Политика с ибрика

Коментар на д-р Огнян Гърков

Така може да бъде охарактеризирана по традиция и актуалната българска външна политика с прехвърляне на отговорността от едно на друго демократично избрано правителство. По двата възлови външнополитически клъстера: 1.За отпадане на ветото върху началото на процедурата за начални преговори на Повардарието за членство в Европейския съюз. 2. Помощта за Украйна.

Разумно звучи позицията на президента Радев за необходимостта от доказателства за устойчиви и необратими резултати от изпълнението на чиновнически небрежно подготвения Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество с екс-Р Македония от 01.08.2017 г. Прави чест на посланик Петър Воденски, че продължи да популяризира подхода на професионалния служебен министър Светлан Стоев за записване на нашите искания (по същество, договореностите в Договора от 2017 г., залегнали в Декларацията на двамата министър-председатели от 1999 г.) в преговорната рамка на ЕС за РСМаке. Като част от същата рамка на ЕС за СРМ, подлежаща на наблюдение и контрол не двустранно, а от страна на Евросъюза (както е записан въпросът за Косово в преговорната рамка на Белград). Били са договорени в някаква степен и текстове за протокол, който да влезе в преговорната рамка, за което говореше публично фон дер Лайен преди няколко месеца. Съгласен съм че обществеността трябва да е наясно с това, но придвижването на идеята се нуждае от санкция на Народното събрание, чиято позиция остава решаваща.

Според депутати от ПП”ПП” политическото съгласие за преговори с Повардарието и Албания от българска страна е дадено от бившия премиер Борисов пред Европейския съвет. Неясно дали по указание от ул. „Козяк”, от некомпетентност или от езикова неграмотност. ВМРО се усеща късно в небрано лозе, БСП на Нинова се ослушва между щатско-московските разделени надгледвачи от „Козяк” и бул. „Драган Цанков” и post factum следва рамкираната от Народното събрание позиция. Според бивши дипломати страните-партньори недоумявали защо България възпрепятствала процедурата по СРМ след като е дала политическо съгласие за началото ѝ. Може би поради това на 15 април т.г. на закритото заседание в НС новата външна министърка е заявила, че България води две външни политики. Причините са залегнали в системното външнополитическо аматьорство, некомпетентност и сервилност към националните политики на „големите братя”. Особено сега. „Черният чичо” (= превод от турски на Карадайъ) вчера заяви, че това било най-некометентното българско правителство след 1990 г. Едва ли обаче 240-те депутати ще рискуват да гласуват мандат на президента-„суверенист” Радев (понятие на политологическата мода) да ни представя по-често в Европейския съвет вместо харвардския възпитаник със слаб български и английски езици, за да избегнем в бъдеще нови некомпетентни авторитарни решения като Борисовото за Скопие, без мандат от парламента.

Както постъпват в демокрациите, т.е. с мандати за разговори в ЕвроСъвета.

Разбиването на бивша СФРЮ бе превърнато в историческа реалност. Прецизно, по немски, последва Берлинският процес за Западните Балкани (сближаване на региона - постижения, настоящи и бъдещи цели). Бе регионална инициатива, лансирана през август 2014 г. от немската канцлерка. А през 2018 г. Българското председателство на Съвета на ЕС изкозирува пред Ангела Меркел с приоритета на председателството „Завършване на междусистемната свързаност в региона на Западните Балкани”. МВнР на „Жендов” не възприе тогава подготвената аргументация от посланици в БДД (Българското дипломатическо дружество) за приоритетна външнополитическа тема, свързана с Черноморската синергия, инициатива на ЕС за регионално сътрудничество с активен български принос в ПСЮИЕ (= Процеса за сътрудничество в ЮИЕвропа). Бе предпочетена немската или берлино-вашингтонската тема за сближаване на и с измислени новопръкнати държавици в Западните Балкани. Бе предпочетено недалновидно лакейско решение. Черноморската тема в сегашните условия и особено една миролюбива инициатива „Черно море – зона на мира” би могла да се окаже понастоящем полезен коз за Европейския съюз.

Вчерашното решение на НС – за оказване на хуманитарна, финансова и военно-техническа помощ на Украйна – е пряка стъпка към постепенно въвличане на страната ни във руско-щатския конфликт в Украйна за световно господство. Решението съдържа редица неуточнения като текст за финансовата помощ (Кой ще плаща?). Осигурява възможност за изнасяне на украинско зърно във Варна" и доставка на украинска газ и електроенергия, след като самата Украйна зависи от руския газ, а електроенергията едва ли ѝ стига за собствено потребление?!

