Загадъчният преврат в Турция

Анализът е на Дани Родрик за "Project Syndicate" .

Дани Родрик е професор по международна политическа икономика в правителствената школа Джон Ф. Кенеди към университета Харвард.

Военните преврати – успешни или не – следват предсказуем модел в Турция. Политически групи – обикновено ислямисти – набедени от военни като противоречащи на визията на Кемал Ататюрк за светска Турция, повишават властта си. Даже я превишават. Напрежението нараства, често придружено от сблъсъци по улиците. Тогава армията се появява и прилага това, което войниците твърдят, че е тяхна конституционна власт за възстановяването на реда и светските принципи.

Този път нещата бяха много по-различни. Благодарение на симулативни проучвания, насочени към светските служители, премиерът Реджеп Ердоган успя да преконфигурира военната йерархия и да постави свои хора на нейния връх. Докато страната беше разтърсена от поредица терористични атаки, сблъсквайки се със спадаща икономика, нямаше признаци за военно недоволство срещу Ердоган. Последното стопляне на отношенията с Русия и Израел, както и очевидното желание за отдръпване от активна роля в сирийската война, трябва да е било облекчение за водещите фигури в армията.

Не по-малко загадъчно беше почти аматьорското поведение на превратаджиите, които успяха да заловят началника на Генералния щаб, без да направят очевиден опит за залавянето на Ердоган или други висши политици. На големите телевизионни канали им бе позволено да работят с часове, а при появата на войниците в студията, тяхната некомпетентност беше почти комична.

Самолети плашеха цивилни и бомбардираха парламента – нехарактерно поведение за турските военни извън областите с кюрдски бунтовници. Социалните медии са пълни с картини на нещастните и очевидно невежи войници, които биват изтегляни от танковете си и обезоръжавани от разгневени тълпи. Никога не съм мислел, че ще видя подобно нещо в страна, където хората мразят военните преврати, но все още обичат своите войници.

Ердоган побърза да бвини своя голям враг и бивш съюзник Фетхула Гюлен, който води голямо ислямистко движение край Филаделфия. Ние знаем, че има силно гюнелистко присъствие в армията. В действителност армията беше последната голяма гюнелистка крепост в Турция. Ердоган вече бе ограничил симпатизантите на движението в полицията, медиите и съдебната система.

Знаеше се също, че Ердоган се готвеше да предприеме решителен ход срещу гюнелистите в армията. Няколко служители вече бяха арестувани за изфабрикуването на доказателства по по-рани дела. Говореше се и, че мащабна чистка на симпатизанти на Гюлен ще бъде обсъждана по време на заседание на Висшия военен съвет в страната.

Така, че гюнелистите имаха мотив, като времето на опита за преврат подкрепяше тяхното участие. Иронично е, че преврата на секуларисти, от който Ердоган отдавна се опасяваше, дойде от неговите отдавнашни съюзници. Тези съюзници сами са отговорни за изфабрикуването на безбройни заговори за преврат срещу Ердоган.

И все пак кървав военен преврат изглежда доста извън традиционния начин на действие на движението на Гюлен, което изглежда предпочита задкулисното манипулиране на въоръжени действия или изригващо насилие. Превратът може да е бил отчаян последен опит, като се има на предвид, че движението беше на път да загуби последната си голяма крепост в Турция. С толкова много въпроси без отговор, относно това, което се състоя, появата на много странни обрати през следващите седмици няма да представлява изненада.

Има поне несигурност за това, което ще се случи по-нататък. Опитът за преврат зареди с гориво евентуален лов на вещици от страна на Ердоган спрямо движението на Гюлен. Видяхме хиляди уволнения от позициите в армията и други места, както и задържания с малко зачитане на върховенството на закона.

Има тревожни призиви за връщането на смъртното наказание за превратажии в страната, което скорошния опит показва, че за Ердоган е широко понятие.

Мафиотското насилие срещу някои от задържани военни, предвещава истински якубизъм , защитаващ всички останали длъжностни позиции в Турция.

Опитът за преврат е и лоша новина за икономиката. Наскорошното сближаване на Еродган с Русия и и Израел се обяснява с желанието за връщане на външни икономически потоци и туристи към страната.

Опитът за преврат показва, че политическите разделения в страната са по-дълбоки и от най-песимистичните прогнози на анализаторите. Това едва ли би направило Турция привлекателна за инвеститори или посетители.

Но чисто политически, проваленият преврат е от по-голяма полза за Ердоган. Както самият той заяви, още преди да е ясно, дали ще запази властта си: „това възстание е дар, който ни дава причина да прочистим нашата армия“.

След провала на преврата, президентът ще има силата да направи отдавна желаните от него политически промени. Промени, които ще съсредоточат властта в страната в президентството.

Превратът се провали. Той само ще укрепи авторитаризма на Ердоган. Ползите за демокрацията в Турция са незначителни. Ако превратът беше успял обаче, ударът върху демократичната перспектива щеше да е по-тежък и с по-дългосрочен ефект. Това ни дава повод за поне малка радост. 

Превод: Росен Стойчев

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.