Милен Керемедчиев пред ФАКТИ: Все кърпим дупки, за да хвърлим прах в очите на нашите шенгенски партньори, че сме готови

Австрия остава твърдо решена да блокира приемането на България и Румъния в Шенген. Това стана ясно след срещата между българския министър-председател Николай Денков и австрийския канцлер Карл Нехамер. Поредно – не. Какви са поуките… Пред ФАКТИ говори международният анализатор и бивш зам.-външен министър Милен Керемедчиев.

- Г-н Керемедчиев, България..., Шенген..., а Австрия пак ни каза директно – не. Защо?
- Защото нищо ново не се е случило в позицията на Австрия срещу България за Шенген. Нищо ново няма и в позицията на Нидерландия. Това, което чухме от тях, ние го чувам не само от няколко месеца, а от дълги години. Поне 17 години. Това са двете страни, които са основни критици на България и Румъния за присъединяването им към Шенген. Нидерландия ясно ни каза, че имаме сериозен миграционен натиск върху нашата граница и това е видимо, след като много бежанци се залавят във вътрешността на страната. Ясно се вижда, че има какво да се работи в тази посока. От друга страна Нидерландия ни припомня, че нямаме много резултати в борбата с престъпността и върховенството на закона. И това е така, защото ние хващаме предимно много шофьори трафиканти, а не се разплита основата на тази престъпност, не се стига до организацията на тази престъпност. А тя, както се вижда, става все по-силна, по-добре организирана, по-ефективна. Друга причина е големият миграционен натиск върху страните членки от Европейския съюз. Имаме 38% ръст на мигрантите, които са поискали статут в страна от Европейския съюз. За Германия говорим за 80% ръст. До края на годината се очаква 1 милион бежанци да поискат статут на пребиваващ в страните от ЕС. Това са цифри, които ние не сме виждали от 2015-2016 година. Това е причината много държави в ЕС - най-вече Германия, да затвори своята граница с Австрия, защото там бе един от основните потоци.

- Виждаме затваряне на граници, а в същото време си говорим за влизане в Шенген…
- Страни в ЕС, които са членки на Шенген, харчат около 50 милиона евро на година за граничен контрол помежду си, при положение че той не би трябвало да съществува. Това е следствие на сериозния миграционен натиск. Границата между Италия и Австрия е под контрол, Германия въведе такъв с Австрия, Унгария има контрол по границата със Словакия. През последната година ние имаме много повече изградени граници в самото шенгенско пространство, отколкото паднали такива. Има сериозен проблем в работата на шенгенската система. Това го видяхме в Белгия, където мигрант, на който е отказан в статут на пребиваващ в Белгия, извърши нападение и уби дамата шведски граждани. Така че проблемът е по-скоро комплексен, защото системата на Шенген в момента не работи добре. Затова има и такъв скептицизъм в голяма част от страните за нейното разширяване.

- Премиерът Денков изразяваше някакъв оптимизъм преди визитата в Австрия, но австрийският канцлер директно му каза „не“… Очаквахме ли нещо различно?
- Аз не съм очаквал. За да се случи нещо различно, ние трябва да представим различен подход, различна стратегия за това как искаме да подобрим граничния контрол в Шенген.

- Опция ли е да влезем поетапно – първо морски гари и летища, а после сухопътна граница…
- Вече се видя, че мнението на Австрия и Нидерландия няма да се промени. Тоест, колкото и премиерът Денков да искаше да излъчва оптимизъм, че до декември ще успее да промени тяхното решение, това няма да се случи. Просто България трябва рязко да промени своята стратегия. Да се въведе двустепенно влизане в шенгенското пространство е опция. Ние нямаме критики от шенгенските партньори относно нивото на защита на нашите въздушни и морски граници, основната критика е върху сухоземната. Така че е добре да се направи една крачка в тази посока, за да имаме поне частична победа, да имаме някаква перспектива.

- Темите за Шенген и еврозона са основни за кабинета, но кой е виновен да не се случва…
- Надали можем да хвърлим вината върху сегашния кабинет, защото имаме редица пропуски и не се учим от грешките си през последните 17 години.

- Толкова ли не се поучихме от грешките за 17 години…
- Явно – не. (Усмихва се ) Едно - не сме се поучили от грешките си, второ – не сме възприели добрите практики, на които сме станали свидетели през тези години. Ще се върна много години назад. Има стратегия, която беше одобрена от ЕК за влизането ни в Шенген, още когато България подписа своя договор за влизане в Европейския съюз. Още тогава имаше представен план как страната ни да влезе и в Шенген. Това бе план от 2007 година, но той просто мухлясва някъде в някое чекмедже. Ние все кърпим разни дупки, за да хвърлим прах в очите на нашите шенгенски партньори, че сме готови, защото сме направили еди какво си. А всъщност така няма как да се получат нещата, защото е необходима много по-сериозна работа. Необходимо е у нас да има много повече гранични офицери от страните членки на Шенген, да ги призовем у нас, за да участват в граничния контрол. Сами да видят какво се прави и да докладват на своите политически ръководители по какъв начин България подобрява граничния контрол. Трябва ни и активно лобиране на дипломатическо ниво. Видяхме как това го направи Хърватия. Постъпателно, целенасочено, без силен шум и успя да защити позицията си пред своите шенгенски партньори, че вече отговаря на критериите. И бяха допуснати.

- Свидетели сме на голяма криза в Близкия изток. Влизаме в студената част на годината. Какво можем да очакваме като бежански натиск…
- Като цяло през зимата намалява мигрантският поток в зависимост метрологичните условия. За да говорим за бежански натиск от ивицата Газа, трябва да отбележим два фактора – как ще се развие конфликтът между Израел и „Хамас“, каква ще е реакцията на Египет. На границата си Египет държи близо 1 милион палестински бежанци. Ако Египет отвори границите си, мигрантският натиск върху Европейския съюз ще е огромен. Видяхме го това при войната в Афганистан, при войната в Сирия. Ако Египет отвори границата си, един милион бежанци ще тръгнат към Европа. В тези мигрантски потоци със сигурно ще има и прикрити ислямски бойци, които ще искат да се присъединят към различни клетки в Европа, а това ще води до подготовката на все повече нападения. Проблемът става голям и общ за целия ЕС.