Александър Егорович Конкевич – Бележитият баща на военния флот и на морското образование в България

Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев

Интернационален екип от изследователи на 7 март 2024 година за пръв път представи на международна научно-практическа конференция уникален доклад за Създателя на българския Военноморски флот и на морското образование у нас: Александър Егорович Конкевич - бележитият баща на военния флот и на морското образование в България.

Авторски екип: Илия Петров Пеев - капитан I ранг от запаса, професор, доктор на психологическите науки, инженер, бивш преподавател по психология и педагогика във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Варна; Владимир Владимирович Матвеев - капитан I ранг от запаса, кандидат на техническите науки, инженер; Валентин Георгиевич Смирнов - капитан I ранг от запаса, доктор на историческите науки, директор на Руския държавен архив на ВМФ, Санкт-Петербург; Елена Владиславовна Асатурова - ръководител на Литературния клуб „Писатели за добро” при Международния съюз на писателите „Св. Св. Кирил и Методий”; Максим Юрьевич Семёнов - главен редактор на вестник „Валдай” в град Валдай, Новгородска област, родния край на Александър Егорович Конкевич.

Личността на Александър Егорович Конкевич, Мурмански, свети като ярка звезда и пътеводен маяк сред българската и световната морска история. Даровитият мореплавател с две околосветски плавания, публицист, организатор, изследовател, проектант, изобретател и общественик, блести с ярки личностни качества, които и днес впечатляват съвременните читатели и почитатели на морската история.

На 12 август (31 юли по стар стил) 1879 г., една година след освобождението на България от турско робство, в град Русе, за пръв път е вдигнат българският военноморски флаг и е положено началото на Военноморските сили на България. Първоначално флотът е носил името ”Флотилия и Морска част”. В състава на Флотилията са влизали 4 парахода, 7 парни катера, 1 шхуна, 1 баржа и 5 гребни лодки, подарени от Русия. Първият набор от 145 български военни моряци са били обучавани от 9 руски офицери и 58 унтерофицери и матроси. Първият командир на българския военен флот е капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич („Заведующ“Флотилията и Морската част).

Нашият пръв командващ капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич е командвал българския Военноморски флот (Завеждащ Флотилията и Морската част) четири години – от 1879 година до 1883 г.

В края на XIX век е създаден флот и на Черно море. На 12 ноември 1897 година военният флот е разделен на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част (Черноморски флот) с щаб във Варна. От момента на своето създаване българският военен флот участва в три регионални и две световни войни.

Александър Егорович Конкевич е основател и на морското образование в България. Капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич, „Заведующ“ Флотилията и Морската част (официалното название на ВМС на България през ХІХ в.) е инициатор на формирането на Морско училище. Основите на родното морско образование са положени в гр. Русе на основание Циркуляр №7/16 януари 1881 г. на Военното министерство на Княжество България. В циркуляра се обявява, че се формира Морско училище, считано от 9 януари 1881 г.

С гордост подчертавам, че в резултат на повече от 20-годишни търсения, на мене се падна честта и удоволствието, с помощта на полковник Димчо Димов, Заместник-началник на Държавния военен архив във Велико Търново, да открия и публикувам съдържанието на оригиналния документ Циркуляр по Военното министерство № 7 от 9 януари 1881 година за учредяването на Морско училище в гр. Русе., който с помощта Сияна Струнчева, художник-педагог, направихме под формата на Триптих, подарен на Академичния съвет на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”:

Талантливият писател Александър Конкевич е основоположник и на военната фантастика - поджанр на научната фантастика, което отлично се илюстрира с издадения през 2019 година негов тритомник с военна фантастика.

На 7 Март 2024 г., само 3 дни след всенародното честване на връх Шипка на 146-та годишнина от Освобождението на България от турско робство, в Москва, в Дома на Съюза на писателите на Русия, се състоя международна научно-практическа конференция на тема: „Русия и създаването на българската държавност след Освободителната руско-турска война 1877 – 1878 г.

Конференцията е организирана от Съюза на писателите на Русия, Обществената организация „Асоциация за развитие на българската култура”, Фонд „Устойчиво развитие на България”, Национално движение „Русофили” и др.

Темата на конференцията изразява желанието на организаторите и участниците да станат съпричастни с великата дата Трети март 1878 година и необходимостта активно да се борим за отстояване на историческата истина вярна трактовка на историческите факти и процеси.

В съвременни условия незаслужено се недооценява ролята на Русия за създаването на държавните органи на властта в България, нейната армия и флот след 5-вековното турско робство.

В препълнената конферентна зала участваха с доклади, приветствия, въпроси и изказвания десетки писатели, поети, учени от различни университети и институти, общественици, дипломати, историци, много млади хора и ветерани.

Искаме да популяризираме положителната практика по време на конференцията да се прочетат докладите на отсъстващи докладчици от Русия и други страни. Нашият доклад например беше прочетен от Сергей Михайлович Прохоров, бивш дипломат, съветник I клас, за което специално му благодарим! Сергей Прохоров владее български език, от 1995 до 1998 г. е бил консул-съветник в Генералното консулство на Русия в Пловдив, от 2004 до 2007 г. е бил съветник на Посолството на Русия в България.

Нашето участие в конференцията стана възможно благодарение на любезната и настойчива покана на Анатолий Викторович Щелкунов - дипломат от кариерата, бивш Генерален консул на Руската федерация във Варна, почетен гражданин на Варна, член на Съюза на писателите на Русия, доктор по философия, известен у нас като руснакът, който пише книги за България. Целият авторски колектив изказва своята сърдечна благодарност и признателност на Анатолий Викторович Щелкунов – един от главните организатори и модератор на мащабния научен форум.

Като резултат от конференцията се налага изводът, че днес наш общ дълг е да отстояваме историческата истина, активно да се борим против фалшификациите и опитите за пренаписване на историята, да разобличаваме стремежа да се демонизира Русия и да се отрича нейната освободителна роля за България след 5-вековното турско робство.

Именно Руско-Турската Освободителна война 1877-1878 г. създаде възможност за появяване на картата на Европа новата независима Българска държава. Трябва да подчертаем, че след победоносната война и мирния Сан-Стефански договор от Трети Март 1878 година, руската гражданска администрация в продължение на две години постави основите на държавното устройство и управление на освободената българска територия.

Конституцията, армията, флота, структурата на властта, банковата и пощенската система на новата държава, възкръснала за нов живот след 500-годишното турско робство – всичко това е резултат от творческите усилия на граждански и военни дейци. Чрез тяхното съдействие и помощ бяха създадени системата за образование, в т.ч. военно и морско образование, възстановени народните училища с преподаване на родния български език.

Беше учредена нова данъчна система, позволяваща в кратки срокове да се създаде резервен фонд за функциониране на българското правителство. С цел подготовка на свещенослужители бяха открити духовни училища и възстановени повече от 400 църкви, разрушени от турците. Огромна помощ оказваше Руската православна църква!

Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев