За Деня на майката Джийни дълго беше мислила и се беше постарала да избере нещо много специално на майка си, Бес. От първите си няколко заплати беше събрала пари, за да ѝ подари посещение и консултация при специалист по козметика и облекло. В уречения ден младата дъщеря доведе свитата си, невзрачна майчица в моя салон.
По време на избора на цветове и гримирането Бес призна, че години наред вниманието ѝ било изцяло отдадено на семейството, а тя била на заден план. Затова никога не се и замисляла какви дрехи ѝ отиват и как да се гримира.
Когато започнах да поставям красиви цветове край лицето й, тя разцъфтя, макар сама да не го съзнаваше. След полагането на финалните щрихи руж и червило за подчертаване на цвета, я поканих да се види в голямото подвижно огледало. Тя се разглежда дълго, сякаш изучаваше непознат човек и пристъпваше все по-близо и по-близо до образа си. Накрая, без да откъсва очи, със зяпнала уста, тя лекичко докосна огледалото.
- Джийни - махна тя на дъщеря си, - ела.
Тя придърпа дъщеря си наблизо и посочи образа си в огледалото.
- Джийни, Виж ме. Аз съм красива!
Младата жена се усмихна на по-възрастната в огледалото и очите и се напълниха със сълзи.
- Да, мамо, ти винаги си била красива.
Шарлот Уорд
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА