Върховенството на закона срещу руските заплахи

Коментар на cyprus-daily.news

Многобройните заплахи, прекратяването на „Зърнената сделка“ и постоянните цинични атаки срещу украинската пристанищна инфраструктура и зърнени терминали не са нищо повече от опити на Русия да изкара допълнителна печалба за сметка на страданията на милиони хора по света. Изявлението на Министерството на отбраната на Руската федерация относно възможни атаки срещу търговски кораби, които се отправят към и от пристанищата на Украйна, няма легитимна пряка военна цел. Вместо това, то е насочено към сплашване на Украйна и световната общност, особено тези страни, които имат крайна нужда от хранителни доставки.

Ситуацията не е лесна и засяга не само корабоплаването в Черноморския басейн в светлината на пълномащабната руска агресия срещу Украйна. Става дума и за интересите и активите на корабособственици, международни застрахователни компании и чуждестранни собственици на пристанищна и селскостопанска инфраструктура в Украйна. В тази връзка си струва да се даде квалифицирана правна оценка на декларираните намерения на Руската федерация от гледна точка на международното право. Струва си да се отбележи, че в следващата статия ще бъде представена подробна информация за регистъра на щетите, причинени от агресията на Руската федерация срещу Украйна. Коварството, варварството и безскрупулността на Руската федерация трябва и ще получат ясна правна оценка от международни органи, включително наказателни съдилища. Бъдете сигурни, щетите ще бъдат компенсирани за сметка на руската страна. Часовникът тиктака.

И така, да се върнем на руските заплахи. Упражняването на правото на мирно корабоплаване не е военен акт. Русия нарушава задължението си не само към Украйна, но и към всички държави под флага на действащите в Черно море, като заплашва да ги третира като воюващи страни. Държавите под чуждия флаг не са страна във войната между Русия и Украйна и по този начин продължават да се възползват от гаранциите, приложими съгласно UNCLOS. Правото на свободна навигация е гарантирано от чл. UNCLOS. 56 и 90 и държавите под чужд флаг продължават да се възползват от тази гаранция по време на въоръжен конфликт. Дори според законите на военноморската война неутралните търговски кораби не могат да бъдат атакувани, освен ако не нарушават блокада или участват във войнствени действия или подкрепят военни усилия. Тук няма законна блокада и няма основание да се смята, че търговските кораби подкрепят военните усилия на Украйна просто като изнасят зърно в чужди държави, които се нуждаят от него, за да предотвратят масовия глад.

Освен това законът за водене на морска война установява строги ограничения върху обявяването на зони с ограничен достъп от воюваща страна. Такива зони не могат да влияят неблагоприятно на законното използване на морето, не могат да надхвърлят това, което се изисква строго от военна необходимост и принципа на пропорционалност, и трябва да отдават дължимото внимание на правата и безопасността на неутралните кораби. Русия не успя да спази нито едно от тези ограничения. Държавите под чужд флаг нямат задължение да възпрепятстват корабите си да пътуват до или да инструктират корабите си да избягват черноморските пристанища на Украйна. Няма възможна основа за такова задължение в UNCLOS или в законите за водене на морска война. И накрая, действията на Русия не могат да бъдат оправдани от закона за блокадата. Декларацията на Русия няма легитимна пряка военна цел; вместо това има за цел да сплаши украинското население и неутралните държави. Декларацията на Русия обхваща цялото Черно море, а не само района около украинските пристанища. Декларацията на Русия не прави изключения за медицински и други хуманитарни съображения, както се изисква от законите на военноморската война.