Руските фондове в Крим: „Програма за развитие“ и тъжна реалност

Русия насочи към протежетата си в Крим ресурси, с които да „хранят” обикновените жители, пише Анна Устинова-Бойченко за платформата „Асоциация за реинтеграция на Крим“. Според нея така руските власти целят да отклонят вниманието от реални проблеми на полуострова.

Този процес, по думите на Устинова-Бойченко, е започнал непосредствено след началото на окупацията на Крим и формирането на администрацията от „руските нашественици“. На населението е било обещано подобряване на условията на живот, трансформации в икономика, изграждане на инфраструктура, нови пътища, образователни и медицински институции.

За да изпълнят тези обещания, окупационните „сили“ дори са приели федерална целева програма. На практика обаче, руската програма за развитие на окупираната територия, създава множество възможности за недобросъвестни чиновници да пълнят джобовете на властите за сметка на обществените интереси. Не е изненадващо, че кримските сътрудници и техните руски покровители, „не устояха“ и се възползваха от тази възможност, продължава Устинова-Бойченко.

Тя припомня, че руското правителство се е ангажирало с държавата програма „Социално-икономическо развитие на Република Крим и град Севастопол до 2020 г.“. По-късно обаче, става ясно, че не могат да се изпълнят утопичните показатели на „Програмата“, тя е удължавана няколко пъти – последно до 2025 г.

В първоначалната версия на „Програмата“ се отбелязва, че редица основни социално-икономически показатели в Крим не достигат „средното руско ниво“. Затова планът има задача да „концентрира и координира финансови, материални и трудови ресурси с цел най-ефективното им използване, за да се осигури последователност на решенията на федералните и регионалните проблеми и да се постигне необходимия краен резултат в определена времева рамка”.

В същото време, според Устинова-Бойченко, руските окупатори не само не са спазили първоначалните срокове за изпълнение на „Програмата“, но дори са далеч от достигане на декларираните „средни“ социално-икономически показатели. Пример за този „успех“ са индикатори като „увеличаване на дължината на електропреносната мрежа“, „площта на депата за отпадъци“, „въвеждане в експлоатация на образователни съоръжения“ и други.

Впрочем цялата „Програма“ се базира на „съвкупни резултати“, зад които не стоят реални числа. Ако индикаторите нарастват ежегодно с поне една единица (един метър положени електропроводи, един декар възстановени депа, едно ремонтирано училище), тогава „Програмата“ ще се счита за успешно реализирана. Нейната стойност е 1 373,6 милиарда рубли.

От 2015 г. „Програмата“ е променяна повече от 12 пъти, актуалното ѝ издание се различава от първоначалния текст с 40%. Първоначално „Програмата“ беше насочена към подобряване на инженерния, енергийния, социалния и транспортния сектор. Освен това беше планирано изграждането на „медицински клъстер“ в Севастопол, обединяващ 10 медицински заведения, които да обучават нови здравни специалисти. Към юни днешната дата, разбира се, „медицинският клъстер“ все още не е изграден, въпреки обещанието да бъде въведен в експлоатация до 2020 г.

В крайна сметка средствата от „Програмата“, които бяха отпуснати „за развитието“ на Крим през 2015-2017 г., не винаги дори са били присвоени с кражба от „администрацията“, тъй като усвояването им варира от 40% до 70%. Съответно „остатъкът“ се връща във федералния бюджет на Русия.

Съдбата на откраднатото може да се проследи в наказателната отговорност за крадците, които или „се вадят oт строя“, или „не показват достатъчно на лидерство ”. По-специално, през октомври 2020 г., „Ленинският окръжен съд“ в Севастопол привлече като обвиняем ръководителя на „Отдела за експлоатация на общинските съоръжения“ Александър Антюфеев за „злоупотреба с длъжностно положение и причиняване на тежки последици“. Той получи „присъда“ във връзка с „изчезването“ на повече от два милиарда рубли по време на строителството на пречиствателните станции „Южна“.

Предполага се, че Антюфеев е сключил „държавен договор“ с компанията „Биотехпрогрес“ в размер на 6,85 млрд. рубли за изграждането на съоръженията „Южна“, а след това е подписал „допълнително споразумение към договора“, включително клауза относно „съкровищна подкрепа“. Към днешна дата обещанията са, че строителството на „Южна“ ще приключи до 2023 г. и само „основните разходи“ вече са 8,5 милиарда рубли.

Руският политолог Игор Айдман вярва, че само малка част от средствата на „Програмата“ ще стигнат до полуострова, тъй като чиновниците използват „хитри“ схеми и разпределят пари между московската федерална и „кримската регионална“ бюрокрация. Добавя, че те могат да направят това много лесно, тъй като няма институционален обществен контрол.

Пример за това присъдата на бившия „вицепремиер на Република Крим“ Олег Казурин от „Киевския окръжен съд“ в Симферопол. Казурин е „наказан“ за предполагаеми подкупи и измами, като е съдействал на определена фирма да получи обществена поръчка за строеж на къщи в Керч, за сметка на „Програмата“. Сградите е трябвало да бъдат построени до ноември 2016 г., но след това се оказа, че на мястото на къщите има само изкопи.

Кримският комитет за борба с корупцията посочва, че не само „работата се извършва със завишени разходи“ (макар че в противен случай би било много странно), но като цяло - „без проекти“. А по прословутия проблем с водоснабдяването експертите добавят, че „са отпуснати над четири милиарда рубли за реконструкция на водоснабдителни мрежи, но реконструкцията като цяло е невъзможна, тъй като тези мрежи се намират точно под пътищата, които се ремонтират ”.

Руските федерални власти са добре запознати с дейността на местните крадци, но ги държат по „политически причини“. По-специално, през декември 2020 г. ръководителят на окупационната „администрация“ на Крим Сергей Аксенов беше принуден да обяви „съкращаване на разходите на републиканския бюджет“ през 2021 г. с почти 30% поради „намаляване на финансирането за дейности“ по„ Програма “.

В обобщение, почти седем години след въвеждането на „Програмата“ е трудно да се види резултатът от нея. Съдебните процеси срещу някои кримски чиновници са просто капка в морето, тъй като е трудно да се оцени реалният размер на отклонените средства.

В крайна сметка руските „власти“ по дефиниция няма да позволят съществуването на институции за обществен контрол в окупирания Крим, които биха могли да повдигнат съответните въпроси и да задължат „властите“ да отчитат разходите си. Официалните доклади по „Програмата“, разбира се, показват „високи постижения“ и „изпълнение на възложените задачи“.

Според сегашната, тринадесета версия от „Програмата“, остават още четири години. Следователно възниква риторичен въпрос, колко още време и колко пари ще могат да приберат руските окупатори.

Отговорът ще дойде с деокупацията на полуострова, докогато „Програмата“ очевидно ще бъде в състояние на хронично „успешно изпълнение в рамките на допълнителни оценки“.