Какво печели Украйна с "Кримската платформа"?

На 23 август тази година, ден преди 30-годишнината от независимостта на Украйна, ще се проведе форумът "Кримска платформа". Повече от четиридесет държави потвърдиха участието си в него. Това също е важен факт. Ако погледнете участниците, това са преди всичко всички 27 държави от Европейския съюз, включително страните от НАТО, начело с върховния представител на ЕС Жозепе Борел и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Инициативата на Украйна да превърне „Кримската платформа“ в публична платформа, въз основа на която ще се обсъждат проблемите на деокупацията на Крим и връщането му в Украйна. Светът сякаш беше разделен на две части по отношение на Кримския полуостров.

По-голямата част от световната общност счита Крим за украински и осъжда руската агресия. За резолюцията на ООН по този въпрос повече от 100 страни по света застанаха на страната на Украйна. И само Русия и нейните спътници смятат Крим за руски. От тези стотици страни представители на 44 държави ще дойдат в Киев и това на най-високо ниво - президенти, премиери и външни министри. И това вече е сериозна политическа платформа, която отново ще напомни на Русия за нейното нарушение на международното право и цялата архитектура на европейската сигурност. Украйна многократно е заявявала, че иска да си върне Крим по дипломатически път, следователно „Кримската платформа“ е преди всичко дипломатическа инициатива, която в бъдеще може да се превърне в координационен механизъм за разработване на политически решения по въпроса за Крим.

Основните проблеми, които се планират да бъдат обсъдени в Киев, са: политиката на непризнаване на присъединяването на Крим към Русия; разширяване и засилване на международните санкции срещу Русия; международна сигурност; правата на човека и икономическото и екологичното въздействие на присъединяването. Това са многостепенни проблеми и ще бъдат обсъдени както на експертно, така и на политическо ниво. Между другото, Русия беше поканена на срещата на върха, но ако първоначално ръководството на Кремъл реагира на това по -сдържано, определяйки условията за участие - снабдяването с вода и електричество на полуострова, то през последните дни наблюдаваме открито раздразнение и дори заплаха - по отношение на участието на страните в тази инициатива като недружелюбно по отношение на Русия.

Защо ръководството на Кремъл не помни как Русия, като гарант за териториалната цялост на Украйна, подписа Будапещския меморандум и сама наруши тази териториална цялост? Няма ограничение за цинизма на Кремъл. Западът трябва да разбере, че е малко вероятно той да успее да проведе нормален диалог с Русия.

Москва ще се опита (и вече го прави) да превърне Кримския полуостров в най -мощната военноморска база на Русия, която да контролира целия черноморски регион. В навечерието на Втората световна война, по време на преговорите на Молотов с Рибентроп, СССР договаря възможността за изграждане на военноморска база на Дарданелите и Босфора с цел овладяване на проливите, но този опит е неуспешен. Нещо повече, упоритите опити на съветското ръководство да разшири сферите си на влияние до проливите завършват с „плана Барбароса“ от страна на Хитлер. Ще успее ли Европа днес да отговори на Москва с такъв план, не военен, разбира се, а преди всичко икономически, т.е. разширяване и затягане на санкциите срещу Русия.

Какво можете да очаквате от Кримската платформа? Всяка от страните-основателки на платформата ще изрази своята позиция и като цяло тя е един вид „камбанария“, която според Владимир Зеленски „трябва да бие камбаните“. Мисля, че ще бъде приет някакъв окончателен документ, където позициите на страните ще бъдат фиксирани. „Платформата“ ще бъде постоянно напомняне на света как Русия, след като погази принципите на международните отношения, залегнали в Устава на ООН, окупира Крим и провежда мощна пропагандна кампания, за да оправдае своята политика. Руснаците ще ми възразят, че в края на краищата имаше референдум, на който 96% от жителите на Крим се обявиха за присъединяване към Руската федерация. Но дори самият Кремъл не вярва в тази цифра, т.е. знае се много добре, че максимум 30% от населението на Крим е участвало в т.нар. референдум (най -високата избирателна активност беше в Севастопол, където живеят предимно семейства на пенсионирани офицери и моряци от руския флот).

Днес Русия е преселила в Крим повече от един милион руснаци от различни региони на тази голяма държава, както е направила Екатерина Велика навремето, след като е преселила от провинция Олонец в Донбас и Таврия повече от 100 хиляди работници, необходими за работа в новите фабрики. Както направи незабравимият Йосиф Висарионович, в края на Втората световна война, принудително изгонвайки от Крим татари, българи, арменци и гърци, заселвайки там руснаци от районите на Урал, които по времето на Никита Хрушчов поискаха да се върнат у дома, т.е. . горещият климат и степните райони на Крим, в условията на ограничени водни ресурси, изискват способност за правилно и компетентно земеделие, което руснаците никога не са били в състояние да правят. Но руснаците успяха да превърнат полуострова във милитаризирана зона, натъпкана с всички видове оръжия, вкл. и ядрени.

Но рано или късно местното население ще се умори от това, то просто иска да живее и работи нормално и да използва отличните климатични условия за развитието на туризма и да превърне Крим в един вид „Маями“, където туристи от цял ​​свят щяха да дойдат и да не наблюдават постоянните военни маневри на руски войници ... В крайна сметка Кремъл не е цяла Русия и младата част от руското общество не одобрява тази грабителска политика на Владимир Путин. Повечето от тях подкрепят намерението на Украйна да направи Кримската платформа глобална обществена платформа за обсъждане на кримския въпрос, както се вижда от призива на руските патриоти на уебсайта Crimeaplatform.ru. Освен това 37% от населението на Крим вече иска да се върне в Украйна. Всъщност това показва, че Русия е признала „Кримската платформа“.

