Енергийната система не е чувал с картофи, който можеш да друсаш и да сменяш съдържанието му с всяка нова реколта

Умно с прехода, господа, и не оставяйте решенията на лобисти, включително на зелената сделка и на десктоп експерти, още по-малко на политически спекуланти, профсъюзи и на хора, които ви убеждават - миньор беше моя татко, миньор ще съм и аз. Енергийната система не е чувал с картофи, който можеш да друсаш и да сменяш съдържанието му с всяка нова реколта. Да напомня, нещо което забравят често бързащите по тази писта - енергийната система трябва да осигури непрекъсната, достъпна и качествена енергия не на малкото богати, които могат да си позволят, а на най-уязвимите. Ако приемем, че това са енергийно бедните и че цените на еленергията ще растат /за да стигнат германските равнища/, то това означава достатъчно голяма група от хора. Тоест трябват много средства и ум за да управляваш прехода, а не да се самоентусиазиращ от своята изключителност.
Първо, в пикови моменти през зимата и при аварии делът на въглищната енергетика стига до 60 процента. И това трябва да се замести след 2026, след 2030. И не са само процентите важни, важни са мощностите. 60 процента при потребление с товар 7000 МВт - какъвто беше случая миналия сезон когато единия блок на АЕЦ излезе от строя.
Може би мислите, че това няма повече да се случи, но подобна небрежност не е допустима при публичното управление. Идеята, че всичко ще се замести от внос е наивна. Нарича се енергийна сигурност и управлението на нейните рискове са солта на умението на управлението на прехода.
В пиковите моменти, ВЕИ мощностите, които се предвижда да заместят въглищата, очевидно трябва да достигнат, барабар с мощностите за съхранение на енергията им и да се толкова значителни, че не само да покрият 5-6 часа, а дни, тъй като има и силно облачни, мразовити дни, при които производството на соларни панели е силно компрометирано.
А сега се представете как това се случва в хоризонт и с темпото, достатъчно за да удостовери плановете за оттегляне /по "пазарни" причини/ на въглищната енергетика. След повече от 15 години насърчаване на ВЕИ инвестиции и милиарди вкарани в тях у нас, към 20,30 часа те дават около 1 процент от производството на еленергия.
А сега екстраполирайте тези тенденции в бъдеще и помислете дали е реалистично ВЕИ и мощности за съхранение да заместят въглищните централи - вие кажете - 2030, 2035 или 2040.
Добре е да се мечтае, но най-добре е по екраните да не се появяват десктоп експерти а да питате хората, които управляват енергийната ни система от диспечерската зала на ЕСО.
За да се случи този преход трябва да бъде направен умно. С директиви не става.
Особено като ми кажат - трябва да инвестираме яко във ВЕИ и в мощности за съхранение. Кой ще го направи - държавата ли, министрите ли, депутатите ли? Или инвеститорите - и как точно ще инвестират без да са сигурни че ще спечелят. Това пазарно няма как да стане, и не всичко е субсидии, трябва да рискуват и собствени средства, а соларните инвестиции ще произвеждат отрицателна доходност. Няма да признаят, че са сгрешили и ще потърсят договори за разлика - аналог за механизма за капацитетите. Тези договори ще изискват много пари, които ще плати консуматора - или през цените или през данъците.
ЕК дават директиви, няма да поемат сметката. Няма и откъде, освен от нашите вноски или заеми, които вземат от наше име, и които съвкупно изплащаме.

Коментарът е публикуван във Фейсбук