Защо са стряскащи данните за външната търговия на България през изтичащата година?

На 17 октомври т. г. Мила Кисьова публикува във в-к „Сега“ статистически данни за външнотърговските отношения на нашата страна от началото на тази година до м. август: общият българския износ се е свил със 7,6%, а вносът – с 8,8%, като външнотърговският дефицит е съставил малко над 7 млрд. лв.. Още по-тревожен от посочените цифри е фактът, че българският износ се свива към всички наши основни търговски партньори: от Европейския съюз това са Германия – спад с 8,8% в сравнение със същия период миналата година; Румъния – спадът е 11%; Гърция – 20%; Италия и Франция – 7-8% всяка; Испания – 12%, Нидерландия – 23%. Едновременно с това спад има и на българския износ за трети страни (извън ЕС): Турция – 17%; Сърбия – 18%; Обединеното кралство – 16%, САЩ – 4%. Като изключения се посочват износът за Китай – ръст с 45% и за СР Македония – ръст – 5,6%.

В статията се правят две основни заключения:

първото, че тази негативна тенденция отразява стагнацията във водещи световни и европейски икономики и „означава проблеми пред растежа на българската икономика за тази и следващата година“; и

второто заключение, съдържащо се в думите на министъра на икономиката, Богдан Богданов, пред БНР, че българските компании в краткосрочен план могат да очакват стагнация на основните европейски пазари и затова трябва да търсят алтернативни пазари.

Моето мнение е, че така изнесените данни за външнотърговския обмен на България, макар и за неголям период, са най-малкото стряскащи! Най-сърдечни поздравления за автора, която бие тревога по този въпрос (големият спад на българския внос също има стагниращ икономиката ефект, но този въпрос няма такива драматични следствия, поради което не се третира в настоящия текст).

Предвид наистина мрачната картина считам за странно отсъствието на експертни коментари по темата през последните дни. Може би това мълчание има нещо общо с предстоящите местни избори. Ще видим. Във всеки случай аз съм сериозно притеснен и бих искал да предам тревогата си на колкото може повече читатели като потърся отговор на следните два въпроса:

Какво по-подробно означава спадът (всъщност – сривът) на българския износ през текущата година? и

Как държавата може спешно да помогне на компаниите в търсенето на алтернативни пазари, кога и в какви форми би следвало да се прави това по принцип?

Известна е ролята на външната търговия, особено на износа, през десетилетията, за икономическия растеж на страните. Сривът на българския износ през 2023г. сам по себе си представлява силно негативен фактор за икономическия растеж на България, особено предвид факта, че се отнася до всички нейни основни търговски партньори. Но това далеч не е всичко. Този внушителен срив става във време, когато трудно могат да се използват други фактори на растежа като например стимулирането на вътрешното потребление – при висока инфлация неговото въздействие е силно ограничено. От друга страна, ЕС плановете за възстановяване и устойчивост не са създадени толкова за непосредствен ефект върху националните икономики, колкото би трябвало да преследват стратегически цели, а при създадените обстоятелства възможността от рецесия вероятно ще стане реална още в първите месеци на 2024г.; заемите, до които България би могла да прибегне предвид сравнително неголемия си външен дълг, биха могли да осигурят допълнително финансиране на проекти, но този подход винаги е бил палиативна и временна мярка, която в крайна сметка не решава проблеми от такъв характер.

Външното финансиране може да бъде от голяма помощ за икономическото развитие, но то не решава въпроса за пазарите на износа в непосредствен план. Наличието на допълнителни финансови ресурси при проблеми с инвестиционното им приложение в националната икономика често завършва по един особено неблагоприятен за развитието на страната начин – голяма част от тях се изнасят в институционално и финансово стабилни държави, дефинансирайки своята собствена страна. В крайна сметка ако българският износ не започне да се възстановява на традиционните и да прониква на алтернативни пазари, се боя, че нашата страна трудно би избегнала рецесията през следващата година.

Икономическата рецесия, разбира се, не е края на света, особено за страни със стабилни демократични институции и добри финансово-икономически и социални традиции. За съжаление, България не е сред тези страни. При нас една по-дълбока рецесия може да има екзистенциални последици за бедната част от българското население, която е мнозинство. Заплахата за политическата и социалната стабилност в нашата страна тогава би станала реална, непосредствена и голяма.