Симпатизирам на Украйна, но честно казано трябва да се отбележи, че само с декларациите не може да се разреши проблема или да се разчита само на световното обществено мнение. Киев знаеше, че Крим е бил постоянно обитаван от руснаци в различни исторически епохи. Знаеше, че в Крим има доста проруски партии, подкрепени финансово от Кремъл. Знаеше, че по времето на кмета на Москва Лужков се строят жилища за руски офицери и техните семейства. Знаеше, но всъщност не направи нищо през последния четвърт век дори преди окупацията на Крим. Украинският правителствен елит, депутатите систематично „овладяваха Крим“, изграждайки за себе си великолепни вили, рамо до рамо с руския политически елит, без да се интересуват от истинските проблеми на обикновените кримчани. И недоволството от украинската политика сред обикновените жители на Крим нарастна. И Киев трябваше да разбере, че по отношение на официално автономния на Крим е трябвало да се разработи отделна стратегия, като се вземат предвид местните условия и настроения на кримчаните.

А такава политика нямаше. Управляващите се грижеха само за себе си и децата си, които отдавна живеят и учат в чужбина. Украинската олигархия също пази парите си в чужбина. Недоволството от политиката на централните власти нарасна в цяла Украйна, което доведе до масови протести през ноември 2013 г. Тези протести започнаха не само в Киев, но и в западните райони на Украйна, където демонстрантите тичаха с бейзболни бухалки, унищожавайки паметници от съветското минало (т.нар. "Ленинапад"), принуждавайки някои лоши управители и кметове на градове да подадат оставки. И вълнението постепенно отшумя. А в източните райони, особено в Донбас, подкрепени не само финансово, но и с военни средства, човешки ресурси, това недоволство се превърна, с пряката военна подкрепа на Кремъл, в провъзгласяването на т.нар. "Независими народни републики".

Ако вестниците на Кремъл твърдят, че „ние не сме там“, тогава откъде обикновените „милиции“ са взели своите танкове, бронетранспортьори, катюши, бойни самолети и хеликоптери? И т.нар. „Хуманитарни конвои“? Те донесоха оръжие и боеприпаси в Донбас през неконтролираната украинско-руска граница и масово изнасяха оборудване и чертежи от военни предприятия в Донбас, раздавайки руски паспорти на жителите му, за да имат извинение в бъдещето, когато Москва "ще защитава своите граждани" ... Руските граждани трябва да живеят в собствената си страна. Те могат да живеят в Украйна, но според украинските закони.

Ако скъпият читател е забелязал през всичките седем години на украинско-руския конфликт само темата за Донбас беше поставена на международно ниво, а Крим на практика не беше разглеждан. В рамките на нормандския формат лидерите на Германия, Франция, Украйна и Русия практически не повдигнаха „кримския въпрос“. А той трябваше да се разглежда заедно с Донбас, в неразривна връзка. И не само защото Путин категорично извади този проблем от обсега на дипломатическите дискусии, но според мен и защото Западът не разбираше как да подходи към този много сложен въпрос. В този контекст изглежда, че инициативата на Киев за създаване на „Кримска платформа“ е много полезна. Това ще помогне за формиране на определена позиция на световната общност, но е малко вероятно да помогне за връщането на Крим в Украйна.

Да, Западът и САЩ ще застанат на страната на Украйна по въпроса за Крим и Донбас, въпреки че тук има различни позиции на страните, което беше особено очевидно по отношение на "Северен поток -2". Ангела Меркел успя да убеди Джо Байдън да подкрепи Германия в ущърб на Украйна. Обещанията за „компенсиране“ в бъдеще с транзита на руски газ през Украйна са много неясни. Русия все още ще диктува своите условия и Украйна ще трябва да се съобразява с това. Както виждате, едва ли е необходимо да се надявате на помощ от Запада. Всеки ще изхожда от собствените си интереси. Така ще бъде, мисля, в „Кримската платформа“. Украйна ще бъде подкрепена политически, ще бъде подпомогната отчасти чрез въоръжаване и обучение на украинските военни както в страната, като изпраща военни инструктори там, така и чрез обучение на някои от украинските офицери във военните академии на Запад и САЩ. Нищо повече. Нито Западът, нито САЩ искат да се бият с Русия заради Украйна и няма да го направят. Украйна трябва да разчита на собствените си сили.

Това означава, че връщането на Крим с военни средства е нереалистично, поне в краткосрочен план. Изявлението на президента Владимир Зеленски по време на пресконференция на остров Змейни, че ще защитаваме земята си с оръжие в ръце е много похвално, но едва ли реалистично.

Несъмнено е необходимо да се подкрепи желанието на Украйна да върне украинските земи в лоното на родината си. Това, което наистина може да бъде решено въз основа на платформата, е засилването на санкциите, освобождаването на украинските политически затворници, които са в кримските затвори, да се помага на децата на тези затворници и да се създадат условия за висше образование в украинските университети за кримчани, а най-важното е да се поставя проблема за Крим не само пред света, но преди всичко за руската общественост, която трябва да разбере, че интересите на кремълските бюрократи и интересите на обикновения руски народ са на противоположни полюси.

А постоянно действащата „Кримска камбанария“, която ще бие камбаната, ще помогне за решаването на проблема с Крим в близко бъдеще.

Майкъл Розенберг, Хюстън (САЩ)