„Военната операция” на Русия в Украйна, необявена официално като война нито от Русия, нито от Украйна, прилича на военно нахлуване в стила и в духа на ВСВ. Тя е военна инвазия извън териториалното пространство на Европейския съюз и членството ни в НАТО, както и това в ЕС, реализирани без всенародно допитване (референдум) не ни задължават да се намесваме в конфликта. Нито двустранен договор с Украйна. България осъди руското нашествие и не носи никаква отговорност за сложната предистория на военните действия на Русия в Украйна. Приехме десетки хиляди бегълци от Украйна, засега в голяма част на своя сметка. Поехме хуманитарен и медицински ангажименти на практика. Плъзнаха вече по Черноморието опасности от „внесени” ковид, СПИН, организирана престъпност, внедряване на ултрарадикали. Вече имаме военно-политически опит и достатъчно човешки жертви от несъседните Ирак и Афганистан, за да се втурваме като жертва на чужди геополитически интереси на 298 километри от наша територия! Да се превръщаме в потенциална военна цел и арена на военен театър е глупаво безразсъдство !

При това се абстрахирам от упорити слухове и подозрения, че частни фирми със занаята на гебревци и под. изнасят оръжие и/ли „джепане” чрез полски или западноевропейски, нищо чудно и атлантико-тихоокеански, посредници за Украйна.

За симпатизантите на вкарване на България във война чрез поемане на пряк ангажимент за доставяне на оръжие за Украйна или ремонти на украинска военна техника:

1. Докарване на наша територия на пострадала военна техника от Украйна е крайно неефективно и почти невъзможно, граничейки с фантазьорство за малоумни. Един изстрел от противотанков снаряд като удари такава една машина - какъв ремонт би последвал? Подигравка с техническата интелигентност на българина!

2.: По-некадърно измислена лъжа от тази надали може да съчини някое невръстно дете. Вероятно идеята на съветниците на премиера е била да прикрият доставката на Украйна на бойни машини за пехотата, изпращани от САЩ или Великобритания у нас , като "ремонтирани" такива в „Терем” "украински" машини и съоръжения.

3. Но не последно: За войнолюбците: Почитаемите Христо Бойкикев/Болшевишки (според Кеворк К.), генерали „Исполин”, ББ, Гяуров, събевци, тагаревци и шаламановци, Рада Дълбоката, Къдравата Сю, любителки на незаплатени кремчета, десислави разни и инджевци, доста ПППП-ейци, ИТН-ци и временни парламентарни опозиционери, профАНесори, доценти и хрантутници на хранилки от Запад и Изток.

ДЕМОКРАТИЧНА КОМАНДА:

Валiза (укр.)=чемодан (руски)=куфар (бълг.) – аеропорт(укр.)/"аэропорт" Варшава – станцiя/вокзал/гара Львiв/Лвов – Азовсталь, Мариупол. Или: Крим, Москва !

За половинчатия кураж на управляващите харвардци дори в навечерието на Деня на храбростта и българската армия

„Газпром“ ни спря едностранно доставките на газ, Москва прекрати въздушните полети до нас. България не е дала повод за съмнения относно своя евроатлантизъм, послушно участва във всевъзможни санкции срещу Русия, въпреки загубите ни. Успяха да ни вкарат във финансови харчове и повишен дефицит на сигурност с Русия, обявила ни за неприятелска страна, дори само със системните експулсации на руски дипломати и враждебно наименоване на градинки в близост с руското посолство, ползвани предимно за облекчаване на махаленските кучета. Заканваха се да предизвикат отзоваване на руската посланичка. Нашето посолство стана слабо функционално по състав, но кирчо-асенчовците не намериха кураж за самоуважение: да поискат от Москва реципрочност в бройките на посолския персонал. Харвардска дипломация?

Или: Липсата на реакция на пропагандната подигравка на Вашингтон с обилно заплатените хвърчила на хартия Ф-16 със срока на доставяне. Това бе безпрецедентна колонизаторска кражба, по преценки на професионални търговци. Уважаващите себе си държави реагират с реципрочни мерки. Например: с одържавяване на имота на ул. „Козяк: - 28 в София, локация на посолството на САЩ. До бившата правителствена болница Лозенец 2 – прекрасно място за желаната от години Детска МБАЛ.

Но откъде толкова смелост? Отново остава за нас в сила народната поговорка: „Битият бит, сексуално ползваният насила – сексуално използван”.

Текстът е публикуван в ogniangarkov.blog.bg