Великите отбори в историята на футбола: Реал Мадрид и петте титли от КЕШ

Футболът определено е най-великата и най-интересната игра за публиката. За да бъде тя това, което е, нейната популярност е била градена от страхотни отбори с велики футболисти, оставили отпечатъка си върху историята на спорта изобщо. За да ви направи част от тази история, fakti.bg стартира рубрика, която ще представи на своите читатели най-великите футболни отбори в историята на играта. Така ще научите как днешните европейски грандове са станали наистина големи и кои са били предшествениците на съвременни идоли като Лионел Меси, Кристиано Роналдо и Уейн Рууни.

Първият отбор, който ще влезе в тази рубрика, е първият европейски гранд в историята на играта на Стария континент. В периода между 1955 и 1961 г. Реал Мадрид се превръща в първия европейски колос на базата на успехите си в новосъздадения турнир за Купата на европейските шампиони.

Възходът на мадридския тим започва през 1943 г., когато след гласуване на борда на директорите за президент на клуба е избран Сантяго Бернабеу. С назначаването си той изготвя план за превръщането на Реал в най-популярния футболен отбор в света. По онова време няма единен европейски клубен турнир, а основните международни надпревари са Митропа къп, за която спорят отборите от средна Европа, и Латинската купа, за която се състезават отборите от Испания, Франция, Италия и Португалия.

Така и през 50-те години текат сериозни дискусии за това кой е най-силният европейски отбор. Тогава френският журналист Габриел Ано дава идеята за единен европейски клубен турнир, в който да участват шампионите на най-силните първенства на континента. Идеята среща силна подкрепа от Бернабеу, който вижда в подобен турнир шанса да утвърди своя Реал като най-силния тим на планетата.

През 1954 г. се учредява УЕФА, която приема присърце идеята и през 1955 г. турнирът за Купата на европейските шампиони (КЕШ) е вече факт, а Реал Мадрид участва в него в качеството си на шампион на Испания. Отборът е смятан и за фаворит, тъй като предишната година е спечелил Латинската купа.

По това  време в състава блестят имената на Франсиско Хенто, легендарния капитан Мигел Муньос и суперзвездата на тима Алфредо ди Стефано.

Тогава в турнира играят 16 отбора, като състезанието се провежда на принципа на директните елиминации при разменено гостуване. Първи противник на Реал е швейцарският Сервет, а първия гол за клуба в историята на турнира вкарва капитанът  Муньос. Мадрид отстранява швейцарците след 0:2 при гостуването и  5:0 в домакинството.

По това време Европа започва да се възхищава на изключително нападателния футбол, практикуван от отбора. За него огромна роля играят централният нападател Алфредо ди Стефано и лявото крило Франсиско Хенто. Комплексността на Ди Стефано, който освен че бележи голове, помага изключително много на халфовата линия при цялостното организиране на атаките, и страхотната скорост, придружена с феноменална техника с топката в краката на Хенто, се допълват идеално, формирайки най-опасния нападателен дует в света на футбола.

Те са изключително добре подпомагани и от дясното крило Риал, който се оформя като основен голмайстор на клуба в КЕШ. Отборът пък е воден от наставника Хосе Вилялонга, който е амбициран да го превърне в еталон за качествен футбол.

Реал преминават изключително драматично през Партизан Белград, който побеждават в първия мач с 4:0, а втория губят с 0:3. В крайна сметка решителният сблъсък е полуфиналният, в който Белият балет се изправя срещу италианския колос Милан.

Следват изключително качествени и драматични два мача. Първият е спечелен от Реал с 4:2, а Милан се налага във втория с 2:1. Головата разлика помага на Лос Бланкос да се класират на финала, където ги чака френският Реймс.

Финалът се играе в Париж на стадион Парк де Пренс. След изключително голово шоу Реал печели с 4:3, с което се превръща в първия крал на Европа. Това поставя и началото на петгодишната хегемония на клуба. През 1957 г. успехът за Реал е дори още по-сладък, защото на финала за КЕШ побеждават италианския Фиорентина с 2:0. Головете се вкарват от обичайните заподозрени - Ди Стефано и Хенто. В отбора блести и френската звезда Раймон Копа.

Нападателното трио се развихря и на финала срещу Милан през 1958 г. В редовното време италианците повеждат на два пъти, но Ди Стефано и Риал връщат попаденията. След 2:2 следват продължения, в които Франсиско Хенто вкарва гола, донесъл третата купа на КЕШ за кралския отбор. 

1958 г. е ключова и с други две събития. Капитанът Мигел Муньос прекратява кариерата си, но пък за сметка на това в тима е привлечен легендарният унгарски нападател Ференц Пушкаш. С него Реал притежава най-силните нападатели в света по онова време. Левият крак на Пушкаш е най-смъртоносното оръжие във футболна Европа, а с Белия балет той става 4 пъти голмайстор на испанското първенство.

Тази формация на кралския клуб оформя и вкуса за играта у феновете на отбора. Оттогава те искат техният клуб да играе възможно най-нападателния футбол, а в него да се подвизават най-силните играчи. Може да се каже, че благодарение на Ди Стефано, Хенто, Риал и Пушкаш през последните години в отбора са играли играчи като Роналдо, Зидан и Кристиано Роналдо.

Пушкаш не успява да играе на финала за КЕШ през 1959 г., но неговият отбор печели трофея след спокойно 2:0, отново над френския Реймс. Ди Стефано вкарва гол на четвърти пореден финал, а Матеос довършва противника.

През 1959 г. треньор на клуба става отказалият се предишната година капитан Мигел Муньос. Следва най-култовият мач в историята на клуба. На финала на КЕШ през 1960 г., пред повече от 120 000 екзалтирани запалянковци на шотладнския стадион Хемпдън Парк, Реал разбива германския Айнтрахт (Франкфурт) със 7:3.

Пушкаш отбелязва 4 гола, а Ди Стефано - 3. Това си остава и най-резултатният финал в историята на турнира до днес, като много специалисти го смятат и за най-добрия футболен мач, игран някога. Пушкаш и Ди Стефано пък се превръщат в легенди на световния футбол.

Приказката за Реал приключва по най-болезнения начин през 1961 г. Отборът успява да спечели КЕШ през 1960 г., но губи титлата в Испания от Барселона. Все пак Белият балет получава правото да защити трофея си като негов носител от предходната година. Още в първия кръг Реал Мадрид среща вечния си съперник Барселона.

Първият мач се играе в Мадрид и завършва 2:2. Във втория каталунците печелят с драматичното 2:1 и правят невъзможното, отстранявайки петкратния шампион на Европа. Ерата на Реал като европейски
доминант приключва. Въпреки това отборът запазва основните си футболисти и печели титлата на Испания в следващите 5 последователни години.

Отборът на Реал от 50-те години на миналия век спокойно може да се нарече първият европейски гранд. В периода между 1955 и 1961 г. Лос Бланкос печелят 4 титили на Испания и 5 трофея от КЕШ. В този период Златната топка се озовава на три пъти в ръцете на играчи на Реал. Алфредо ди Стефано я печели през 1957 и 1959, а Раймон Копа през 1958 г.

Единадесетте на Реал в мача срещу Айнтрахт (Франкфут):

Домингес, Маркитос, Сантамария, Енрике, Пакин, Зарага, Видал, Дарси, Канарио, Дел Сол, Ди Стефано, Пушкаш, Хенто.