Тревожността у родителите създава тревожни и емоционално проблемни деца

Днес – 11 март 2023 г. за пръв път се връчват наградите „Логопед на годината“. Мисията им е да бъдат отражение и признание за положения труд, себеотдаване и развитие на логопедите като специалисти, както и на приноса им в развитието на професията. Професия, която е малко позната у нас, но от която с всеки изминал ден обществото ни има все по-голяма нужда. В световен мащаб има тенденцията да се разглежда дори като парамедицинска професия.

Каква е ситуацията в България и кои са основните проблеми, с които българските логопеди се сблъскват? Отговор на този и други въпроси дава в специално интервю за ФАКТИ логопедът и собственикът на логопедичен център Яна Илчева.

Госпожо Илчева, професията на логопеда не е сред най-популярните? На какво се дължи това според Вас?

Логопедичните практики са всъщност стари колкото света, но професията на логопеда в България е сравнително „млада“ и динамична. Придобива своя автономност, но и заимства и допълва методи от редица други професионални области. В световен мащаб има тенденцията да се разглежда като парамедицинска професия. Преди повече от 10 години бих казала, че не беше толкова популярна. Назад във времето общоприетото мнение я уеднаквяваше с професията на педагога или само с артикулационни особености при лицата. Популяризирането от друга страна зависи от единна колегиална общност, която да спазва етичен кодекс и професионално поведение.

Професията се развива и това е толкова хубаво, един логопед може тясно да се квалифицира в различни терапии: хранителна, поведенческа, мио-функционална и други.

Профилактиката последните години също се развива, което подпомага приемственост и съдействието за съвместна дейност и работа на логопеда с други специалисти. Терапия в един координиран мултидисциплинарен екип показва много добри резултати. Всичко това изкарва професията все повече на фокус.

Свидетел съм как колеги помежду си все повече започват да работят заедно, гилдията започва да се обединява и подкрепя. За първа година ще се проведат и награди за Логопед на годината, в които моят Център и екипа ни са номинирани. Разбира се има още какво да се желае.

Кои са основните проблеми свързани с проговаряването при децата, които се наблюдават през последните години?

Много съм мислила над този въпрос и практиката ми напомня всеки ден някои неща. Проблемите са комплексни. Ще ги очертая по следния начин:

* изоставане в развитието;
* неврологични проблеми;
* орало-моторни проблеми;
* проблеми със слуха;
* трудности в ученето;
* всякакви фактори на околната среда.

Способността на децата да координират устните, езика и челюстта си за произнасяне на реч е състояние наречено детска говорна апраксия. Тя причинява тези устно-моторни затруднения. Забавянето на речта и езика може да съществува съвместно с други обучителни затруднения. Някои от тях включват разстройство от аутистичния спектър, ADHD, интелектуални затруднения и нарушения на развитието.

Някои от децата нямат други закъснения в развитието, но по някаква причина имат изоставане в говорните и езиковите умения. Ранната намеса е от съществено значение за тях, за да им помогнем да наваксат.

Ако избягам за малко от симптоматиката, трудностите в имитацията и разбирането, бих искала да обърна внимание на нещо също не толкова маловажно като забързани родители, забързани очаквания, забавени действия, деца в риск, нужда от повече стимули, абдикирали родители, прекалено толерантни подходи. Бързаме да пораснат, да говорят, да се хранят, да чета, да пишат, бързаме да ги отделим. Бързаме да са по-самостоятелни, а прекаляваме с обгрижването. Бързаме в ежедневието си, нямаме търпение и за къде е това бързане? Те гледат бързи и кратки игри, филмчета, реклами, ядат бърза храна в движение, бързо им предлагаме море от играчки, информация, “ на бързо” имат и приятели. Бързо стават зависими. Бързаме да приключат терапия.

В същото време парадоксът е, че се забавяме много с най- същественото. Защото все чакаме. Уж бързаме, а все чакаме, чакаме да го израстат, чакаме ред, чакаме място в детската градина. После се оплакваме защо им в трудно да обработят информация, защо се разсейват. Ядосваме се, че нямат търпение защо били хиперактивни, не се заигравали. На нас самите ни е трудно да спрем, да паузираме. На тях им е много по-лесно, но не им даваме това време, нужното време за реакция, т.нар .моторен отговор.

От бързане забравяме за споделеното внимание. Гледаме си телефона и им говорим докато играем. Липсва им изцяло отдадеността. Получаването и даването на информацията протичат по различни канали и са две различни неща. Като чуването и слушането. Аз мога да те чувам, но не те слушам, а какво разбирам от всичко това е друг въпрос. Хубаво е да се замислим над тези неща, особено в процес на проговаряне. Децата трябва да играят всеки ден! Те трябва да бъдат стимулирани и ангажирани в различни игрови дейности, за да развият езикови умения. Ако с дете не се говори често, не чува моделиран език и няма възможности да играе, то може да е по-изложено на риск от забавяне на комуникацията.

За какви сигнали трябва да следят родителите свързани с проблеми относно нормалното проговаряне?

