Германия: рекорден брой свободни работни места

Сред чужденците от ЕС, живеещи в Германия, българите са с най-висока зависимост от социални помощи. Два германски вестника пишат за притока на хора от Източна Европа към германския трудов пазар, който е в подем, пише в свои материал Deutsche Welle.

Свободните работни места в Германия достигнаха рекордно високо равнище. През второто тримесечие на годината в страната е имало 1,1 милиона незаети работни места, съобщава Федералната агенция по труда, цитирана от в. "Ди Цайт". Работна ръка търсят най-вече преработващата промишленост и строителният бранш.

Кланиците, корабостроителниците, фермерите и строителните предприемачи в Германия – всички търсят работна ръка от държави в ЕС, пише друг германски вестник – "Ди Велт". Грижите за възрастни и безпомощни хора също биха изглеждали другояче, ако ги нямаше онези близо 400 хиляди източноевропейци, които се трудят в този сектор срещу относително ниско заплащане.
От 2010 година насам в Германия притокът на хора от държави в ЕС се е утроил. Само през 2016 година по линия на свободата на придвижване тук пристигнаха 634 хиляди европейци, съобщава в. "Ди Велт", позовавайки се на мониторинга на Федералната служба за миграцията и бежанците. Най-много са румънците – 171 хиляди, следвани от поляците (123 хиляди) и българите (67 хиляди).

31 на сто от българите в Германия са безработни

Осем от всеки десет новопристигнали еврограждани произхождат от Източна Европа, докато мигриращите към Германия от кризисните южноевроепйски страни Гърция, Португалия, Италия и Испания са едва 14,5% от общия брой. В хода на финансовата криза броят им беше нараснал, но сега отново върви надолу.

Германия си остава най-предпочитаната страна от ЕС, към която мигрират еврограждани. Според Регистъра на чужденците, към края на миналата година в страната трайно са пребивавали 4,3 милиона граждани на други държави от ЕС, без да се броят тези с германски паспорти. Най-много са поляците – почти 800 хиляди, следвани от италианците и румънците.

Анализът показва, че повечето пристигащи от държави в ЕС са млади и добре квалифицирани, а това ги прави много по-подходящи за германския трудов пазар в сравнение с мигрантите от неевропейски страни. Сред живеещите в Германия чужденци от ЕС само малка част получават социални помощи. Сред унгарците, например, процентът е едва 4,9, докато 7,3% от германците получават помощи за безработни. Българите в Германия са групата с най-висок процент зависими от социални помощи – 31 на сто.

"Ди Велт" припомня, че преди навлизането на многобройни мигранти от Близкия изток в Германия правителството обръщаше сериозно внимание на нарастващия брой чужденци от ЕС, които получават социални помощи. Според Федералната агенция по труда, от септември 2013 г. до март тази година числеността на тази група е нараснала от 295 хиляди на 458 хиляди. Най-многобройни са поляците и българите - съответно 87 527 и 83 504.

Злоупотреби със социални помощи

Преди половин година в Германия бяха приети законодателни промени за ограничаване на злоупотребата със социални помощи. Според тях един гражданин на държава от ЕС има право помощи за безработни в Германия чак пет години след пристигането си, ако до този момент не е работил нито един ден или не е бил регистриран като самонает в Германия. Няколко съдилища в Германия обаче отсъдиха друго, за което вече сме информирали в публикации на ДВ.

Поради зависимостта си от решенията на съдилища и институции в ЕС германското правителство среща трудности и в опита си да ограничи други злоупотреби със социални помощи. Става дума за детските надбавки, които правителството възнамеряваше да подложи на проверка в случаите, когато децата на работещи в Германия чужденци от ЕС живеят в родната си страна. Според Финансовото министерство в момента има 185 хиляди такива случая, а идеята е детските надбавки за такива деца да се изплащат не според германските стандарти, а според стандартите на родната им страна – където те и реално живеят. Но Еврокомисията обяви тези планове за "противоправни" и "дискриминиращи" и правителството оттегли законопроекта. В момента Берлин се опитва да убеди Брюксел, че европейското законодателство се нуждае от корекции в тази посока, пише в. "Ди Велт".