Високите данъци провалят нации

Това, което днес става във Франция, може да се сравни със събитията от 1685 г. Това припомня в свой анализаторски материал американското списание Newsweek. През далечна 1685 година Луи XIV - кралят Слънце, известен с построяването на Двореца Версай, отменил Нантския едикт, който предоставял защита на френските протестанти – хугенотите. Опитвайки се да обедини нацията под лоното на едно вероизповедание, кралят затваря църкви и преследва хугенотите. В резултат близо 700 000 души бягат от Франция и търсят убежище във Англия, Швеция, Швейцария, Южна Африка и други държави.

Хугенотите, които наброяват близо 1 милион души преди 1685 г., са „пчелите-работнички” на Франция. Те напускат кралството без пари, но с многобройните си и разнообразни умения, които притежават. Тяхното прогонване е процес на огромно изтичане на мозъци.

Подобна картина се наблюдава и днес.

От идването на власт на френския президент Франсоа Оланд през 2012 г. данъкът върху доходите, социалните вноски и осигуровките се увеличиха драстично. Най-високата данъчна ставка е 75%, а голяма част от населението плаща 70% данък. В резултат се наблюдава неистов отлив в чужбина на много хора, които създават икономическия растеж – бизнес лидери, изобретатели, новатори и висши мениджъри. Те вкупом напускат Франция, за да развиват своите умения някъде другаде.

А това е трагедия за страна с вековна история. Казва се, че проблемът на френския език е, че няма собствена дума за предприемач, а използва заемка. Къде е Ричард Брансън на Франция? Къде е Бил Гейтс?

„Виждате ли човека в ъгъла? Ще го убия! Той съсипа живота ми!”. Това гневно избухване е на мой приятел – адвокат, който напуска Франция и се мести във Великобритания, за да избегне плащането на 70% данъци. Казва, че е трябвало да работи като куче и то за нищо – само, за да дава пари на държавата-прахосница. Действието се развива в луксозен японски ресторант в Шести район на Париж, а мъжът, който сочи с пръст е Пиер Московичи, министър на финансите на Франция. Московичи е много доволен от себе си, но дали разбира, че „Рим гори”?

Разбира се, Франция все още има с какво да се гордее в икономическо отношение – отлична инфраструктура, като високоскоростния влак – TGV, производството на Airbus, конгломерата за луксозни стоки LMVH, превърнал се символ на френска изтънченост. Франция е държавата с най-добро селско стопанство в Европа. Също така е сред първите туристически индустрии в световен мащаб.

През последните две години в икономиката на страната обаче се наблюдава постоянен спад. Тежката ръка на социализма хвърля сянка върху бизнеса. Все по-трудно е да се започне малък бизнес като основният проблем е набирането на квалифицирани кадри и свежа работна ръка. Подобно на хугенотите, младите специалисти не виждат своето бъдеще в родината и се ориентират към Лондон.

Малко статистика

Официално безработните наброяват 3 милиона души, а по неофициални данни те са по-скоро 5 милиона. Ежедневните разходи са се увеличили неимоверно и това се доказва от факта, че Париж бие Лондон в класацията за най-скъпите градове в света. Половин литър прясно мляко във френската столица струва 4 USD, колкото е цената за един галон (3.7 литра) в супермаркет в САЩ.

Част от проблемът е задушаващата прегръдка на държавата

Преди десет години аз напуснах дома си в Лондон за нов живот в Париж. Омъжена за французин и очаквайки нашето дете. Успешно бях изтъргувала моя апартамент в Нонинг Хил за подобен в Люксембурската градина.

Тогава цените на имотите бяха такива, че студентска гарсониера в Лондон струваше колкото 2-стаен апартамент в центъра на Париж. След това цените започнаха да се повишават, а с тях и данъците.

Разбира се, някои нямат нищо против да плащат високи данъци, като в замяна на това получават отлично здравеопазване и образование, като например училището L’Ecole Alsacienne, което между впрочем е основано в края на XIX в. от малкото останали хугеноти.

