биография на Гоце Делчев, която в много отношения е ненадмината и досега точно заради нейната автентичност.

Идеите на Гоце Делчев могат да се търсят и извън тясно националния български контекст. Те могат да получат и много по-широк цивилизационен контекст. Неслучайно левите движения в България и някои на Балканите се заиграваха с идеите на Гоце Делчев. Това са общочовешки ценности, общочовешки учения за правда, свобода. Това при Гоце Делчев не са празни думи. Ще си послужа със свидетелството на един друг негов близък съратник – Симеон Радев, който казваше, че Гоце Делчев е една чиста душа, на която не са чужди никакви съвременни социални учения за свобода, за братство, за справедливост, за доброта между хората.