Евгений Кънев: Общото между енергийния и земеделския протест? Искания, които трябва да бъдат платени от държавата

Общото между енергийния и земеделския протест са искания, които трябва да бъдат задоволени непазарно, а силово чрез държавата или за сметка на държавата. Т.е за сметка на всички нас. Затова и рекетьорски се ползва работното оборудване чрез държане на българските граждани на заложници по пътищата.

Причината е допускането на решаването на пазарни проблеми по непазарен начин от самата държава. Когато тя е представлявана от политици, които я разглеждат като софра - чрез трупане на загуби за държавата те си купуват спокойствие във властта и бързо връщане в нея, когато я загубят. Пак за сметка на всички нас.

Борисов - “опарил се” от протестите през 2013 г - си плащаше за всяко напрежение - дори с безумна дерогация (освобождаване) на държавния ТЕЦ от задължението да ограничи вредните емисии, което ЕС отхвърли. Радев за година нищо не направи, за да не дразни електората - затова се наложи изготвяне на териториалните планове само за месец без време за детайлно обсъждане, за да се спази последният срок на ЕС. Е, сега Денков трябва да вади кестените, защото все някой трябва да придвижи държавата напред, а не само да пълни джобове.

В какво се състои на практика искането на миньорите?

Държавата да им гарантира работните места и заплатите - на всички заети независимо от количествата продукция и нейната пазарна цена - поне до 2038 г. Т.е осигуряване на социализЪма в сектора.

Все едно съкратените работници да получават гаранции за своите работни места, независимо дали едно предприятие се автоматизира или не.

Все едно сегашната държавна администрация да поиска гарантирани работни места, независимо дали се въвежда или не електронно правителство.

Все едно журналистите във вестниците да искат гарантирани работни места, а вестникът им да се издава, независимо дали хората четат интернет или не.

Накратко: енергетиците искат държавата да им осигури закрила срещу пазара, модернизацията и технологичния прогрес, която да бъде платена от нас.

А ако за това се проведе референдум - какви ли ще са резултатите?

А представяте ли си някоя социологическа агенция да зададе точно този въпрос:

“Съгласни ли сте да гарантирате с данъците си и здравето си работните места на въглищните централи до 2038 г?”

Не можете, нали?