„Като жена, която е за първи път майка, бях изненадана от привилегиите на държавата: безплатни пелени, безплатни ясли във всеки квартал, бавачките са освободени от данъци. Държавни чиновници идват в дома ми, за да ми помогнат да подредим детската стая. Училищният обяд на сина ми се състои от първо, второ и трето плюс чиния със сирена. Много от привилегиите обаче са само пилеене на държавни пари. Като например това, че френската държава все още плаща на майките с първо дете за посещение на физиотерапия два пъти седмично, за да влязат бързо във форма след раждането.

Когато се огледах около себе си, видях хора, които говореха разгорещено за предимствата на системата. Имах приятели, които само, защото са членове на даден синдикат си позволяваха цяло лято почивка и успяваха да спестят 55% от обезщетенията, които получаваха за безработни. Друг мой познат, 30-годишен оператор, работеше пет месеца, а през останалите седем, благодарение на държавните субсидии, се наслаждаваше на комфортната си къща в Южна Франция”, споделя млада майка.

Пенсионерите също са напълно осигурени и могат да се радват на старините си. Това е възможно благодарение на 36-те социални режима, които предоставя системата. Така например, жена, която е работила в болница или мъж машинист могат да се пенсионират по-рано в сравнение с тези, които са работили в частния сектор, тъй като първите са работили при „тежки условия на труд”, макар че системата не позволява те да бъдат уволнявани.

Всичкото това раздаване на пари наляво и надясно води до банкрут на държавата. При тази ситуация Франция отказва да погледне навън към глобалното село. Кой го е грижа за БРИК, за нововъзникващите пазари като Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, след като си имаме Париж? Това е философия, която ще убие Франция, споделя в свои материал Newsweek.

Ето само един пример: с всяка изминала година Франция се представя все по-слабо на Световния икономическия форум в Давос. Миналата година страната беше представена от министъра на технологиите Фльор Пелерин. Причината беше, че тя е единствения представител на френското правителство, който говори перфектно английски. „Французите не обичат да говорят английски”, призна един от нейните помощници.

Така данъчната политика накара едни от най-блестящите умове на Франция да избягат в Лондон, Брюксел, Ню Йорк. Разхождайки се по улиците на Южен Кенсингтън няма как да не чуете френска реч. Намиращият се в района френски лицей е препълнен, а списъкът с чакащи деца за място в него на имигрирали семейства от Франция е много дълъг.

Високопоставен служител на ООН, който днес работи в Африка споделя: „Най-добрите мислители на Франция напуснаха страната. Сега там останаха само посредствените”.

Ето какво споделя главен юрисконсулт на голяма френска фирма: „Франция умира бавно. Социализмът я убива. Тя е като едно богато семейство, което не може да се откаже от прислугата”.

Френски издател казва: „През последните години глобалното село се превърна в реалност. Световната икономика е придобила такава сила, че икономиката на една отделна страна не може играе ролята, която е играла преди 10 години. Но французите не го прозряха”.

А за да го осъзнаят Франция трябва да се отърве от старата гвардия и да преосмисли политиката си.

Франсоа Оланд посети за първи път Китай едва след като стана държавен глава през 2012 г., на 58-годишна възраст. Завършилите като Оланд, бившият премиер Жак Ширак, както и между впрочем почти всички бивши премиери на страната от 1958 насам, все още са със съзнанието, че Франция е суперсила. Истината обаче е, че днес Франция е по-близо до Испания и Италия, отколкото до Великобритания и Германия.

Все още се намират и предприемачи визионери, като например изпълнителният директор на петролната и газова компания Total – Кристоф де Марги, който говори британски английски и прекарва по-голямата част от времето си в преговори и сделки извън Франция, но живее в страната. Такива като него останаха малко. „Обичам родината си и не искам да я напусна. Искам синът ми да завърши фреската образователна система, а не да избяга, за да работи на Wall Street или в Лондонското Сити, а за да остане и да построи една по-добра Франция”.

За да се случи това обаче, политици като Оланд трябва да оставят хората да си поемат въздух. Творчество може да се прояви и просперитет може да се постигне само тогава, когато на гражданите се даде възможност да строят, да създават, да преуспяват.