Инж. Белелиев: Фотоволтаичните системи са достъпни и за обикновени, частни потребители

На фона на покачващата се инфлация, която води до поскъпване на живота като цяло, все по-актуален е въпроса как да се пести. Месечните сметки за комунални разходи непрекъснато растат, а заплатите уви – не. В големите градове проблемът са високите сметки за парно, а в малките – проблемът е цената на дървата и въглищата. През последните години активно се говори за зелена енергия. Как обаче може да се отопляваме чрез слънчевите лъчи и дори как да печелим от това? Отговор на тези и други въпроси свързани с поставянето на фотоволтаични системи и кандидатстването по програмите за изграждане на фотоволтаични системи, дава в специално интервю за ФАКТИ д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на електротехника и електроника (БАСЕЛ).

Инж. Белелиев, кои ще са основните проблеми пред домакинства и фирми при кандидатстването по програмите за изграждане на фотоволтаични системи по Плана за възстановяване и развитие?

Програмите за домакинства и фирми за изграждане на инсталации за ток от слънцето са хубава инициатива, но имат доста сериозни недостатъци. Три от тях са: изискването за отпускане на средства само на домакинства, които използват твърдо гориво; невъзможността произведеният от домакинства и фирми чрез ВЕИ ток да се връща обратно в мрежата, и ограничението енергията да се използва само за собствени нужди през следващите пет години, без възможност да се продава.

Последното оскъпява проектите, тъй като трябва да се включи и система за съхраняване на енергия – батерии. През една трета от годината – толкова са почивните дни и официалните празници –потреблението на енергия от бизнеса е минимално. Какво правим с произведената тогава енергия?

Бързо и лесно щеше да бъде реализирането на тези програми, ако предоставяха възможност за връщане на енергията в мрежата чрез т.нар. „нет метеринг“. Това е система на отчитане, въведена в ред европейски държави, включително в най-близките до нас Гърция и Румъния. Тя позволява да се ползва произведената енергия само тогава, когато ни трябва, а на края на отчетния период да се заплаща единствено разликата между доставената от ЕРП-тата енергия и върнатата обратно в мрежата. По този начин се избягва и нуждата от батерии. „Нет метеринг“ е голям стимул за инвестиции в соларни системи върху покривите. „Нет метеринг“ трябва да се въведе възможно най-бързо в България както за домакинствата, така и за фирмите.

Правилата в европрограмите за ВЕИ би трябвало да са такива, че финансирането да е достъпно за всеки – имаш къща с покрив, ще използваш електроенергия от слънцето, получаваш ваучери, с които да се разплатиш с фирмата инсталатор, а тя ги осребрява от държавата. За класирането на проектите вместо точкообразуване, каквото се използва в момента и което поражда съмнения за субективна преценка, не е ли по-удачно да се следва римският принцип „първият по време е първи по право“?

Обърнатата процедура – домакинствата първо да направят инвестиция, а след това сумата да им бъде осребрена и то само в случай, че кандидатурата им бъде одобрена, няма ли да откаже повечето домакинства от тази програма?

В програмата за домакинства има изисквания, които ограничават достъпа до финансиране. Право на подпомагане имат само тези, които се отопляват на твърдо гориво. Изключват се домакинства на ток, парно и т.н.

Другото ограничаващо условие е, че първо трябва да се направи инвестицията и чак след това да се вземе помощ от държавата. Хората, които използват твърдо гориво, особено тези, които са на въглища, са от по-бедните райони в България. За тях подобно предварително вложение е изпитание. И ще се получи така, че програмата няма да може да усвои заложения бюджет.

В момента 10 киловата струват около 25 000 лева. Ако трябва да се сложи и батерия – още около 10 000 лева. Така сметката е между 30 000 и 35 000 лева. Хората ще получат от държавата до 15 000 лева. Т.е. трябва да приготвят свои пари между 15 000 и 20 000 лв. Може би не са много домакинствата, които ще го направят. Колко домакинства от Северозападна България, които се отопляват на твърдо гориво, могат да „извадят“ тези средства за соларна инсталация?

Какви други източници на финансиране могат да ползват гражданите?

Сравнително бърз начин е чрез банков заем. Почти всички банки имат подобни програми. От една страна, банковото финансиране е по-евтино като обективна стойност (правиш само това, което е необходимо, а не каквото те задължава европрограмата), но нямаш финансиране и все пак това е кредит, който трябва да изплащаш. Друга положителна страна е, че можеш да продаваш излишния ток, което е немалко приходно перо. В някои случаи то може да покрие изцяло плащанията по кредита. Аз лично за нашите предприятия взех решение да си го изградим с банково финансиране. И съм много доволен от резултатите.

Има и други начини за финансиране, но те още не са приложими за България. Най-добре е желаещите за подобни инвестиции да си намерят консултант по европроекти и такъв по банково кредитиране, да сложат на масата всички „за“ и „против“ и да действат. Според мен всеки, който има покрив и собствено потребление, трябва да се ориентира в тази посока. Това е бъдещето.

