Украйна е уникален експеримент

Алла е украинка, родена в Харков. Като студентка в престижния местен Художествено-промишлен институт среща мъжа на живота си – българина Чавдар Георгиев, който следва инженерна икономика. Двамата се запознават в т.нар. Народна киностудия, където мнозина превръщат увлечението си по изкуството в професия. Там тя учи анимация, а той – актьорско майсторство и режисура. Алла си спомня уникалната творческа, интелектуална и приятелска атмосфера на онова място като едно от най-прекрасните преживявания в живота си.

Днес Алла и Чавдар Георгиеви са известен творчески тандем. Майстори на атрактивни социални и екзистенциални карикатури и носители на множество награди, двамата в съавторство имат своя всекидневна рубрика във вестник „Новинар“. Нежната половинка от дуета освен като сатирик е позната на публиката и като художник авангардист, а един от последните й проекти беше ироничното превръщане на образите на световни диктатори в романтични герои от ретро-картички. Така че политизираното виждане за света не й е чуждо.

Артистичното семейство от десетилетия живее в България. Тяхна дъщеря е певицата, актриса и танцьорка Анн Джи. Алла обаче почти всяка година пътува до родината си, защото има брат, племенници, близки и много приятели в Киев и Харков. В този труден за Украйна период всекидневно и ежечасно е с тях благодарение на социалните мрежи и скайпа.

„Забелязах, че в българските медии има засилен интерес към Украйна, самата аз много неща пуснах във Фейсбук – усещах го като някаква помощ“, признава Алла Георгиева пред Факти.бг и уточнява, че в момента е много важно какви медии ползваш, защото част от руските след конфликта са направили рязък завой по отношение на новините за Украйна и сега буквално заливат света с манипулирана, тенденциозна и невярна информация, която в голяма степен обезценява онова, което се случи на Майдана.

„В момента ние всички – българи, европейци, целият свят, който има някакво отношение към този регион, присъстваме на изключителен експеримент: събуждането на един народ, който се водеше маргинален по отношение на имперска Русия - нещо като малкия брат или малката сестра... Руснаците обичат да ни наричат Окрайна – тоест на края на Русия, влагайки в това един вид надменност, йерархична постановка...“, смята Алла.

Тази „Окрайна“ след перестройката попада в ситуация, в която бивши комунистически лидери много бързо се „пребоядисват“ в успешни капиталистически фигури. Новите бизнесмени светкавично се ориентират, че Украйна е хубава, богата страна и единственото, което трябва да се прави с нея, е да се дои, гневно обяснява тя.

„Вече 20 години присъстваме на това, че страната се управлява от клика криминално проявени лица, които заеха ръководните позиции във всички области. В Украйна знаят, че президентът Янукович е криминално проявен и съден два пъти, почти няма сериозно образование, купил си е титла. Страшното е, че този господин или другар монополизира и концентрира всичко в своето семейство, алчността му беше безгранична: той направи и своя син висш партиец и за 1-2 години го превърна в милиардер. Спечели изборите с фалшификации. Как е било възможно един бандит, криминално лице да ръководи 45-милионна държава?!“, задава художничката въпроса, който днес хиляди си задават.

Част от отговора вероятно се корени в особеностите на славянския нрав. „Украинският народ е тих, покорен – просто такъв му е манталитетът. Той никога не е бил особено героичен. Той е смирен. Или по-скоро точната дума е търпелив“, смята художничката. Може би затова там години наред съумяват да живеят с този „пахан“ (на руски жаргон терминът означава върховният бос на бандата в криминалната йерархия), докато страната се оказва напълно затисната и безпомощна.

И все пак идва предел, от който чашата прелива. Алла Георгиева припомня, че бившият държавен глава е излязъл от донецката мафия – в интернет има множество филми за това и тя самата също ги е пускала във Фейсбук, за да просвети и ориентира приятелите си. В условията на чудовищни кражби, корупция, политическа безотговорност, обедняване на населението и пълно отсъствие на всякакъв морал може би украинският народ щеше да продължи да търпи, както през целия си исторически път, ако не беше странното поведение на Янукович, когато той от една страна даде обещание за влизане в ЕС, а от друга тутакси се отметна, коментира украинката.

Украинският народ за първи път се надигна - за смяна на самото разбиране какво е политика, за нов морал в политиката и за различни взаимоотношения между властта и суверена, народа. Политикът трябва да бъде избран служител, а не някакъв баровец, царедворец, който държи безмълвна, тъпа, послушна тълпа роби, докато си кове милионите, категорична е Алла Георгиева. Това е причината за протестите, които устояха въпреки „Беркут“, снайперистите и ударните отряди на „титушките“ - момчета от спортните клубове, подобни на българските „мутри“...