Има няколко умения, които детето трябва да постигне, преди да започне да говори. Изключително необичайно е децата да надскочат тези „езикови“ умения. Можете да мислите за развитието на езика като за стълба. Всяка стъпка трябва да се направи, преди да се стигне до върха! Ясна представа за разбирането на тези стъпки или етапи и как се развива детето е възрастта между 0-12 м. и 12-24 м.

Червени флагове като значително изоставяне от нормата трябва да се случат с появата на първите смислени думи около 1 г., но и преди това. Както бебето експериментира с движението и пространството, така започва и с гласа си и звукоизвличането.

Разбирането, вниманието, очният контакт, имитацията са от ключово значение, гукането и лепетната реч също. На първо място за родителите е важно да наблюдават и да участват в общуването не само като говор, а и като поведение, мимика, емоция, жестове по време на игра със своето дете.

Защо в последните години зачестява броят на децата, които проговарят по-късно?

Доказано е , че физическата и сензорна среда могат да повлияят на социалното и емоционалното развитие на децата. Тревожни родители, създават тревожни и емоциони проблемни деца, това води и до проблеми в общуването. Това е един аспект има много други.

Дигитализацията, екранното време, геймингът, липсата на социална среда, качеството на живот, всичко това дава своето отражение. Трудно е да се направи едно статистическо изследване. То би отнело много ресурс, в него трябва да се включат социално-демографски рискови фактори, възраст, разнообразие на случаите.

Късно проговаряне има на 2 г., но има и на 4 г., но тези случай са много различни.

Ще цитирам скорошно изследване на Американската асоциация на логопедите, в което се казва, че рискът да проговориш късно на 24-ия месец е значително свързан с: пола предимно момчетата, по-нисък социално-икономически статус, несемейно дете, по-висока възраст на майката при раждане, умерено ниско тегло при раждане, по-ниско качество на родителство, получаване на дневни грижи за по-малко от 10 часа на седмица и проблеми с вниманието. Проговарянето късно, увеличава риска децата да имат нисък речников запас на 48 м. и ниска готовност за училище, а семейният социално-икономически статус имат най-голям и най-дълбок ефект върху готовността на децата за училище. Затова малките деца с нисък речников запас се нуждаят от допълнителна подкрепа преди постъпване си в училищна среда. Съответно децата с по-силни езикови способности и по-специално с по-голям речников запас имат по-добри умения за разбиране при четене и декодиране, от децата с по-слаби езикови способности. Предвид това и като се замислим в какъв свят живеем, мисля, че отговорът на всички се избистря.

Наблюдава ли се ръст на деца с изоставане в развитието и какви са причините?

Казахме за начина на живот, факторите на околната среда, епигенетиката всичко, което се променя оказва влияние. Например, скорошно изследване доказва, че неблагоприятните детски преживявания на майките като травми могат да повлияят на психическото и физическото здраве на техните деца. Проучването установява, че малтретирането по време на детството на майката е свързано с по-висок риск от здравословни проблеми като астма, аутизъм и депресия в следващото поколение. Едно антисоциално поведение има ниски академични постижения или води до поведенческото разстройство.

Социализацията е важна още от ранна детска възраст. Времето пред екран на 2-годишна възраст е свързано с по-лоша комуникация и умения за ежедневен живот. Играта на открито е обещаваща цел за намаляване на отрицателните ефекти от времето пред екрана при малките деца и трябва да бъде насърчавана, когато е възможно. Усещат се вече и последиците от пандемията. Тя повлия на комуникативните и академичните способности.

Какво трябва да знаят родителите за логопедите? Как последните могат да помогнат на тях, а оттам и на децата?

Логопедът освен да консултира, той провежда терапия. Родител и логопед е нужно да работят съвместно и с открити намерения за развитието на детето и поставените цели.

Как става това?

След направена консултация и обследване се констатира дали детето има нужда от терапия. След всяка терапевтична сесия логопедът дава обратна връзка как е протекла тя и какви насоки да се следват у дома. За да се придобие едно умение, са му нужни много повторения.

Родителят помага като развива уменията с упражнения у дома, за да се пренасат като опит извън терапевтична обстановка, за да приключи по-бързо и успешно процесът на терапия. Това е крайна стъпка.

Практиката ми показва, че винаги излиза наяве това, което се крие или не се споделя като информация и особености. Детето се обърква, когато ходи при няколко специалиста от една и съща професия.

Вашият съвет към родителите и децата?

Правете редовни контролни, дори и превантивни прегледи, развитието е динамично и може да изпуснете важен етап, особено за децата в риск. Информирайте се за кампании, програми, обучение и съвети за родители. Следвайте насоките на вашия логопед и обсъдете с него всички стъпки, които решите да предприемете.

Съществуват и вече тестове под определен стандарт, с които бързо и лесно може да се установи даден проблем. Терапията понякога е продължителна, може да отнеме месеци, години, важно да има напредък.

От логопед нужда имат не само деца или подрастващи, но и възрастните, родители на своите деца, прекали инсулт и загубили речта си. При тях колкото по-бързо се започне терапия, толкова по-бързо се възвръщат умения. За съжаление, търсенето в тази област е значително по-малко, съответно по-трудно достъпно и като професионални кадри и като финансова възможност за самия пациент.