Четвърти месец не спира ехото от земетресения в граничния район между Източна Турция и Сирия

Векове проявява сеизмогенна активност Източно Анадолската разломна система между Северно Анадолските разломи (източно от Ерзинджан) и Източното Средиземноморие (районът на Кипър). Тази система търпи деформации поради продължаващи съвременни движения на Африканска, Арабска плочи и Анадолска платформа. След началото на 20-и век сегментът от разломната система, ангажиран в сеизмогенния процес започнал на 6 февруари 2023, е в затишие по отношение на силни земетресения. Това означава натрупване на деформации, предпоставка за катастрофални земетресения в района.

Огромни са щетите, причинени от земетресения на 6 февруари 2023. В 04:17 местно време близо до границата със Сирия, в ЮИ Турция на около 35 км западно от град Газиантеп, се осъществява първото катастрофално земетресение с магнитуд 7.7-7.8 и максимална интензивност над X степен. Следват множество афтершокове, най-силен от които с магнитуд 6.7 и интензивност от VIII степен, станал 11 минути след основното събитие. Вторичните трусове на земетресението бележат ивица с ориентация север-североизток – юг-югозапад и дължина около 370 км.

Около 9 чáса по-късно (13:24 местно време) второ катастрофално земетресение с магнитуд 7.5-7.6 и максимална интензивност от степен IX-X се заражда на стотина километра в северна посока - по западно разклонение на Източно Анадолската система, в провинция Караманмараш. В продължение на приблизително 1 ½ чáса този трус е последван от три увреждащи земетресения с интензивност от VII степен в епицентъра. Според оценки в сеизмологични центрове, три дни след това второ катастрофално земетресение предизвиканите от него афтершокове се разпростират на около 170 километра в направление изток-запад.

Детайлни геодинамични проучвания показват, че земетръсният процес е започнал край северния сегмент на разломната система Мъртво море – южно продължение на Източната Анадолска разломна система. По-нататък той се е развил към север-североизток по разломи от Източно Анадолската система добавяйки напрежения по западния клон Чардак-Сюргю на Източно Анадолската система. Именно там е предизвикано второто катастрофално земетресение. Силен афтершок – магнитуд 6.4 – е зарегистриран на 20 февруари по разлом Хатай, намиращ се в или близо до системата активни руптури Мъртво море. Очевидно, появата на земетресения в южна посока от Източно Анадолската система прехвърля напрежения и в системата разломи Мъртво море.

Трагичният резултат от сериите природни събития, най-вече от въздействия на около хиляда вторични труса с магнитуд 4.0 и повече (всичко регистрирани десетки хиляди афтершокове) генерирани предимно на неголяма дълбочина – до около 20 км под земната повърхност, би могъл да се изрази така:

Над 59 хиляди загинали – около 51 хиляди в Турция и близо 8500 в Сирия, над 107 хиляди ранени в Турция и над 14500 в Сирия, 164 хиляди сгради разрушени или фатално повредени, над 2.7 милиона жители останали без покрив в турските вилаети Газиантеп, Хатай, Караманмараш и Малатя и над 5 милиона жители в Сирия; много джамии негодни за използване; на много места нарушена транспортна инфраструктура, обществени сгради, училища и др. Сателитни изображения и полеви наблюдения свидетелстват за остатъчни деформации по земната повърхност – 320 км в района на първото мощно земетресение на 6 февруари и 150 км в района на второто; видимо максимално преместване 7-8 метра.

Както вече се спомена, сеизмичните събития са произведени предимно на неголяма дълбочина. Това предопределя ограничен размер на епицентралната област, но и нивото на интензивността на въздействие в нея, което е по-важно в случая. При тези обстоятелства голяма част от трусовете с магнитуд над 4.0 причиняват увеличаване на повредите, нанесени върху сградния фонд от двете катастрофални земетресения, и превръщат оцелелите постройки в негодни за използване.

На приложената фигура са показани помесечните териториални разпределения на събитията с магнитуд 4.0 и повече с течение на времето. Забелязва се следното:

Началният месец февруари е най-богат със сеизмични прояви – около 5 труса среднодневно във вилаетите Газиантеп и Караманмараш “довършват” неблагоприятното земетръсно влияние от събитията на 6 февруари; обхваната е цялата Източно Анадолска разломна система и пространство между северния сегмент на разломите от системата Мъртво море, както частично и Кипърската дъга в Източното Средиземноморие.

През март активността се оттегля от северните сегменти на Източно Анадолската разломна система; надделява земетръсна реализация по западното разклонение, т.е. вторични трусове на второто основно събитие; сеизмогенезисът в Газиантеп и Хатай е отслабен; единични събития очертават сеизмична дейност в южна посока в пределите на разломна система Мъртво море.

През април и май няма трусова дейност във вилаети Газиантеп и Хатай; продължава вяла активност в района на второто основно земетресение, като тя се съсредоточава в двата края на сегмента изток-запад; спорадична дейност в северните части на Източно Анадолската разломна система

През юни се забелязва относително засилване на активността по разломното разклонение във вилает Караманмараш; три събития с магнитуд в интервала 4.0-4.5 са продукт на сегмент в контактната област между системите Източно Анадолска и Северно Анадолска.

Развитието на сеизмогенния процес в граничния район Югоизточна Турция-Сирия показва временно затихване. Засега е ясно, че бавно се натрупват напрежения към източните части на Северно Анадолския разлом, както и в южна посока към Сирия и Кипър.

Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)