ДПС и съвременната външна политика на Анкара

Мехмед ЮМЕР

В края на януари по покана на външния министър на България Мария Габриел у нас на официално посещение дойде турският ѝ колега Хакан Фидан, който проведе редица срещи с високопоставени лица в държавното управление. От цялата му визита се запомниха две знакови послания – първото от тях беше знак към вътрешната политика, а второто, изказването на министър Фидан, че Анкара ще прилага договора от Монтрьо за проливите – към партньорите на Турция в НАТО. Във вътрешен план една от най-коментираните теми беше срещата му с подалия оставка лидер на Движението за права и свободи Мустафа Карадайъ. Турският първи дипломат най-напред се срещна с Карадайъ, а след това и с претендентите за поста му Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. Фактът, че Хакан Фидан се срещна първо с Мустафа Карадайъ, разбира се, е знак. Фидан може да е искал да чуе лично от Карадайъ мотивите за оставката му като лидер на партията, както и за протичащите напоследък процеси в ДПС. От друга страна, турските медии писаха, че една от ползите на визитата е била „Турция да даде морална подкрепа на сънародниците си в България във връзка с предстоящия избор на съпредседатели на ДПС“.

За процесите около ДПС напоследък се изписа и се изговори много и на това няма да се спираме. Достатъчно е да подчертаем само, че в едно от писмените си изявления, обяснявайки необходимостта от съпредседатели на партията, почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган изтъкна, че единият от предлаганите имена за съпредседател Джевдет Чакъров „ще носи отговорност за добросъседските ни отношения с Република Турция…“

Но тази среща отново постави на дневен ред въпроса за мястото на ДПС в съвременната външна политика на Анкара. Всъщност отговор на този въпрос има и той се крие в доклада, изготвен в обем от близо 100 страници от турската Фондация за политически, икономически и социологически изследвания (SETA) под заглавие „Културни, икономически и политически проблеми на турците в България и техните искания. Предложения за намиране на решения“. Публикуван е през 2020 година. SETA се самоопределя като независима организация, но в публикация на „Дойче веле“ (Opinion: What’s next for journalism in the Erdogan era?; 07.11.2019) се твърди, че фондацията се управлява от верни на Ердоган привърженици. Едва ли е случайно, че през същата година турският президент Реджеп Тайип Ердоган се обърна с поздрав към Десетата Национална конференция на ДПС, което беше изтълкувано като стопяване на ледовете между Анкара и Движението.

Докладът е важен документ, с който Анкара показва ангажираността си към проблемите на турската малцинствена група и мюсюлманската общност в България в областта на езика, политиката, икономиката и религията. Специално внимание се отделя на ролята на Движението за права и свободи в българската политика като партия, за която основно гласува голяма част от турската малцинствена група в България. А в увода на доклада главният координатор на SETA проф. д-р Бурханетин Дуран пише:

“…И България като балканска държава притежава значителна част от сънародници, които се самоопределят като турци, било по религиозен, било по езиков признак. В резултат на настоящите роднински връзки и фактът, че през последните години тези връзки позволяват осъществяването на по-тесни връзки благодарение на общото културно наследство, което идва от вековете, нито Турция може да остане безразлична към сънародниците си в България, нито сънародниците – към Турция. От тази гледна точка, очакванията от Турция на сънародниците в България, исканията им в сферата на културата и икономиката, политическите им проблеми в България, чиито граждани са те, са сред преимуществените въпроси за политиците и изследователите в Турция.“

При посещението си у нас външният министър Хакан Фидан подчерта, че “мюсюлманското население в България е друго важно измерение на нашите отношения, както и, че отдава голямо значение и на реставрацията и съживяването на “нашето културно наследство в България.”