„Аз съм от рускоговорящ регион в Източна Украйна. Отношенията ни с Русия винаги са били добри и когато започнаха събитията, бях много раздвоена какво ще правим сега – може би у мен все още има някакъв атавизъм от Съветския съюз, в който съм живяла като наша обща родина - признава художничката. - Украйна отдавна е независима република, но връзката ни с руския народ е много сериозна – историческа, езикова, религиозна. Не бих искала в никакъв случай това да спре по някакъв начин“.

Руснаците не желаят да приемат това, че губят Украйна – но те в момента не я губят, смята тя. Те ще я намерят, само че трябва да поправят собствените си грешки. „Путин поддържаше Янукович - защо поддържа бандит и му прави „чадър“? Това беше голяма грешка. Според мен бе изтърван моментът по нормален, мирен начин, без големи сътресения да се реши този проблем – просто трябваше да се помогне да се свали бандит от власт...“.

За съжаление, сега може да започнат национални войни, които нямат нищо общо с това, заради което хората се надигнаха. Руснаците обвиняват украинците, че са нацисти, „бандеровци“, което абсолютно не е вярно. „На Майдана имаше различни хора – уточнява Алла. - Моята приятелка, която беше в харковската палатка на площада, е майка на 6 деца, театрален критик е, мъжът й е режисьор – каква бандеровка е тя?! Хората бяха различни на площада. Да ги обединяваш с този презрителен термин „бандеровци“, един вид фашисти... Световната война много отдавна свърши, но някои като че ли не искат да го разберат. Новите поколения много добре знаят какво е Европа“.

От страна на обикновените граждани няма никаква опасност да се развихрят сепаратистки амбиции – желанието на хората е да живеят в единна страна с добри правила и закони, да не ги управляват мафиоти и тя да има възможност да се развива. Ако има сепаратизъм, той е само в главите на някои ръководители, коментира Алла. Ако Русия разсъждава прагматично, тя не е заинтересована да раздели Украйна. Какво ще получи от това - една слаба, раздирана от противоречия държава да я подпира на юг?! 

Макар че по-голяма част от живота на авангардистката е минал в България, събитията в Украйна й влияят изключително силно, тя по цели нощи ги следи и сърцето и е разбито от толкова кръв и агресия, от факта, че сънародници могат да стрелят едни срещу други. Споменава за онова видео, в което хора от спецчастите „Беркут“ разсъбличат младеж до голо и правят снимки с него. „Този цинизъм ме потресе, защото срути окончателно у мене мита за т.нар. руска душевност, която не би позволила подобно нещо. Обикновено враговете са другите. А пък руснаците пият водка, чай и винаги са добри... Оказва се, че в ситуация на война няма добри – всеки става звяр“, казва художничката.

Преди ден тя публикува в блога си друг покъртителен случай. Млад режисьор от Кишинев (Молдова) е направил филм за събитията. Епизод във „Вавилон 13“ разказва как „Беркут“ са опожарили етаж с ранени в Дома на профсъюзите в Киев. Там 40 души са изгорели. Всеки ден излизат списъци на нови жертви. „Мъчно ми е за всички. Още когато загина първото момче – арменче, написах в моя блог колко емблематично е това. Фактът, че той умира за свободата на Украйна, показва всъщност, че тя се стреми да бъде дом за всички народи. Затова казвам, че Украйна е един уникален експеримент“, казва Алла и добавя: „Друг е въпросът кой ще се възползва от цялата тази енергия и инерция на революцията. И пак ми е тъжно, защото знам, че обикновено задкулисието надделява с размяна на кресла, договорки, стари връзки и цялата тази мръсотия... Въпросът е от Майдана да не го позволят или поне максимално да го ограничат, засилвайки гражданския контрол“.

Горда съм, че този дълбоко заспал под мафията народ всъщност не е спал, а е акумулирал у себе си енергията, която се изля в този протест. Ние седяхме пред екраните на компютрите и,  колкото и да се тревожехме, нито бяхме на минус 22 градуса на площада, нито бяхме поливани с ледена вода, за да се превърнем в ледени стълбове, нито сме целени от снайпер в главата и сърцето... Трябва да се оцени направеното, категорична е украинката.

По време на събитията Алла и Чавдар Георгиеви направиха доста карикатури по темата за кризата в родината й. Някои от тях са селектирани за участие в белгийския конкурс „Прес Картуун Йоро“. Рисувах спонтанно картинки, които слагах във ФБ, за да подкрепя хората, с които общувах. Бързата ми рефлексия е в сферата на карикатурата, тя е близо до журналистиката, обяснява родената в Харков художничка. По-дълбоката вероятно ще се прояви в други произведения – живопис или инсталации, но тя ще дойде по-късно, не първосигнално, когато нещата се уталожат и се появи универсалното послание, което да е по-широко от конкретния политически момент.