Борисов "натисна" и Моча „падна“, дилемата е къде ще отиде…

Министерски съвет прие решение статутът на Паметника на Съветската армия, известен и като Моча, в Княжевската градина в София да се промени от имот публична държавна собственост в имот частна държавна собственост. Това съобщиха от правителствената пресслужба. Решението е взето по предложение на областния управител на София Вяра Тодева, в чието управление е имотът. Областният управител трябва да отрази промяната в Акта за държавна собственост.

И така решението на Министерски съвет идва след скорошното искане на Столичния общински съвет (СОС) за премахването на монумента от територията на Княжевската градина.

История от 20 години

СОС има решение от 1993 г. за премахването на паметника, КОЕТО НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО. През последния мандат управляващите в София не допускаха доклада на ДБ за гласуване, защото „паметникът бил държавна собственост“, макар земята под него да е общинска. Всъщност и точно това се използваше като „удобната дъвка“ да се протака във времето въпросът – ще бъде ли махнат, или не. Чия е собствеността – държавна или общинска. Папка към едните, папка към другите…

През миналата година общинари от ГЕРБ и БСП гласуваха против включването на същия доклад в сесия на СОС. Тогава бившият общински съветник от ДБ Методи Лалов обяви, че е изпратил сигнал до Софийската районна прокуратура да се разследват съветниците от коалицията ГЕРБ-СДС защо повече от 2 г. блокират предложението.

Март 2023 година

С гласовете на ГЕРБ и "Демократична България" общинският съвет възложи на кмета Йорданка Фандъкова да поиска от областния управител на София да премести паметника извън центъра на града. В подкрепа на доклада гласуваха още Борис Бонев от „Спаси София“ и общинарите от ВМРО, а тези на „Атака“, която е другата част от националистическата коалиция в СОС, гласуваха "въздържали се". Против гласува групата на БСП, разбираемо.

С приетото решение СОС поиска още „областният управител на София област да предприеме всички необходими фактически и правни действия по изпълнението на първото решение“. И така казусът стигна до областния управител на София Вяра Тодева, която с подписа си вече легитимира "преместването“.

Освен да бъде демонтиран, през март парламентът на София възложи още на главния архитект Здравко Здравков да организира архитектурен конкурс, с който зоната около паметника да се отреди за „широко обществено ползване“.

Разбира се, последва и реакция. От "Възраждане" обявиха, че ще бранят с дежурства паметника от демонтиране.

Забързването

Години наред общинските съветници в София от ГЕРБ не позволяваха въпроса за демонтажа на Паметника на Съветската армия да се постави на разискване в Столичния общински съвет. Но всяко нещо си има край. Партийния лидер Бойко Борисов даде сигнал и накара цялата общинска група да заработи трескаво по темата. ГЕРБ внесе в Комисията по култура в СОС доклад - разгледан изключително бързо, с който се възлага на кмета Йорданка Фандъкова да поиска от държавата да премести монумента в Музея за изкуство от периода на социализма към Националната галерия или в друг „подходящ държавен терен извън централната градска част на София“.

Предистория - март 2020 година

Тогава общинарите от ДБ внесоха доклад с искане за премахването на паметника, но папката просто си отлежаваше в общината. Три години по-късно Борисов даде сигнал и съдбата на паметника бързо бе внесена за разглеждане в СОС.

ДБ настояват държавата да премести монумента в държавен имот извън центъра, защото „мотивите за построяването на паметника са отречени в съвременността“, а също така се руши и е опасен за минаващите. Държавен паметник върху общинска собственост – така и не се разбра (или явно не се искаше да се разбере) кой трябва да го поддържа.

Борисов каза, че паметникът трябва да се премести, след като плочата д надписа на монумента беше разбита от гражданин в знак на протест срещу руската агресия в Украйна. След това общината прати комисия, която се произнесе, че плочата е опасна.

И така. Борисов натисна и Моча „падна“. Стъпката е направена. Къде ще бъде преместен… Това е въпросът, защото сега дилемата „защо тук“ ще се надигне с пълна сила.