След нестаналия политически достлук край Босфора си взеха поука

Някога от Босфора беше задухал вятърът на политическия достлук. В същото време изказванията на официални турски представители в подкрепа на конкретна политическа партия у нас покачиха градуса на напрежението преди изборите през 2017 г. Седмици преди вота министърът на труда и социалните грижи на Турция Мехмед Мюеззиноглу заяви: „На парламентарните избори в България на 26 март, трябва да проявим висока чувствителност към бъдещето и съдбата на нашите сънародници там с високо участие на изборите. В този смисъл, за да може динамиката там да върви успоредно и силно с динамиката в Република Турция беше създадено „Обединение ДОСТ“. Трябва да се подкрепи политическата динамика на „Обединение ДОСТ.“ Думите на турския министър на труда и социалните грижи Мехмед Мюеззиноглу са изречени на среща с изселнически организации по време на Румелийско-балканския конгрес на 3 март 2017 г. в Истанбул.

В крайна сметка българският съд регистрира партия ДОСТ с председател Лютви Местан и тя участва на изборите за 44-то Народно събрание, сключвайки съюз с лидера на Народна партия „Свобода и достойнство” (НПСД) Орхан Исмаилов под названието „Обединение ДОСТ”. Новото Обединение се целеше главно в традиционния електорат на ДПС, но не можа да прескочи четирипроцентовата бариера, защото в очите на хората в семесените региони новите стари лидери нямаха нов имидж.

Политическият проект ДОСТ не успя и се разпадна. Тогава край Босфора разбраха, че ДПС е незаобиколим фактор, а в Движението пък си дадоха сметка, че изселническите организации все повече остават под влиянието на едноличния властелин в Анкара и без негова помощ гласовете на изселниците трудно ще бъдат спечелени. После Ердоган смекчи тона и изпрати онова прословуто послание на Десетата национална конференция на ДПС през 2020 г. Година по-късно на президентските избори в България ДПС издигнаха Мустафа Карадайъ за кандидат-президент, а Ердоган организира успеха му в Турция. Така Движението си докара почти сто хиляди гласа от югоизточната ни съседка.

„Да се развиват общи проекти с имената в ДПС, които не хранят отрицателни чувства към Турция“

Централно място в доклада, който се състои от три основни раздела: „Културни политики и практики“, „Икономическото положение на турците в България“, „Проблеми при политическата мобилизация на турците в България и предложения за техните решения“ заема темата за ДПС и участието му в българския политически живот. Изтъква се, че ДПС има ключова роля в българската политика и с негова помощ се свалят правителства, както и се съставят такива. Като се подчертава, че Движението има сила да оказва влияние в централната власт, се отбелязва, че партията успява да държи в ръцете си политическата мобилизация на почти всички български граждани от турски произход.

„С оглед на влиянието му върху турското население, отвреме навреме Движението привлича светкавиците върху себе си в България, но всъщност то не създава проблеми в българската политика и държи интегрирана турската общност вътре в системата. Дори, за разлика от много етнически партии в други държави (в доклада съществува пояснение относно това етническа партия ли е ДПС или не, но в настоящата статия това не е включено – Б.а.), ДПС е ангажирано с ролята да привлече малцинствената група в центъра.“, пише още в текста.

Като се изтъква, че Турция – било в България, било в съседните държави – е оказвала подкрепа на живеещите там сънародници да се интегрират в страните, чиито граждани са, както и живо да съхраняват културното си наследство, се посочва, че България и Турция ще развият още повече отношенията си в светлината на конкретизираните по-долу искания и очаквания и че ще продължат да играят конструктивна роля при решаването на проблемите на сънародниците.

А ето как звучат част от исканията и очакванията в областта на политиката: разработване на съвместни проекти с имената в ДПС, които не хранят отрицателни чувства към Турция, като се вземат необходимите разрешения; информиране и насърчаване да отидат до урните на гражданите, които живеят в Турция, но имат право да гласуват в България, с цел увеличаване на тяхното политическо съзнание; обединяване отново под покрива на ДПС на партии като НПСД и ДОСТ, известни сред общественото мнение като приятелки на Турция, с идеята гласовете на турците в България да се превърнат в депутатски места в правилно съотношение и да се постигне справедливост в представителството им; продължаване на досега провежданата линия на мирно, далече от крайности и сепаратизъм, позитивно участие в политиката, но това да става по-активно.

В обобщение се казва, че макар и основната цел на доклада е да анализира и документира политиката на Турция към сънародниците специално в България, то сред останалите цели са да се откроят проблемите, с които се сблъскват българските турци и техните очаквания от Анкара.

Източник: www.obzornews.bg