Колко е инвестицията в соларен панел на едно домакинство?

За една средноголяма къща е подходяща 6-киловатова система, с добавена батерия за съхранение на енергията. Тя би струвала, ориентировъчно, около 15 000 лв. Такава система се изплаща напълно при сегашните цени на тока, дори без свързване с НЕК, само от икономия от сметките за ток. Нека също не забравяме, че колкото и да не ни се иска, цената на тока за бита ще расте. И така е правилно, ако искаме да сме пазарна икономика със здрава икономическа среда. Това, че не всички можем да си го позволим, е друга тема, която е добре да не се намесва, когато говорим за енергетика. Иначе ще бъде по-лошо. Повярвайте ми.

За колко време може да се изплати?

Инвестицията във фотоволтаична система за собствени нужди се „изплаща“ при добро проектиране за 5-6 години. В момента, при тези цени на електроенергията, вложението може да се възвърне изцяло дори за 3-4 години за домакинствата, а за бизнеса – за 2-3 години. Една фотоволтаична система работи минимум 25 години. Разходите за нейната поддръжка са минимални. Тези разчети са направени, ако се потребява на 100% произведената енергия и без да се калкулира очакваното освобождаване на цената за бита.

Какви са предимствата за домакинството от внедряването на соларна система?

При добро проектиране и достатъчно покривно пространство един фотоволтаик може 100% да покрие потреблението на ток. Освен намаляване на сметките за ток и енергийна независимост, фотоволтаичните системи водят до подобряване качеството на електроенергията (а това е много важно в някои райони на страната) и до приходи. Подобна инвестиция дава и сигурност. В Западна Европа към соларната система се слага и батериен блок, без да се акцентира на него. Когато има излишък на енергия, той акумулира, когато има потребление – отдава.

Може ли да дадем пример колко ще струва инвестицията, какво ще спечелят собствениците и кога на един панелен блок и на един блок ново строителство?

При панелните блокове е малко по-сложно от гледна точка на собствеността на покрива и това кой реално ще ползва тази енергия. Но ако се изчистят тези по-скоро юридически казуси и има „здрав“ дом. съвет, нещата могат да бъдат доста положителни, и такава инсталация, веднъж монтирана, да покрива всички сметки на блока. Колко би струвала конкретна инвестиция ми е трудно да кажа, защото това зависи от вида и големината на покрива и т.н. Ние вече имаме изградени такива системи за наши клиенти, които работят технически добре.

Каква е процедурата по слагането на соларни панели?

За частни лица до 30 киловата, процедурата е сравнително облекчена. Ако са настроени правилно, системите до 30 киловата са толкова лесни за работа, колкото един климатик. Процедурата за соларни системи над 30 киловата и за фирмени цели е с една идея по-сложна.

Ако се спрете на фирма, тя поема ангажимент да свърже фотоволтаичната система с електроразпределителната мрежа на търговеца. Ако решите да го правите сами, трябва да се отиде в ЕРП-то, те трябва да одобрят системата и да я пуснат в експлоатация.

Колко време след поставянето на соларния панел може да започне ползването на ток от слънцето?

Когато говорим за малки централи, за два месеца би трябвало да се одобрят всички документи. Един от основните проблеми е, че ЕРП-тата не спазват сроковете, които са по закон. За което не винаги те имат вина, разбира се. Добре е, ако има забавяне, винаги да се пишат оплаквания до контролните органи. Това понякога дава ефект. Също така, прави впечатление че те също се занимават с подобен вид дейност. Законът не го забранява. Но е странно.

Доста хора всъщност искат да имат „зелен“ ток, но не знаят как, смятат, че е прекалено скъпо или пък че отнема много дълго време. Каква е истината?

Все още има хора, които не подозират, че фотоволтаичните системи са достъпни и за обикновени, частни потребители.

От техническа гледна точка няма разлика дали си монтираш антена на покрива или фотоволтаична инсталация. Недотам просто е от бюрократична гледна точка. За съжаление, хората в България се плашат от сблъсък с администрацията на всякакво ниво, често с основание. В страни като Нидерландия или Германия нещата са уредени много просто и можем да се поучим от техния пример. В тези страни може докато си пиеш кафето, да влезеш през телефона си в сайта на разпределителното дружество, и готово – вече си се вързал.

В Румъния има списък с лицензирано оборудване, одобрено от ЕРП, и списък с лицензирани инсталатори, които могат да го пускат. В България има три ЕРП, като всяко от тях прилага свои собствени стандарти… Нужна е намеса на държавно ниво, за да се облекчи това присъединяване. И това ще ни спести много главоболия, с каквито ни плашат – за цените на тока и инвестиции в мрежата. Всичко е много просто: изграждаш там, където потребяваш. Не знам как по друг начин да се обясни, така че да го разберем всички.

Инвестицията в ток от слънцето си заслужава както за домакинствата, така и за предприемачи с малък или среден бизнес. В момента токът в България се дотира и е най-евтиният в Европа. След няколко години ще плащаме пазарната му цена. Тогава сметките ще се увеличат 3-4 пъти.