Вторият въпрос е търсенето на алтернативни пазари. Министър Богданов очевидно е прав като привлича вниманието на българските компании към тази тема.

Принципно въпросът стои така – алтернативни пазари се търсят с повече успех в икономически нормално, не-предрецесионно време. В този случай става дума не толкова за алтернативни, колкото за нови пазари. Диверсифицирането на износа по направления би следвало да е дългосрочна, стратегическа външнотърговска цел, а не пожарогасител при проблеми на традиционните пазари. Помня колко концепции бяха написани през 90-те години, а и по-късно, от съответната дирекция в МВнР в сътрудничество с колегите от Министерство на търговията и предприемачески организации за активизиране на отношенията със страните от Латинска Америка, като активизирането на търговско-икономическото сътрудничество с тях заемаше централно място. Тогава от ръководните нива не беше обърнато нужното внимание на тези усилия, които не бяха възприети като важна цел и съответно дадоха слаби резултати. Добре би било да се възобновят тези усилия с работни групи (или някакви други формати) с планове за систематична работа в средно- и дългосрочен план.

Във връзка с горното бих искал да посоча, че от доста години развиващите се страни допринасят в по-голяма степен за растежа на световната икономика (общият прогнозен ръст на техния БВП през 2023г. е 4%; за 2024г. е 4,1%), отколкото развитите страни (общ прогнозен ръст на БВП през 2023г. е 1,5%; за 2024г. е 1,4%). Това не е никаква новина, поради което и борбата за пазарите на развиващите се страни е така ясно изразена, както е ясен и изводът, че там трябва да търсим алтернативните пазари.

Позволявам си няколко примера в подкрепа на горния извод: в лятното издание за 2023г. на доклада на МВФ за развитието на световната икономика (World Economic Outlook Report), от който са посочените по-горе данни, се изнасят и прогнозните данни за икономическия растеж на всички страни за 2023 година, от които аз избрах две представителни групи:

-първата - едни от най-развитите страни-членки на ЕС, традиционни наши търговски партньори: Германия (- 0,5%); Франция (1,0%); Италия (0,7%); Швеция (- 0,7); Австрия (0,1%); Унгария (- 0,3%); Дания (1,7%); Финландия (- 0,1%) и т. н. (България има прогнозен растеж от 1,7%).

-втората група – страни със значими възникващи пазари: Китай (5%), Индия (6,3%), Индонезия (5%); Филипините (5,3%); Виетнам (4,7%); Турция (4%); Мексико (3,2%); Казахстан (4,6%); Иран (3%) и т. н.

Сравнението по темпове на икономическия растеж между двете групи не се нуждае от коментар, посочвайки ясно къде се намират алтернативните пазари за нашия износ.

При вече възникнали проблеми с емкостта на традиционните външни пазари за износа на страни с търговско-икономически характеристики, подобни на българските, случаят е по-специфичен: компании от много страни се втурват да търсят алтернативни пазари, но шансът за успех е все по-малък вследствие на засилената конкуренция. Независимо от това българските компании би следвало да се заемат бързо с въпроса, като своевременно получат възможната държавна подкрепа и съдействие. Отново бих предложил създаване без забавяне на ad hoc работни групи от заинтересованите ведомства и бизнес организации, които с прякото съдействие на нашите посолства и търговски представителства да проучат в спешен порядък непосредствените възможности за увеличаване на обема и диверсифициране на нашия износ в съответните страни. Разбира се, много е вероятно компетентните държавни институции вече активно да действат по тази линия и аз искрено се надявам това да е така.

Връщам се отново към данните, определящи, според мен, като много опасен срива на българския износ през текущата година. В моята над 40 години дипломатическа практика съм следил основните макроикономически показатели на много развиващи се страни и мога да уверя читателите, че подобни данни за износа на една страна към нейните основни търговски партньори винаги са се възприемали като извънредна макроикономическа ситуация и непосредствена опасност от рецесия. Всичко изложено в текста до момента обрисува, както вече беше казано, една мрачна картина, която, освен това, не включва сегашните и особено – бъдещите негативни следствия за световната икономика от започналата на 7 октомври т. г. война в Близкия изток. Не искам да драматизирам, но същевременно бих искал да изразя голяма тревога по изложения проблем на българската икономика, без решаването на който рецесията става неизбежна, а нейната дълбочина – непредсказуема.

София, 23 октомври 2023г.

Атанас Будев