Маркиза дьо Сад: Помощ, тялото ми е глухо!

Скъпо дневниче. Днес прочетох в подробния ми астро-кармичен хороскоп, че щастливото ми число е сто и седем. И че ако се придържам към него ще имам успех в любовта. Не ми е ясно как планетите определят точните щастливи килограми на човек, но аз не съм астролог и няма как да разбирам от тези работи. Когато се погледна в огледалото виждам едно младо, приветливо, бодипозитивно момиче, което е в баланс с планетата и в пълна хармония със себе си. Преди да бъда боди позитивна си мислех, че съм дебела, но откакто открих тази вълшебна формулировка се преродих.

За да поддържам позитивността си следвам в социалните мрежи десетина едри момичета, които отказват да приемат, че са дебели и пускат по няколко поста на ден колко са щастливи със себе си.

Нямам диагностицирани хормонални заболявания, но съм сигурна, че съм дебела заради такива. Тоест – позитивна. Искам да кажа боди позитивна.

За да поддържам осведомеността си чета по няколко книги на месец, посветени на пухкавата ми страна.

Следвам и няколко кето формули, но заради напрегнатото ми ежедневие понякога се отнасям и ям дюнери. После съжалявам, но не се самообвинявам, защото учителят ми по контрол на чакрите ми е забранил.

Резултатът от последните няколко диети, които не съм спазвала е никакъв.

В редките случаи когато ям – ям. В останалите случаи – похапвам.

Имам спортен екип, който нося вместо пижама. Добре ми стои. Мекичък, топличък, леко ме пристяга, идеален.

Маратонките, които си купих за бягане са много удобни и не ги свалям. Сигурна съм, че ще бъдат много удобни когато тичам. Някой ден трябва да проверя.

Една учителка по аюрведа ме научи, че трябва да обичам тялото си и тогава то ще изпълнява молбите ми. Всяка вечер преди лягане говоря на тялото си колко го обичам. После заспивам. На другия ден не откривам да е изпълнило желанията ми, но като че ли се чувствам по-добре.

Решила съм да опитам с йога. Не е уморително, но звучи мъдро.

Обичам да ям салати. Дояждам си с безмесни кренвирши.

Миналата седмица се записах на лекции по правилно менажиране на личното тегло. Не ми е ясно какво точно искат да ми кажат, но за петстотин лева би трябвало лекциите да са полезни.

Пия по три литра вода на ден. Хидратирам се на максимум. Може би от там идват килограмите? В момента пия едно прахче, което премахва излишната вода. За сега освен, че ме гони на тоалетна не виждам друг резултат, но в упътването пише, че човек трябва да е постоянен.

Щастлива съм с хората около мен. Моите най-добри приятелки са по-дебели… искам да кажа по-позитивни от мен. Имах една, която отслабна и се скарахме.

От лични наблюдения знам, че човек когато отслабне става много дребнав.

Търся си приятел, който да го привличат закръглените форми. Чувам, че екзотичните мъже си падали по този формат, така че чувствам как скоро слънцето ще изгрее и над моята градина.

Преместих се да живея в квартал с мигранти. Добри момчета. Движат се на компании. Когато минавам покрай тях ми подвикват нещо на техния си език и дотам.

Така, де. Все още нямам приятел. Може би трябва да се запиша на езикови курсове по арабски? Все пак - всеки език е богатство.

Мисля да си взема котка. Чувала съм, че домашния любимец може да те подкрепя в начинанията. Не че съм предприела начинания, но скоро смятам да поработя по въпроса.

Мило дневниче, сутрин, обед и вечер съм подтисната. Единственото нещо, което ме вади от това състояние е храната.

Най-много ми харесва Рене Зеуегър, когато играе Бриджит Джоунс.

Мразя Анджелина Джоли във всичките ѝ роли. Чувала съм, че била лош човек. Забелязала съм, че често слабите хора са лоши. Това май вече го казах?

Не съм завистлива.

Това, което правя не е от завист, а от скука.

Понякога ходя на планина, но избягвам преходите, защото не понасям ходенето.

Никога не ям сладолед преди обяд, с което се гордея.

Баклавата задължително е без орехи, а зеления чай към нея е без захар. Само с мед.

Въпреки всичко това не успявам да намеря себе си. Вчера зърнах рекламата за още един семинар, който може да ми е от полза. Купих си билет и чакам датата с нетърпение.

До тогава не ми остана нищо друго освен да ям, да плача и да си повтарям, че съм боди позитивна. Вечер продължавам да говоря на тялото си мили думи и го моля да направи нещо за мен.

Мисля, че не ме чува.

Може ли тялото ми да е глухо?