Пълен абсурд: Перник "копира" 1:1 Майкъл Джордан

6-кратният шампион на НБА като лидер на Чикаго Булс - Майкъл Джордан, е считан от мнозина за най-великият спортист въобще в историята.

Въздушния е емблема на баскетбола.

В биографичната книга за Джордан той разкрива редица спортни тънкости, които могат да помогнат както на състезатели, така и на треньори, и ръководители.

Един от най-интересните моменти е, че Майкъл Джордан споделя мото, което сякаш важи за всякакъв вид спорт или изкуство.

"Търсете мишена, там където никой друг не може да открие", визира Майкъл относно стила на игра в баскетбола.

Нагледно:

Майкъл Джордан открадва топката от звездата на домакините Карл Малоун. Насочва се за атака през най-силния в защита играч на Юта Брайън Ръсел, секунди след това Ръсел се озовава на пода - жертва на извънземен дрибъл. А Джордан донася 6-ата титла за Чикаго с победен изстрел 5 секунди преди финалната сирена на Мач номер 6 срещу Юта Джаз.

Въздушния вече е станал виртуоз да прави това, което другите дори не могат да си помислят на баскетболното игрище.

Но да се върнем от 1998-а и НБА към настоящето и Перник. Където баскетболният кош в старото 4-о училище показва 1:1 завета на Джордан, буквално.

"Търсете мишена, там където никой друг не може да открие".

Най-вероятно заради това кошът има табло, но няма ринг. Една препоръка към местните власти и образователната система - Джордан се изразява метафорично в този случай. Направете нещо по въпроса.

Изглежда освен Въздушния друг човек трудно би играл баскетбол при подобни условия.

Така Перник от град, който е дал Пенка Методиева на българския спорт, която е в основата на 2 олимпийски медала за България в баскетбола за жени. От баскетболна крепост, която праща Миньор на два финала за Купата на европейските шампионки, е в спортен колапс.

Баскетболният кош в двора на училището, където съм изкарал 12 от най-хубавите години през живота ми, показва състоянието на спорта в града цялостно.

Ето как в Перник "копирахме" Майкъл Джордан 1:1. В този случай нямаме повод за гордост.

Коментар на Тервел Илиев